Решение № 12895 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2009 г.

Решение № 12895 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кюстендил срещу решение № 58 от 14.03.2009 г. по адм. дело № 557/2008 г. на Кюстендилския административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не се спори между страните, че Емил Стефанов Кьосев от гр. Бобов дол е работил на длъжността "минен спасител" през периода 1.09.1990 г. - 15.08.2008 г. Спорният въпрос между тях е този осигурителен стаж е ли положен при условията на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и поражда ли права по § 4, ал. 2 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). С решение № РД-12-96 от 1.12.2008 г. касационният жалбоподател е приел, че: а) осигурителният стаж от 1.09.1990 г. до 26.08.2006 г. по силата на § 10 ПЗР на ЗИДКСО (обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.) се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, но не се признава за положен при тези условия; б) осигурителният стаж от 26.08.2006 г. до 15.08.2008 г. се превръща в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 КСО и не се счита за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. С посоченото по-горе решение Кюстендилският административен съд е приел, че осигурителният стаж на минните спасители не само се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, но и се счита за положен при тези условия, защото единственият обективен критерий за ограничаването на тяхната трудова дейност е работата под земята (последният извод е съобразен със становището, изразено с реш. № 8560 от 26.06.2009 г. по адм. д. № 2536 от 2009 г. на ВАС-VI отд.). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя този извод на Кюстендилския административен съд. Той е напълно съобразен с установената съдебна практика по тълкуването и прилагането на § 10 ПЗР на ЗИДКСО от 2006 г. А сборът от осигурителния стаж на Емил Стефанов Кьосев, който попада в хипотезата на § 10 ПЗР на ЗИДКСО от 2006 г. (15 години 11 месеца и 25 дни) и осигурителния стаж, признат от пенсионните органи за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО (6 години 8 месеца и 15 дни) е напълно достатъчен да го определи като лице по § 4, ал. 2 ПЗР на КСО. Поради това липсата на обсъждане дали е законосъобразно изразеното от касационния жалбоподател становище, че осигурителният стаж от работа като "минен спасител" за времето от 26.08.2006 г. до 15.08.2008 г. се превръща в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 КСО, не води до порок на съдебното решение. Доводите в касационната жалба показват, че това свое становище касационният жалбоподател основава на чл. 8, ал. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране във връзка с чл. 1, т. 2 от тази наредба, но няма пречка то да бъде обсъдено при евентуален спор за размера на пенсията. Този осигурителен стаж не влияе на правото на Емил Стефанов Кьосев на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО. Искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебните разноски, направени пред двете съдебни инстанции, не може да бъде уважено. Няма доказателства за разноските пред тази инстанция, а решението на първата инстанция се оставя в сила изцяло. Липсата на произнасяне от първата инстанция по въпроса за разноските следва да бъде отстранена по друг (допустим сега) ред. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,