Решение № 11179 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от ДДМ Инвестмънт ЕООД, гр. Асеновград, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 52/11.01.2021г., постановено по адм. дело 3631/2019г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001618007015-091-001/13.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение 627/31.10.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е съобразил всички събрани доказателства, включително и заключението по ССчЕ, които в своята съвкупност установяват реалното извършване на спорните доставки от Интернешънъл Ууд ЕООД. Намира, че незаконосъобразно органите по приходите са преобразували финансовите резултати на дружеството за ревизираните периоди на основание съответно чл. 26, т.2 ЗКПО и чл. 78 ЗКПО, тъй като спорните доставки са реално извършени и за осъществяването им са осчетоводени документално обосновани разходи. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на оспорения РА. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е обосноваността и законосъобразността на РА Р-16001618007015-091-001/13.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение 627/31.10.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който на ДДМ Инвестмънт ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за д.п.м.08.2013г. в размер на 4 389лв. и са начислени лихви за забава в размер на 2 633,33 лв., както и допълнително са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013-2017г. включително в общ размер на 30 309,50 лв. и лихва за забава, възлизаща на 7 894,44 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на обжалвания РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 389 лв. и са начислени следващите се лихви за забава на основание чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 70, ал.5 ЗДДС по 2 бр. фактури, издадени от Интернешънъл Ууд ООД, с предмет на доставките дизелово гориво. След анализ на събраните доказателства, органите по приходите са отчели, че не са установени транспортирането и предаването на дизеловото гориво от доставчика на получателя. Съобразили са, че представените към фактурите фискални бонове, стокови разписки и товарителници са нечетливи и не обуславят извод, че спорните доставки са действително осъществени. Това заключение е мотивирало ревизиращите да приемат, че осчетоводените от дружеството разходите по фактурите, издадени от Интернешънъл Ууд ООД са документално необосновани по смисъла на ЗКПО, тъй като издадените за тях първични счетоводни документи не отразяват вярно обективираните стопански операции. Поради това и на основание чл. 26, т.2 във вр. с чл. 10, ал.1 ЗКПО те са увеличили финансовият резултат на дружеството за 2013г. със сумата от 21 945 лв. , в резултат на което са установили допълнително дължим корпоративен данък в размер на 2 194,50 лв. и следващите се лихви за забава в размер на 1 196,35 лв. За 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството на основание чл. 78 ЗКПО със сумите съответно от 20 000 лв. 31 600 лв., 144 800 лв. и 84 750 лв., представляващи неотчетен приход на ревизирания в резултат на безвъзмездното придобиване на материални запаси по фактури, издадени от ЕТ Ивимекс И. Костов, ЕТ З.- С. Димитров, ЕТ П. Таков Копибокс, МИТИ-ПС ЕООД, ЕТ Г.- А. Гюров и ЕТ С. Стоянова. Ревизиращите са приели, че представените във връзка с тези фактури доказателства не установяват реалното заплащане на стоките от получателя към доставчиците. С оглед на това са счели, че тези стоки са придобити безвъзмездно, а получените приходи не са отразени в текущия финансов резултат за периода на възникването им. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице фактурите, издадени от Интернешънъл Ууд ООД, са надлежно осчетоводени от ревизираното дружество, като за извършеното плащане в брой са взети следващите се счетоводни операции. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че те не установяват реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от Интернешънъл Ууд ООД,с оглед на което законосъобразно с РА на получателя по тях е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Това заключение е мотивирало решаващият състав да квалифицира осчетоводените разходи по горепосочените фактури като документално необосновани, а от там е приел, че законосъобразно органите по приходите са увеличили на основание чл. 26, т.2 ЗКПО финансовия резултат на предприятието на ревизирания за 2013г. със сумата от 21 945 лв. и са определили следващия се допълнително дължим КД. Досежно извършеното преобразуване на финансовите резултати на дружеството за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. на основание чл. 78 ЗКПО решаващият състав е достигнал до извода, че представените доказателства не установяват заплащане от купувача на стоките, предмет на фактурите, издадени от ЕТ Ивимекс И. Костов, ЕТ З.- С. Димитров, ЕТ П. Таков Копибокс, МИТИ-ПС ЕООД, ЕТ Г.- А. Гюров и ЕТ С. Стоянова. Поради това е приел, че с получаването им ДДМ Инвестмънт ЕООД е реализирало приходи, които не са отчетени в текущите финансови резултати за периода възникването им съобразно нормативно определения ред. В обобщение и формирал извода, че оспореният РА е законосъобразен и в частта относно установените задължения за КД и начислените лихви за забава, с оглед на което е отхвърлил предявената жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неаргументирано и неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство относими доказателства поотделено и в съвкупност, в резултат на което е достигнал до кореспондиращи фактически и правни изводи. Същите не се опровергават от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, което единствено е проследило осчетоводяването на спорните доставки на дизелово гориво от получателя по тях, но е било препятствано да извърши аналогична проверка при доставчика поради неизвестността на неговия адрес. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че коректното счетоводно отразяване на определена доставка на стока не дерогира необходимостта от ангажиране на доказателства, че същата е реално извършена чрез предаване на правото на разпореждане с нея като собственик от издателя на фактурата на получателя. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не са отрича и от СЕС, който последователно е уточнявал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка било то на стока или на услуга. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Трайно е и разбирането на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В случая обосновано първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства не установяват нито разполагаемостта на доставчика с процесното гориво, нито предаването на правото на разпореждане с него от Интернешънъл Ууд ООД на ревизираното дружество. Липсват данни как е превозено и как е съхранявано дизеловото гориво, с оглед на което правилно неустановените факти и обстоятелства са счетени за неосъществени. След като не са налице част от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, то законосъобразно на основание чл. 70, ал.5 ЗДДС органите по приходите са отказали на получателя по тях претендираното данъчно предимство. Изводът за неустановеност на реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от Интернешънъл Ууд ООД, сочи, че съставените за тях първични счетоводни документи не отразяват вярно обективираните стопански операции. Следователно, осчетоводените разходи по тях не са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО и по аргумент от чл. 26, т.2 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели. Това обуславя коригирането на декларирания от дружеството финансов резултат за 2013г. в посока увеличение, в резултат на което точно е определен допълнително дължимия КД и лихва за забава. Несподелими са доводите на касатора относно неприложимостта на чл. 78 ЗКПО поради установеност на реалното осъществяване на стопанските операции по фактурите, издадени от ЕТ Ивимекс И. Костов, ЕТ З.- С. Димитров, ЕТ П. Таков Копибокс, МИТИ-ПС ЕООД, ЕТ Г.- А. Гюров и ЕТ С. Стоянова. В тази връзка в хода на ревизията са предприети редица процесуални действия, включително и насрещни проверки, но независимо от тях не са събрани доказателства, че са осъществени реални плащания за придобиването на стоките. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че чрез придобитите активи дружеството е реализирало приходи, които не е отразило в текущите финансови резултати и с които на основание чл. 78 ЗКПО законосъобразно са преобразувани финансовите му резултати за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. и са определени допълнително дължимите задължения за КД и лихви за забава. Достигайки до горепосочения извод и отхвърляйки жалбата срещу РА решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение