Решение № 7665 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11145/2012 г.

Решение № 7665 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11145/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Н. Б. Г." ЕООД против решение № 1148/3.07.2012 г., постановено по адм. д. 1338/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 02001002060/2.03.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № РД-10-168/1.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорения РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение 3.07.2012 г., постановено по адм. д. 1338/2011 г. по описа на АС е отхвърлена жалбата на "Н. Б. Г." ЕООД против РА № 02001002060/2.03.2011 г. на ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № РД-10-168/1.06.2011 г. на ДД "ОУИ", с който са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2004 г., м. 02, м. 03, м. 04, м. 06, м. 08, м. 09, м. 11, м. 12.2005 г., м. 03, м. 04, м. 05.2006 г. общо в размер на 12191,07 лв., ведно с начислените лихви за забава, в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), чл. 65, ал. 4, т. 4, във вр. с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.) и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), във вр. с чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Стинк-3" ЕООД, "Вес инкорпорейтед" ООД, "Дел систем" ЕООД, "Ивв" ЕООД и "Стринг" ЕООД, както и установените допълнителни задължения по ЗКПО (отм.) за 2004 г. в размер на 3074,76 лв., за 2005 г. - в размер на 3637,85 лв. и за отчетната 2006 г. - в размер на 2724 лв., заедно със съответните лихви. Административният съд е приел, че оспореният пред него РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, защото от събраните доказателства не се установява да спорните данъчни фактури да отразяват реални облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), от което е обоснован извод, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по отношение на всяка една от фактурите конкретни доказателства, включително събраните в съдебното производство заключения на съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-техническа експертиза и графологична експертиза, от които е приел за установено, че фактурираните доставки не е възможно да са били извършени от издателите на фактурите в полза на ревизираното лице Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилни са изводите на съда относно законосъобразността на РА в частта, с която на "Н. Б. Г." ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стинк-3" ЕООД, "Вес инкорпорейтед" ООД, "Дел систем" ЕООД, "Ивв" ЕООД и "Стринг" ЕООД, за които от събраните по делото доказателства не се установява, че отразяват реални доставка на стоки и услуги. Доводите в касационната жалба относно правното значение на начисляването на ДДС и елементите, които е необходимо да бъдат установени, за да се приеме, че е налице начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) са в противоречие със съдържанието на цитираните разпоредби и тълкуването им в трайната и непротиворечива практика на съда по отменения ЗДДС. В конкретния случай доставчиците "Стинк-3" ЕООД, "Вес инкорпорейтед" ООД, "Дел систем" ЕООД, "Ивв" ЕООД или техен представител не е намерен, както по време на ревизията, така и в съдебната фаза на производството, поради което не може да се приеме, че от отразяването на спорните фактури в дневниците за продажби и справките декларации по ЗДДС за съответните периоди е установено начисляването на данъка. Не е извършвана проверка в техните счетоводства относно редовността на воденото счетоводство и начисляването на данъка по сметка 4532. Данъкът по тези фактури ( с изключение на издадените от "Дел систем" ЕООД) не е заплатен по ДДС-сметка), поради което правилно АС-Бургас е приел, че не са спазени формалните изисквания на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Допълнително по отношение на всяка една от фактурите съдът е обсъдил събраните доказателства и във връзка с реалността на отразените в тях доставки и е приел, че не е настъпило данъчно събитие (чл. 24 от ЗДДС (отм.) и не е осъществена реална доставка (чл. 6 от ЗДДС (отм.). Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че за възникване на правото на данъчен кредит е достатъчно установяването, че данъкът е заплатен по ДДС-сметка на доставчика най-късно до края на данъчния период, през който се упражнява правото. Действително по отношение фактурите, издадени от "Дел систем" ЕООД е установено, че е извършено плащане на данъка по ДДС-сметка на издателя на фактурата, поради което на основание чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) не следва да бъде отказвано правото на данъчен кредит по тях на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В конкретния случай това обстоятелство не е отчетено от решаващият съд, поради което е допуснато нарушение на материалния закон като е обоснован извод за законосъобразност на отказа да бъде признато право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Това нарушение не се е отразило върху крайния резултат от спора по този пункт, защото от събраните доказателства, съдът е обосновал извод, че не се установява наличие на реална облагаема доставка по четирите спорни фактури, издадени от "Дел систем" ЕООД. В случая това е и основанието за потвърждаване на РА при административното му обжалване според мотивите на Решението на ДД "ОУИ". Наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) с оглед функционирането на механизма на данъка върху добавената стойност е абсолютно необходимо условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието данъчна фактура, респективно начисляването на данъка по нея или плащането му по ДДС-сметка, не са достатъчни за надлежното упражняване на правото на приспадане, което винаги кореспондира на реална доставка като елемент на независимата икономическа дейност. Липсата на доказателства за реалното осъществяване на доставки по всяка една от спорните данъчни фактури е основният аргумент за законосъобразност на РА като краен резултат в частта, с която не е признато право на данъчен кредит на "Н. Б. Г." ЕООД. С оглед действащия ЗДДС (отм.) към датата на издаване на всяка една от спорните фактури ревизиращият екип се е позовал и на липсата на други формални изисквания за възникване на правото на данъчен кредит, съдържащи се в нормите на чл. 64 и чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, както и на поведението на доставчика, визирано в нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), което не е преодоляно от ангажираните по делото доказателства. По отношение доводите в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения по време на ревизията, следва изрично да бъде отбелязано, че административният съд е изпълнил задълженията си като съд по същество на спора и на основание чл. 160 от ДОПК е разрешил спора съобразно всички събрани по делото доказателства. Твърдените процесуални нарушения при връчване на искането по реда на чл. 32 от ДОПК на "Стинг-3 " ЕООД могат да окажат влияние само по отношение прилагане на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), но не представляват самостоятелно основание за отмяна на РА, с която е отказано право на данъчен кредит и поради липса на реални доставки и данни относно начисляването на данъка, обстоятелства, които могат да бъдат установени и чрез ангажиране на доказателства от получателя "Н. Б. Г." ЕООД в по-късен етап от процедурата. В конкретния случай административният съд задълбочено и последователно е проследил по видове и количество доставки на стоки и услуги, за които се твърди, че са извършени от "Стинк-3" ЕООД, "Вес инкорпорейтед" ООД, "Дел систем" ЕООД, "Ивв" ЕООД и "Стринг" ЕООД, за да обоснове приетата от него фактическа обстановка, според която облагаеми доставки не са извършени. Настоящият съдебен състав намира, че тези фактически констатации са в съответствие със събраните доказателства, включително и относно фактурите, издадени от изрично коментираните в касационната жалба "Вес инкорпорейтед" ООД и "Стринг" ЕООД, както и от "С-Стоун" ЕООД (посочил свой предходен доставчик "Мади" ЕООД) като предходен доставчик на "Гартен профи "ЕООД като предходен доставчик на "Ивв" ЕООД. Съдът е проследил и другата верига от фактурирани доставки на рекламни банери с пряк доставчик "Стринг" ЕООД с подизпълнител "Гартен профи" ЕООД с подизпълнител ЕТ "Вирджиния Ер Ен-Г. Стоянов". По отношение на всяка отделна фактура е извършен анализ на техническата и кадрова обезпеченост и най-малка вероятност за съществуване на капацитет от изпълнение на фактурираните доставки, след което правилно е обоснован извод, че не е налице такава възможност. Административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и при прилагане на ЗКПО (отм.). Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат се преобразува чрез неговото увеличаване за данъчни цели с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които не могат да бъдат доказани документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични счетоводни документи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа на "документална обоснованост". "Документалната обоснованост" като принцип изисква документиране с документи, съдържащи всички изисквания на Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно стопанската операция. В случая е прието за установено, че фактурите, с които са осчетоводени спорните разходи, не отразяват вярно стопанската операция, защото такава не е извършвана. По изложените съображения законосъобразно съдът е приел, че извършеното увеличени с РА съответства на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не претендира такива, поради което с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение