Решение № 15664 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4446/2011 г.

Решение № 15664 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4446/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ 107/1.02.2011 г. на изпълнителния директор на НАП срещу решение № 271/9.02.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 4123/2010 г., с което отменен Ревизионен акт (РА) № 1002493/29.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 898/23.11.2010 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, приобщени по делото. Допуснатите съществени процесуални нарушения се изразяват също така в неправилното разпределяне на доказателствената тежест и нарушеното право на страната на защита. Не само в хода на ревизионното производство, но и пред съда не са ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства за това, че са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 69 от ЗДДС, а именно за това, че процесният недвижим имот е използван за целите на извършваните облагаеми доставки. Решението е неправилно и в частта му относно присъдените разноски, тъй като не са представени доказателства за реалното им заплащане. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъдят направените разноски без оглед на неговия изход. Ответникът по касационната жалба - "Енджълс Нетс" ЕООД оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Ковачева в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 1002493/29.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 898/23.11.2010 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. март 2010 г. в размер на 188 399.56 лв. по фактура № 224/15.01.2010 г. В решението на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП се сочи правното основание на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 69 от същия закон. Първоинстанционният съд е отменил РА като незаконосъобразен. Приел е, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС изисква доказана употреба на стоката или услугата за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, за лични нужди на управителя на дружеството или на други лица. Тежестта на доказване на посочените обстоятелства е върху органа по приходите, издал РА. Такива доказателства в хода на ревизионното производство не са събрани. Според съда процесната доставка е свързана с основната дейност на дружеството - покупко-продажба на стоки, хотелиерски и туристически услуги, видно от удостоверението за търговската му регистрация. Тази негова дейност несъмнено се обхваща от понятието независима икономическа дейност, дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. В случая дружеството е придобило недвижим имот, представляващ дълготраен материален актив. Потреблението на ДМА се разсрочва до пълното им амортизиране, т. е. икономическата изгода от тях се очаква в един по-дълъг период. Така постановеното решение е правилно, поради следните съображения: В хода на ревизионното производство действително не са събрани, в т. ч. представени от ревизираното дружество, доказателства за това, че придобитият недвижим имот се използва за целите на осъществяваните от дружеството облагаеми доставки. При извършения оглед на имота органите по приходите са констатирали, че същият не е обзаведен и не се използва. Това съответства на дадените от управителя обяснения, че недвижимият имот не е обзаведен и поради това все още не е отдаден под наем. В мотивите на РА е посочено, че според подадените ГДД за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. дружеството е реализирало приходи и разходи само от и за лихви, но не и приходи във връзка с други дейности, както и че липсват каквито и да било доказателства за извършване от страна на дружеството на проучвания на пазара на недвижими имоти, рекламиране на имота във връзка с намерението за отдаването му под наем, оферти или предварителни договори за продажба или отдаване под наем на недвижими имоти. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя е представен договор от 13.01.2011 г., според който собственикът на недвижимия имот упълномощава "Лайтхаус Голф Ризорт" АД да сключва от негово име и за негова сметка, вкл. и чрез посредник договори за наем на имота с трети лица, като договори конкретните условия по своя преценка. Представен е и договор от 13.01.2011 г. за доставка и монтаж на обзавеждане на недвижимия имот. За да отмени РА, съдът не се е позовал на тези договори. Той е приел, че за да се откаже правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал., т. 2 от ЗДДС, посочено в РА, е необходимо да е доказано използването на недвижимия имот за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, а такива доказателства в хода на ревизията действително не са събрани. По отношение на правното основание на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 69 от същия закон, посочено в решението на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, е приел, че използването на недвижимия имот за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки може да се осъществи в един бъдещ период в рамките на периода на тяхната амортизация, т. е. дори и към момента на извършването на ревизията доказателства за това да не са налице, именно защото се касае за ДМА, не следва да се отрича правото на приспадане на данъчен кредит. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил подробно събраните в хода на ревизията доказателства и че е нарушено правото му на защита във връзка с представените в съдебното производство договори, описани по-горе. Правилността на изводите на първоинстанционния съд се потвърждава от представените в касационното производство 2 броя АПВ, издадени от ТД на НАП - Варна, като от АПВ № 1118331/29.06.2011 г. се установяват издадени от дружеството фактури във връзка с отдаването под нам на недвижими имоти. Представени са фактури за платена наемна цена на процесния недвижим имот за м. юни, м. юли и м. август 2011 г . Тези фактури са допустими доказателства с оглед разпоредбата на чл. 219 и 220 от АПК, доколкото установяват факти и обстоятелства, твърдяни от ответника по касация в качеството му на жалбоподател в първоинстанционното производство и с касационните основания за материална незаконосъобразност на решението, а именно свързани с осъществяването в един по-късен момент на намерението да се обзаведе и отдаде под наем имота. Касационната жалба е неоснователна и по отношение на частта от решението, касаеща присъдените разноски. В самия договор за правна помощ и съдействие, представен в първоинстанционното производство, е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е платено по банков път. В потвърждение на това е и представеното извлечение от банкова сметка с дата 2.11.2011 г. С оглед изхода на делото разноски на ответника в първоинстанционното производство и на касатора за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,