Решение № 5073 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2012 г.

Решение № 5073 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Митрамак 1" ЕООД със седалище в гр. Плевен и адрес на управление ж. к."Сторгозия", ул. "Люляк" № 52, вх. Г, ап. 7, ЕИК по Булстат: 114657575, подадена чрез пълномощника адв. Илиева, срещу Решение № 252 от 11.05.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Велико Търново по адм. д. № 373 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 04251000066/17.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 153/23.03.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 657902.20 лв. за данъчни периоди от м. септември 2008 г. до м. юли 2009 г., м. септември и м. декември 2009 г. по фактури, издадени от "Марти 6" ЕООД, СД "Бетонекс-Нешков, Христов и сие" и "Вантотрейд 9" ЕООД; относно доначислен данък върху добавената стойност в общ размер 384376.66 лв. за данъчни периоди м. септември, м. ноември и м. декември 2008 г., от м. февруари до м. юли и м. декември 2009 г. по фактури за вътреобщностни доставки (ВОД), издадени към "Adi trans import export" S. R. L., "Gazo pel trade" S. R. L., "Boji jivot" S. R. L. и "Trabeco" S. R. L.; както и относно начислените лихви от 181242.75 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на зърно. Касаторът намира, че представените в тази връзка документи са убедителни и независимо от оспорването им, установяват реални стопански операции. Настоява, че е доказано приемането и предаването на процесните стоки. Изтъква допуснати процесуални нарушения в ревизионното производство. Оспорва мотивите на Съда, че не са доказани ВОД към Румъния. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което оспореният РА да се отмени. Претендира разноски. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба - Д "ОДОП"-гр. Велико Търново е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата, а в с. з. чрез пълномощника си юк. Иванов пледира за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.

Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства.

Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. В тази връзка следва да се посочи, че Върховният административен съд споделя изцяло изложените от ВТАС мотиви, което прави излишно тяхното преповтаряне.

Относно задълженията по ЗДДС, произтичащи от отказано право на данъчен кредит, Съдът е установил, че на касатора е отказано спорното право по фактури, издадени от следните доставчици:

От "Марти 6" ЕООД - по 78 фактури с предмет пшеница, царевица, ечемик, овес, трици; по 31 фактури с предмет международни транспортни услуги; по 2 фактури с предмет СМР и услуга с багер; по 3 фактури с предмет продажба на съоръжения и силозни клетки. Общият размер на отказания данъчен кредит е 588782.20 лв.

От СД "Бетонекс-Нешков, Христов и сие" - по 3 фактури с предмет СМР. Общият размер на отказания данъчен кредит е 62080 лв.

От "Вантотрейд 9" ЕООД - по 1 фактура с предмет пшеница.

Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. От ревизираното лице и от доставчиците му в хода на ревизионното производство са представени фактури, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, разплащателни документи и обяснения за произхода на фактурираните стоки; договори за СМР и протоколи за приемане на работа. За да откаже правото на данъчен кредит по спорните фактури за стоки, ревизията е приела, че не е доказано предаването им, доставчиците не притежават материално-техническа и кадрова обезпеченост да ги извършат, както и че не са установени предходни доставчици.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение е подробно описано от Съда. СТЕ е дала заключение по поставените въпроси относно фактурираните СМР и услуги с багер.

Съдът е обобщил изводите на органа по приходите за безстоковост на процесните фактури, поради което за жалбоподателя не е възникнало правото на данъчен кредит.

Относно задълженията по ЗДДС, произтичащи от непризнати ВОД, Съдът е установил, че на жалбоподателя е начислен ДДС по фактури за зърно общо в размер на 384376.66 лв., които фактури са издадени към следните установени в Румъния получатели:

Към "Adi trans import export" S. R. L. - по 158 фактури с предмет пшеница.

Към "Gazo pel trade" S. R. L. - по 34 фактури c предмет пшеница и царевица.

Към "Boji jivot" S. R. L. - по 6 фактури с предмет пшеница.

Към "Trabeco" S. R. L. - по 51 фактури с предмет пшеница и авансово плащане.

Съдът е описал констатациите на ревизията, според които има несъответствия във връзка с транспортирането на стоките, като за фактурите с предмет международен транспорт е отказано правото на данъчен кредит, тъй като не е доказано реалното извършване на превозите. Съдът е изтъкнал факта, че не са представени тахографски листове, винетни стикери за движение на румънска територия, такси за ферибот или за преминаване на границата, поради което не е доказан извършен транспортът на стоките по спорните ВОД. Относно представените писмени потвърждения за получаване на стоките административният съд е посочил, че същите са оспорени като неистински и оспорването не е преодоляно в откритото производство по чл. 193 ГПК. Съдът се е позовал на извършени проверки от румънската данъчна администрация, при която не е безспорно доказано реалното получаване на стоките. Така е формирал извода, че при недоказаност на претендирания ВОД, правилно ревизиращият орган е приел, че стоките са реализирани на територията на страната, като сделките са облагаеми със ставка 20%.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието основно и допълнително заключение са подробно описани в решението. ССЕ е дала отговор на поставените въпроси относно отказаното право на данъчен кредит.

В първото по делото с. з. ответникът е оспорил съдържащи се в административната преписка документи: международни товарителници и писмени потвърждения, инвойс-фактури. С оглед на това Съдът е открил производство по оспорване истинността - достоверността на съдържанието и подписа на посочените документи. Съдът е дал указания във връзка с така откритото производство. По оспорването жалбоподателят не е ангажирал доказателства.

По делото е приет ревизионен акт на доставчика "Вантотрейд 9" ЕООД за ревизираните периоди на жалбоподателя, като няма данни за оспорване на същия.

I. Относно задълженията, произтичащи от отказано право на данъчен кредит, жалбата е частично основателна.

Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли са действително извършени доставки на слънчоглед като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ касатор. За това право е релевантно възникването на данъчно събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.

1. Относно фактурите с предмет зърно, издадени от "Марти 6" ЕООД и "Вантотрейд 9" ЕООД жалбата е основателна.

В конкретния случай е безспорно установено, че налице прехвърляне на собственост върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на стоката срещу определена цена. За продажбата на родово определени вещи не е необходима писмена форма както за действителност, така и за доказване. Следва да се приеме, че между страните по доставките са били сключени сделки с конкретен предмет. Тези сделки не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък.

Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на услуга могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родовоопределените вещи (стокови или складови разписки, кантарни бележки и др.).

По първата група доказателства касационният съд съобрази Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При идентична на настоящата фактическа обстановка Съдът се е произнесъл категорично, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Съдът е категоричен, че щом сделката, по която е отказано правото на данъчен кредит, обективно е осъществена (налична е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112), поради което са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане, както и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършил неправомерни действия, като например представяне на неверни декларации или изготвяне на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56-61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата. Такива обективни обстоятелства не са доказани от ответния административен орган.

В конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА.

По втората група доказателства Съдът отчита обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая следва да се приеме, че със съставянето на фактурите и предаването на стоките за превоз е постигнато именно такова съгласие, поради което и именно на тази дата е прехвърлена и собствеността върху същите. Чрез наличните по делото неоспорени от ответника стокови разписки стоките са индивидуализирани, което позволява да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно посоченото по-горе правило на ЗЗД. С посочените действия на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, тяхното отделяне, с постигане на съгласие, за което съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД е прехвърлена собствеността. Не могат да бъдат споделени мотивите на административния съд за недоказаност на мястото на прехвърляне предвид липсата на доказателства за плащане по договора за наем, тъй като това е косвено доказателство, непротивопоставимо на преките, които сочат обратното.

Не води до различен извод изтъкнатото разминаване между данните в приемо-предавателния документ и механизма на спорните доставки досежно извършени курсове, на което се е позовал Съдът, защото няма пречка на всеки няколко курса да се извърши едно предаване на натрупаното количество.

На следващо място ССЕ е установила наличието на стоките и при двамата доставчици, като същите за били заприходени по аналитично водена при тях сметка 304. Нередовността на счетоводството на "Марти 6" ЕООД се отнася само за сметките от група 60, но не и за стоковите сметки. "Вантотрейд 9" ЕООД пък е с редовно водено счетоводство. В този аспект Съдът съобрази правилото на чл. 51, ал. 1 ДОПК съгласно което вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на останалите обстоятелства, установени в хода на ревизията. Съдът не намира причини заключението да бъде подложено на съмнение. От експертното заключение се установява, че при жалбоподателя има счетоводни данни, от които може да се проследи стоков поток. ССЕ е установила надлежното заприходяване и изписване на стоките при доставчиците, с което е оборено противното твърдение на ревизиращия орган. Съдът отчита, че въпросът за произхода на стоката е от съществено значение за реалността на доставката и е едно от обстоятелствата, свързани с нея, макар по дефиниция да не попада във фактическия състав на правото на данъчен кредит. Установяването на това обстоятелство съответства на принципното изискване движението на стоките в стопанския оборот да съответства на съставените за това счетоводни и търговски документи. С оглед изложеното по-горе Съдът приема за установен по делото произход на стоките.

Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено плащане по спорните фактури. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват.

При това положение Съдът намира, че от представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за реалността на спорните доставки. Това прави издадения административен акт незаконосъобразен в разглежданата част, а потвърждаващото го съдебно решение следва да бъде отменено, като бъде отменен и РА в тази негова част.

1. Относно фактурите с предмет продажба на съоръжения и силозни клетки, международни транспортни услуги, СМР и услуга с багер, издадени от "Марти 6" ЕООД, жалбата е неоснователна.

От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. От друга страна, констатацията на органа по приходите за липса на реални доставки съставлява едно умозаключение, отрицателен факт, който не съществува в обективната действителност, поради което предмет на проверка в процеса е дали са спазени процесуалните и логическите правила при изграждането му. В конкретния случай в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, при която не са представени доказателства във връзка с изследваните доставки. Поради това органът по приходите е направил обоснован извод, че след като не се представят доказателства във връзка с доставките, то такива не съществуват. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл. 122 ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който е трябвало да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени. Такова доказване по делото не е проведено.

Именно жалбоподателят е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реални доставки на услуги, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит - наличието на действително извършена доставка. По делото не са ангажирани убедителни доказателства в подкрепа истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. При липсата на убедителни доказателства в този смисъл правилно Съдът не е приел за доказано извършването им.

След като не е установено доставчикът да е притежавал спорните индивидуално определени вещи (не ги е заприходил при придобиването им и не ги е отписал при продажбата им), то не следва да се приема за доказано прехвърлянето на собствеността върху тях, в което в случая се изразява данъчното събитие. Липсват каквито и да било доказателства и за предаване на вещите.

За фактурите с предмет услуги не са представени пътни листове (за транспортните услуги), нито протоколи за приемане на работата (за СМР). От фактурите на горива не може да се направи извод в позитивна за касатора насока, тъй като ССЕ не е успяла да проследи разходването на закупеното гориво. По отношение на товарителниците следва да се има предвид, че същите като частни документи са оспорени като неистински и предвид неангажирането на доказателства в тази насока въпреки дадените от Съда указания, истинността им не е доказана. По-подробно оспорването ще бъде разгледано в частта по ВОД. С оглед факта, че доставчикът е разполагал с багер, потенциалната възможност на доставчика да осъществи услугите, и то само в материалния им аспект (без кадровия такъв) още не е достатъчна да се докаже извършването на твърдяните доставки. Не е установено закупуване и превоз на строителни материали. Действително СТЕ е установила, че СМР са изпълнени, но в случая предметът на доказване не се състои в това същите изобщо са извършени, а дали са извършени именно от лицето, сочено за доставчик.

Касаторът не се е справил с доказателствената тежест да докаже положителния факт на действително извършени доставки на стоки и услуги като предпоставка за признаване на спорното право. Като е приел същото, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила в тази му част.

1. Относно фактурите с предмет СМР по протоколи, издадени от СД "Бетонекс-Нешков, Христов и сие", жалбата е основателна.

Основен аргумент в този смисъл е неоспореното заключение на СТЕ, в което е направена обвръзка между документираните с протоколи СМР и издадените фактури, като идентичността е дадена и в стойностно изражение. С протоколите за приети СМР, представени своевременно и също неоспорени, са налице преки доказателства за извършване на доставката. На следващо място е доказана техническата обезпеченост на доставчика да извърши спорните работи, която е второстепенно доказателство, но също е налице. Доколкото спорна е доставката между прекия доставчик и жалбоподателя, а не тази между предходния доставчик (подизпълнител) и прекия, съображенията за нередности в тази на спора на може да бъде единствен и решаващ мотив за отказ на спорното право.

При това положение изводът за реалността на спорните доставки на СМР прави РА незаконосъобразен в тази негова част. Потвърждаващото го съдебно решение следва да бъде отменено, като бъде отменен и РА в същата част.

II. Относно задълженията, произтичащи от непризнати ВОД, жалбата е изцяло неоснователна.

Спорният по делото въпрос се свежда до това осъществени ли са вътреобщностни доставки на стоки или не. Легалната дефиниция на понятието се намира в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, която определя ВОД на стоки като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Документите, които удостоверяват транспортирането на стоките по ВОД, са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС, в приложимата към ревизирания период редакция, и това в конкретния случай са: фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран (чл. 45, т. 1, б."а" ППЗДДС) и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице (чл. 45, т. 2, б."а" ППЗДДС).

Жалбоподателят разполага с документ чл. 45, т. 1, б."а" ППЗДДС, като е представил спорните фактури с вписани в тях получатели - румънските дружества. В хода на административното производство е установено и не се спори между страните, че получателите по фактурите са регистрирани за целите на ДДС в Р. Румъния. При това положение спорната предпоставка за признаване вътреобщностния характер на процесните доставки е транспортирането или получаването на стоките от румънските получатели. Представени са и ЧМР към всяка една от фактурите.

Каза се, че в хода на съдебното производство са оспорени относно тяхната достоверност и съдържание както товарителниците, така и потвържденията. В тази връзка касационният съд съобрази следното:

Доколкото оспорените от ответника документи са частни по своя характер, на оспорване при тях подлежи единствено автентичността им, доколкото съдържанието на документа е въпрос по същество на правния спор и за него ще стане дума по-долу. Съдът е дал ясни указания на страните по разпределение на доказателствената тежест. Жалбоподателят е следвало да установи, че документите са истински, тоест автентични, а ответникът да опровергае материалната доказателствена сила на товарителниците (съгл. чл. 9 от Конвенцията за международен превоз на стоки), но в случай че се докаже автентичността на същите.

Документите, доказващи международния транспорт, на които се позовава жалбоподателят и настоящ касатор (международни товарителници), както и потвържденията за получаване на стоките, са оспорени своевременно - в първото с. з. по делото. Същите представляват частни документи, чиято обвързващата Съда доказателствена сила е оборима. Оборването на доказателствената сила на документа се извършва, като страната, на която същият се противопоставя, оспори неговата истинност и докаже, че документа е неистински. В случаите като настоящия, когато документът е диспозитивен, да се оспори неговата истинност означава да се заяви, че същият е неавтентичен (подправен) - т. е. че материализираното в него изявление не е направено от лицето, посочено като издател. Това е единственият път за защита срещу формалната доказателствена сила на документа, а по-горе се посочи, че частните документи притежават само такава доказателствена сила.

Когато се оспорва автентичността на документ, независимо дали е официален или частен, проверката обикновено се извършва с помощта на графологична експертиза. В случая такава не е поискана и въобще не са ангажирани никакви доказателства. Въз основа на проверката оспорването се отхвърля или се уважава. Ако уважи оспорването, Съдът изключва неистинския документ от доказателствата, като становището си по истинността на документа той може да изрази и с решението по делото. Така е процедирал Административен съд-гр. Велико Търново и касационната инстанция намира както действията му, така и изводите му за законосъобразни.

Не са ангажирани и обичайните косвени доказателства за превоз: тахографски листи, винетни стикери за движение на румънска територия, такси за ферибот или за преминаване на границата.

Не следва да бъдат кредитирани и писмените потвърждения за получаване на стоките. Те също са дискредитиравени откъм автентичност, и за преодоляване на тяхното оспорване също не са ангажирани доказателства.

Относно установеното от ССЕ налично количество зърно, което по принцип е достатъчно за изпълнение на доставките, следва да се подчертае, че това обстоятелство не означава непременно, че спорното количество зърно е доставено именно на румънските съконтрагенти.

За пълнота на изложението трябва да се добави, че Съдът неправилно е открил производство по оспорване и на съдържанието на документите. Тъй като се касае за диспозитивни документи, чието съдържание всъщност и волеизявлението на техния автор и именно това волеизявление се доказва с представянето му, то в тази част на оспорването няма място производството по чл. 193 ГПК, тъй като евентуалното несъответствие между съдържанието на договора и действително осъществилите се в живота факти може да се доказва с всички доказателствени средства без откриване на специално производство за това. Анализът на събрания по делото доказателствен материал не води до извод за отразяване на неверни факти в съдържанието на документите и оттам - за неосъществяване на описаните в тях стопански операции.

На последно място следва да бъде съобразено и Решение от 6 септември 2012 г. на Съда на ЕС по дело C-273/11, според което чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на ВОД, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването. В тази част на спора жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК правото си да приложи нулева ставка на данъка.

Административният съд законосъобразно е потвърдил обжалвания РА в посочената част за начисления данък, ведно със съответните лихви като акцесорно задължение, следващо главното. В същата част касираният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Направените искания за присъждане на разноските и от двете спорещи страни Съдът намира за основателни, поради което същите следва да се уважат. Разноските на жалбоподателя, състоящи се от внесените държавни такси за въззивно и касационно обжалване и депозита за СТЕ и ССЕ, се установи да възлизат на 1375 лв. Не следва да се присъжда възнаграждение за адвокатска защита в претендирания размер 24920 лв., предвид непредставяне на доказателства за заплащането й. На л. 60 от адм. дело № 373/2011 г. на ВТАС е приложено пълномощно и договор за правна помощ. В последния е уговорен хонорар в посочения размер, като е уговорено и по какъв начин ще бъде извършено заплащането му, но не са представени платежни документи за заплащане на такъв хонорар нито пред административния съд, нито пред ВАС. Съобразно уважената част от жалбата в полза на касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер на 683,14 лв. Претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, изчислено на базата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съобразно отхвърлената част от жалбата възлиза на 12538,19 лв. и в този размер в полза на НАП е следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът