Решение № 4626 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11149/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение 1572 от 04.10.2023 г., постановено по адм. д. 1137/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-99-0118315/01.03.2023 г., издадена от Началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. а от ЗДДС във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на търговски обект, стопанисван от ЕТ КАЛИФОРНИЯ Н-М. ХРИСТОВ кафе механа Калоферова къща , находяща се в гр. Калофер, ул. 9-ти септември 5. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа се, че при издаване на заповедта са спазени всички административно-производствени правила и че административния орган е мотивирал заповедта, включително в частта относно срока на мярката. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ КАЛИФОРНИЯ Н-М. ХРИСТОВ , чрез процесуалния представител адв. Проданова-Каменова оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да отмени заповедта съдът е изложил доводи, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед, с оглед издадена от органа резолюция за прекратяване на административно наказателна преписка от 27.04.2023 г., както и че не е допустимо за едно и също неизпълнение на данъчно задължение да се провеждат две самостоятелни производства. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба Н-18/2006 г. Видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС мярката се налага за срок до 30 дни. Съгласно същия законов текст, относно срока на ПАМ органът преценява каква да е продължителността на мярката, упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност. Именно поради последното, административният акт, с който се налага ПАМ следва да съдържа мотиви кои особености на конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката. Процесната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на закупена стока - 1 брой суджук, боб, хляб, вода и кафе на стойност 22,90 лева. Настоящият касационен състав не споделя изводите на административният съд за липса на установено нарушение на реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС. Неправилно административният съд се е позовал на Резолюция за прекратяване на административно наказателна преписка от 27.04.2023 г. в която е посочено, че въз основа на събраните доказателства не е установено извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Видно от резолюцията, с нея е прекратена административно наказателната преписка по АУАН F699136 от 13.03.2023 г. за нарушение, различно от процесното. За нарушението свързано с неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на закупената стока на стойност 22,90 лева е съставен друг АУАН F704853/07.05.2023 г., производството по който не е прекратено. На следващо място приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. В тази връзка запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. В този смисъл е и Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Според цитираното решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В случая, от представеното пред касационната инстанция Наказателно постановление 726531-F704853/ 20.09.2023 г. е видно, че за същото деяние е ангажирана и административнонаказателната отговорност на търговеца, който е заплатил наложената му с наказателното постановление санкция. Така, в случая въз основа на едни и същи факти, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН и по АПК. Макар, че държавната принуда при издаване на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. СЕС в т. 56 от Решение по дело С-97/21 посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая в хода на настоящето производство не е доказано спазване на принципа на съразмерност, което е основание за отмяна на акта. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в претендирания размер съобразно представен списък и договор за правна помощ в размер на 800 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение