Решение № 2598 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2009 г.

Решение № 2598 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на полицейски орган при 09 РПУ РУ - СДВР гр. София, против решение от 25.02.2008 г., постановено по адм. дело № 861 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд. Релевира оплакване за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Твърди се, че по силата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е достатъчно в заповедта да е посочени правното основание и не е необходимо да се посочват всички фактически основания довели до постановяването й. Целта на това производство е не да се реализира наказателна отговорност, а да се предотврати възможността задържаното лице да извърши престъпление или да продължи да извършва такова. Ответникът по касационната жалба - чрез процесуалния си представител моли да се остави в сила съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в оспорения акт е посочено правното основание и фактическото такова, а именно - лицето е заподозряно в извършване на престъпление. Освен това към преписката са приложени доказателства. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, и е основателна. Производството пред Софийски градски съд е било образувано по жалбата на Николай Ненчев от гр. Враца против заповед № 148 от 4.02.2007 г., издадена от полицейски орган, с която на осн. чл. 63 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя в помещение за временно задържане на РПУ-09 - София за срок от 24 часа. Основанието за издаване на оспорения акт е заподозрян в извършване на престъпление. Заповедта е била обжалвана пред Софийски градски съд, а с решението си съдът е приел същата за незаконосъобразен индивидуален административен акт и е уважил жалбата, като е приел липсата на достатъчно мотиви обосноваващи прилагането на тази законова разпоредба. Решението на съда е неправилно, постановено е при неправилно прилагане на материалния закони. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. Видно от представените в административна преписка доказателства, задържането е било извършено във връзка с извършени непристойни действия нарушаващи обществения ред. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма, при наличие на фактическо основание, съответстващо на приложимия материален закон по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Конкретните възражения, направени в касационната жалба могат да обосноват неправилност на решението. Процесната заповед неправилно е отменена от съда, като незаконосъобразна. Правното основание, на което е издадена същата е посочено - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Фактическото основание е, че лицето е заподозряно в извършване на престъпление. Вярно е, че записът е твърде лаконичен и съвпада със законовия текст, но отразеното обстоятелство се потвърждава от данните, съдържащи се в доказателствата по делото. Приложен е доклад до СРП, с който на основание чл. 212, ал. 3 от НПК незабавно, още същия ден - 4.02.2007 г. разследващият орган е уведомил прокурора за образуваното досъдебно производство при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК по чл. 325, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. При тези данни не може да се приеме, че липсват основания за задържане по посочения текст - чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, макар, че първоинстанционният съд не е разполагал с пълния обем доказателства при решаване на делото. Задържането на основание чл. 63, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Законът не посочва от какъв характер следва да е извършеното престъпление - общ или частен. За прилагане на нормата е достатъчно осъществяването на фактическия й състав, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. По силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е необходимо да има подробно посочване на конкретни обстоятелства като основание за задържането на лицето. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление, като в конкретния случай такива е имало. По изложените съображения първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е не съдържа всички реквизити посочени от чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и че съответстващото заповедта съобщение е само индиция за извършено престъпление. Както се посочи първоинстанционният съд не е отчел факта, че целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи тази административна мярка от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Ето защо налице са касационни основания за отмяна на решението и постановяване на друго такова с което да се отхвърли жалбата. Водим от изложеното, Върховния административен съд, трето отделение,