Решение № 13766 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2015 г.

Решение № 13766 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Радостин Славчев Георгиев чрез адвокат Янислава Георгиева против решение № 3024 от 30.04.2015 г. по адм. дело № 12154/2014 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 20-220-6500/972 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие. Правят се възражения за неправилно тъклуване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земедилие" не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че административният акт е мотивиран, а констатациите в него са потвърдени от неоспорената експертиза. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Радостин Славчев Георгиев против уведомително писмо изх. № 20-220-6500/972 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) не са оторизирани никакви суми за подпомагане. Причината е установена от фонда разлика между декларираната и установената площ в размер на 7.73 ха, съставляващи 40.24%. Едновременно с това цялата площ е санкционирана. В жалбата са направени възражения за допуснати от административния орган нарушения на производствените правила, изразяващи се в необсъждане и несъобразяване с представените от жалбоподателя документи за право на ползване на приетите за застъпени части от имоти. След изслушване и приемане на изготвената по искане на двете страни съдебно-техническа експертиза, са направени още възражения по съществото на спора, съдържащи твърдения, че не е налице хипотезата на чл. 17, ал. 6, тъй като жалбоподателят е представил документи, установяващи право на ползване върху площта, която е заявил. От приложената административна преписка, съдът е приел за установено, че земеделският производител е подал заявление за подпомагане по двете мерки на 26.04.2014 г. и е кандидатствал с пет физически блока. При извършените административни проверки, е установено застъпване с други заявители, за което е съставено уведомително писмо с приложение, съдържащо описание на площите, декларирани от повече от един кандидат. Писмото не е връчено на посочения от производителя адрес, поради което е изпълнена процедурата по чл. 17, ал. 4 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания в приложимата й редакция, обн. ДВ, бр. 23/2013 г., наричана в настоящото изложение "наредбата". За целта е издаден констативен протокол от 13.11.2013 г. от специалисти в отдел "ПСВМП" на Областна дирекция - София, поставен на информационното табло. В законовия срок, жалбоподателят не се е явил и не е попълнил декларация по чл. 17, ал. 5 от наредбата. По своя инициатива е потърсил и получил писмото за застъпване в ОПСМ на 13.05.2014 г. Два дни по-късно - на 15.05.2014 г. е подал молба до изпълнителния директор на ДФЗ. В нея е описал, че писмото не му е връчено от използваната от фонда куриерска фирма по неизвестни причини, доколкото до началото на месец декември на 2013 г. той е пребивавал на посочения за кореспонденция адрес, а освен това е посочил и три телефонни номера, на които може да бъде открит. За застъпените площи в с. Лозница, община Генерал Тошево общо от 86 декара е представил споразумение по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, сключено между седем еднолични търговци и юридически лица и осем физически лица, между които и заявителят, подписано и от членовете на комисията. Приложил е още регистър на имотите на ползватели, в които са отразени предоставените за ползване от него имоти, както и заповед № РД-07-01-361 от 19.10.2012 г. на директора на ОДЗ. Административният орган е приел, че представянето е извън срока по чл. 17, ал. 2 от наредбата и не ги е приложил към досието, находящо се в ИСАК. При тези данни по делото, съдът е счел, че администрацията надлежно е изпълнила задълженията си за връчване на уведомителното писмо за застъпване и при липса на доказателства за разрешаването му в полза на земеделския производител, правилно е определил процента на наддекларирани площи. Отделно от това, съдът по искане на страните е допуснал, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза. От заключението е изяснено, че същественото застъпване е между заявени и декларирани, като ползвани парцели от жалбоподателя и "Грувър" ЕООД. Търговското дружество е получило писмо за застъпване и е приложило същото споразумение и заповедта за разпределението. След анализа на всички данни по преписката, вещото лице в табличен вид - Таблица 3 е констатирало, че общата площ на релевантните за спора кадастрални имоти, които се намират в заявения от жалбоподателя БЗС 51-8-2 и от дружеството БЗС 51-4 е 40.6 ха. От тях на жалбоподателя са предоставени за ползване 8.56 ха, а на "Гроувър 11.23 или общо - 19.79 ха. Констатираното застъпване е представено и в графичен вид на л. 246 от делото. Вещото лице е изготвило заключението си в два варианта в зависимост от признаването на приложените от жалбоподателя документи за ползване. При непризнаване съгласно първия вариант, застъпването би следвало да се разреши в полза на "Гроувър" ЕООД. Тогава недопустимата за подпомагане площ за Радостин Славчев Георгиев е 7.73 ха. Във втория вариант при признаване на приложените от Георгиев документи, то площите следва да бъдат оставени, като неразрешено застъпване, поради обстоятелството, че и двамата са представили един и същ документ и тогава площта на жалбоподателя става 7.34 ха. Съдът е възприел заключението механично, без да отчете изричната уговорка, направена от вещото лице на стр. 2 от заключението, че въпросът с признаването на представените документи е от правно естество. Приел е, че дори и да се приемат документите, по отношение на жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 17, ал. 6 от наредбата, тъй като за една и съща площ, за която е установено застъпване, са представени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на двама кандидати. Тогава ДФЗ е задължен да откаже изплащането на субсидии за застъпената площ. При това изобщо не е установил дали по отношение на "Грувър" ЕООД е прието за разрешено застъпването в резултат на представените от него документи в определения му срок. Не е обсъдил нито едно от допълнителните възражения, направени от процесуалния представител на жалбоподателя в писмената защита, касаещи факта, че при очертаване и заявявяне на кадастралните имоти в БЗС 51-8-2 жалбоподателят е заявил за обработване и подпомагане общо 8.60 ха, колкото има при събиране на частите от кадастрални имоти, които ползва по силата на споразумението. В същото време търговското дружество е заявило целите кадастрални имоти - обстоятелства, които нагледно се установяват и от схемата към експертизата, както и от поясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в съдебно заседание. Като краен резултат е приел уведомителното писмо за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. На първо място е изцяло необоснован изводът на съда за надлежно връчване на жалбоподателя на уведомителното писмо за констатирано застъпване. Видно от административната преписка, при подаване на заявлението за регистрация на 26.04.2013 г., земеделският производител е посочил, като адрес за кореспонденция с Росица, община Генерал Тошево. Наред с това е вписал и три телефона - един стационарен с номер 057318923 и два мобилни с номера: 0.884105373 и 0884550143. Уведомителното писмо е с вписан на ръка № 02-220-6500/2818 и без отразена върху него каквато и да било дата. Предадено е за връчване с обратна разписка на куриерската фирма Star post също без дата. На л. 26 от делото е приложена бланкова обратна разписка, която е непопълнена. В дясната й половина единствено са вписани две дати - 6.10.2013 г. и 12.10.2013 г. Липсва каквото и да било отразяване на което и да било от изброените обстоятелства, станали причина за невръчването. При това бланката е така изготвена за улеснение на връчтеля, че е достатъчно в празното квадратче пред всяка от осемте хипотези, довели до невръчване, да се извърши само отметка. Липсват и имената на съответния служител на куриерската фирма, който е следвало да извърши връчването и в зависимост от резултата да оформи обратната разписка, както и негов подпис, удостоверяващ извършването на изискуемите действия съгласно Общите условия на договора с потребителите на пощенски улуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, предоставяни от "Старпост" ООД. Същият се намира на интернет страницата на дружеството и съставлява публично достъпна информация. В т. 55.2.6 от него е отразено, че пощенски пратки, които се доставят на домашен адрес, се доставят лично на получателя или на негов пълномощник. Когато при посещение на адреса на получателя, пратката не може да бъде доставена поради отсъствиетго му, той се уведомява със служебно известие по реда и в сроковете по т. 55.1.1 да се яви в пощенския офис за доставяне. При това се касае за препръчана пощенска услуга, която съгласно нарочно формулираната в общите условия дефиниция е пощенска услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие за доставянето й на получателя. Върху представената от административния орган обратна разписка липсва дори индиция за изпълнение на тези задължения на пощенския оператор. Още повече, че в попълнените от страна на фонда данни ясно, точно и четливо са вписани номерата на заявените от земеделския производител един стационарен и два мобилни телефона. Така извършеният анализ на приложената на л. 26 обратна разписка сочи на изцяло неправилен извод на административния орган за наличие на хипотезата на чл. 17, ал. 4. Поради това незаконосъобразено е приложен и последващият ред за съставяне на констативен протокол. Касае се за нарушение на материалния закон, което необосновано не е установено и посочено от първоинстанционния съд. След допускането на това нарушение, административният орган е допуснал и последващо такова, като не е приел, приложил в системата и анализирал представените от земеделския производител доказателства по смисъла на чл. 2а, ал. 2, т. 4 от наредбата, установяващи според него право на ползване върху кадастралните имоти, включени в заявения от него БЗС 51-8-2 в землището на с. Росица. При положение, че той е представил такива документи в срока по чл. 17, ал. 2 от наредбата (за начало на който следва да се зачете единствената установена със сигурност дата - 13.05.2014 г.), допуснатите нарушения имат съществен характер доколкото изцяло ограничават възможностт му да установи правото на ползване и съответно да се защити в административното производство. Поради това е необоснован и вторият извод на първоинстанционния съд, че дори и да е допуснато нарушение при връчване на уведомителното писмо за застъпени площи, то не е съществено, тъй като не е оказало влияние върху крайните изводи в издадения административен акт. По тези съобръжения обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. На отмяна подлежи и оспореното уведомително писмо, като преписката се върне на изпълнителния директор за разглеждане и на представените от земеделския производител доказателства, установяващи според него право на ползване върху кадастралните имоти, които е заявил за подпомагане. При преценката им се дължи анализ, обуславящ приложението на ал. 7 или на ал. 6 на чл. 17 от наредбата. Данните по конкретния случай сочат, че е установено застъпване, за което двама заявители са представили едни и същи документи - споразумение по чл. 37в и заповед за разпределение на масивите. В това споразумение обаче на всеки един от тях е предоставена за ползване само част от кадастралните имоти: -23-020; -023; -025; -029; -030; -031; -055; -056 и то по начин, при който при сумиране на частите, предоставени за ползване на двамата заявители, сборът е по-малък от площта на целия кадастрален имот - конкретните данни са точно посочени в Таблица 3 от заключението на съдебно-техническата експертиза. А при преглед на приложението към уведомителното писмо, изпратено на "Грувър" ЕООД на л. 180 по делото, прави вечатление, че размерът на застъпените площи за осемте кадастрални съответства на размера на площите от същите имоти, предоставени със споразумението за ползване на Радостин Славчев Георгиев. Това показва, че за решаването на спора за застъпвавенето следва да се установи кой от двамата и доколко доказва с представените от него документи право на ползване върху заявената за подпомагане площ в неговото заявление, като се съпоставят представените доказателства и заявените БЗС на картния материал, подписани от земеделските производители. Направените в тази насока допълнения от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание се базират на приложените по преписката карти. С оглед изхода на делото и направените своевременно искания от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски, ще следва да се присъдят направените и доказани такива. Размерът им за първоинстанционното производство е: 10 лева за държавна такса, 1000 лева за адвокатско възнагреждение и 80 лева за експертиза. Размерът на напревинети и доказани разноски в касационното производство е 5 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение. Или общият размер на разноските, подлежащи за възстановяване от административния орган е 1595 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение