Решение № 14134 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2015 г.

Решение № 14134 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 132 от 19.05.2015 г. по адм. дело № 887/2014 г. на Административен съд - Хасково. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-260-6500/18754 от 27.11.2014 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Валентин Христов Христов изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че макар и двамата земеделски производители да са представили документи за ползване на спорните имоти, представеният такъв от третото лице е отменен. С отмяната му, само първоинстанционният жалбоподател е имал доказателство за право на ползване на имотите и на него се дължи финансово подпомагане за тях. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Валентин Христов Христов против уведомително писмо изх. № 02-260-6500/18754 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него е отказано финансово подпомагане за площи, декларирани в защитена зона НАТУРА 2000 - постоянни пасища, поради неразрешено застъпване. Възразил е, че за констатираните застъпвания в двата кадастрални имота е представил надлежно вписан договор за аренда. Съдът е приложил в цялост административната преписка по заявлението за подпомагане на жалбоподателя, както и преписката на производителя, с когото е констатирано застъпването. Назначил е съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните. Приложил е и гр. дело № 1014/2012 г. на Свиленградския районен съд, приключено с решение № 167 от 17.06.2013 г., влязло в сила на 10.07.2013 г. С него е отменена по жалба на Гергана Бинева Георгиева заповед № 216 от 29.09.2012 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково. Съобразил е, че узнаването на това обстоятелство от административния орган е последвало издаването на оспореното уведомително писмо, което попада в хипотезата а чл. 142, ал. 2 АПК и следва да бъде съобразено в административното производство. По тези съобръжения е отменил уведомителното писмо и го е върнал на изпълнителния директор за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Видно от данните по делото, отказът на финансиране по отношение на Валентин Христов Христов за площи, декларирани в защитена зона "НАТУРА" 2000 се дължи на неотстранено според административния орган застъпване на кадастрални имоти 051-007 и 038-005 с обща площ от 1.68 ха, находящи се в землището на с. Лисово, община Свиленград. За застъпването той е уведомен с писмо от 14.09.2013 г. с приложение за площите, декларирани от повече от един кандидат. Между тях са и процесните кадастрални имоти, които той в декларацията е потвърдил. За установяване правото си на ползване, е представил договор за аренда за срок от 7 г. (1.10.2012 г. до 30.09.2019 г./, надлежно вписан в Агенция по вписванията на 14.12.2012 г. Арендният договор съставлява доказателство за ползване по смисъла на чл. 2а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наричана в настоящото изложение (наредбата). За същите имоти и в същия размер е изпратено уведомително писмо на 13.09.2013 г. и на друг земеделски производител - Гергана Бинева Георгиева. Тя ги е потвърдила в декларацията. Като документ за право на ползване е представила заповед № 216 от 29.09.2012 г. на директора на ОДЗ - Хасково за одобряване разпределението на масивите за ползване за стопанската 2012/2013 г. Към него са приложени извадки от Регистър на белите петна по ползватели и Регистър на имотите по ползватели - Приложение № 5 от заповедта. Земеделският стопанин не фигурира с процесните имоти в списъка по Приложение № 5, което е вписано в заповедта за одобряване на разпределението. Фигурира единствено в регистъра на белите петна, който обаче не се споменава в заповедта. Административният орган на базата на тези доказателства е приел, че и двамата стопани представят документи за право на ползване върху застъпените кадастрални имоти. Приложил е разпоредбата на чл. 17, ал. 6, предложение първо от наредбата и е отказал на Валентин Христов Христов изцяло финансиране по мярката. Едва в хода на съдебното производство е установено, че преди изпращане на уведомителните писма до двамата кандидати - месец септември на 2013 г., с влязло в сила решение от юли на същата година, заповедта, на която се е позовала заявителката Георгиева е била отменена със съдебно решение. Това обстоятелство не е било известно на административния орган, поради което той е приложил именно санкционната разпоредба на чл. 17, ал. 6 от наредбата. При тези фактически установявания е правилен и обоснован изводът на районния съд, че отмяната на заповедта за одобряване на разпределението, на която се позовава Гергана Георгиева е ново обстоятелство, което не е било известно към датата на издаване на оспореното от Валентин Христов уведомително писмо. В същото време то има съществено значение за правилното решаване на спора по застъпването, рефлектиращ върху законосъобразността на отказа да се отпусне финансово подпомагане на Христов и задължително трябва да бъде съобразено. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административният орган не е бил уведомен за съдебното решение. Това според касатора следвало да се извърши от жалбоподателя, който "явно е знаел за отмяната на заповедта". Подобно твърдение е напълно голословно. Видно от данните по административната преписка, Валентин Христов Христов е бил уведомен за констатираното застъпване единствено с описание на номерата на блоковете и включените в тях кадастрални имоти, като е поканен да представи документи, установяващи правото му на ползване върху застъпените имоти. Той не е уведомен за земеделския производител с когото е констатирано застъпване. В разпоредбите на наредбата не е уредено задължение на стопанина да издирва кой е другият ползвател и да оборва документите, предоставени от него. Поради това не може да се приеме тезата в касационната жалба, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си и е станал причина за неизясняване на фактическите обстоятелства по спора. Наистина жалбоподателят е проявил инициатива и е установил от данните в автоматизираната система, че се касае за Гергана Георгиева. Той обаче не е бил страна в развилото се производство пред районния съд и не е можел, нито е бил длъжен да предостави решението, с което то е приключило. По тези съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на него следва да се присъдят доказаните разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в това производство в размер на 350 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение