Решение № 9667 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2016 г.
ВАСIII отделение15.07.2020 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 19.02.2016 г., постановено по адм. д. № 174 по описа за 2015 г. на Административен съд – Кърджали. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9667 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. Василева от [населено място] против решение № 17 от 19.02.2016 г., постановено по адм. д. № 174 по описа за 2015 г. на Административен съд – Кърджали. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен искът на касационната жалбоподателка с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен срещу Областна дирекция на МВР – град Кърджали, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходи за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по НАХД № 649/2015 г. по описа на Районен съд – Кърджали, за сумата над 50. 00 лева, до пълния предявен размер от 300. 00 лева. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Ответникът - Областна дирекция на МВР Кърджали не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба е правилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. В производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. АПК Административен съд – Кърджали е разгледал по същество предявения от Д. Василева [населено място] иск против ОД на МВР – Кърджали за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв, представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар във връзка с обжалване на НП № 14-1300-000936 от 02.09.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Кърджали, с което на ищцата за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. С решение № 79 от 10.11.2015 г. по АНД № 649/2015 г. по описа на Районен съд – Кърджали административното наказание е отменено. По делото не е било спорно, че решението е влязло в сила. С обжалваното в настоящото производство решение на АС - Кърджали искът е уважен частично до размер на 50 лв., а предмет на настоящата касационна жалба е отхвърлителната част на съдебния акт. За да отхвърли исковата претенция до предявения размер от 300 лв, съдът е приел, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, т. к. от страна на ангажирания по делото адвокат е изготвена исковата молба и същият е участвал в едно единствено съдебно заседание по делото, в което същото е прието и за решаване и което съдебно заседание е продължило точно 15 минути. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е съобразено с постоянната практика на съдилищата по пози вид дела, базирана на приетите тълкувателни дела от ОС на ВАС. Съгласно ТР № 1/2017 г. по т. д. № 1/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите на решението се приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован" по см. на чл. 36 ЗА. С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълкувателно дело № 1 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. За да присъди сума в размер на 50 лева по предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и да отхвърли иска за разликата до пълния предявен размер за сумата от 300 лева съдът е приел, че наложеното с обжалваното наказателно постановление наказание е глоба в размер на 100 лева, като дължимото възнаграждение за един адвокат е следвало да се определи съобразно нормата на чл. 18, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размерите по чл. 7, ал. 2 върху размера на санкцията, но не по-малко от 50 лева. Съдът е отчел обстоятелството, че в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление, в проведеното на 05.11.2015 г. съдебно заседание процесуалният представител на ищцата не е присъствал, като е депозирал писмена защита. Предвид горното и съобразявайки чл. 18, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 2004 г. съдът е присъдил обезщетение в по-малък размер или в такъв от 50 лева. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд