Решение № 1101 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Х. от гр. Варна срещу Решение 2061 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело 1521 по описа за 2023 г. на Административен съд- Варна. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Ответните страни Регионална дирекция Социално подпомагане Варна и Агенцията за хора с увреждания, при редовно призоваване, не изразяват становище по жалбата. Ответната страна Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез юриск. Карамитрев, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено. Представя писмени бележки и моли за присъждане на разноски за юриск. възнаграждение. Ответната страна Териториално поделение на Национален осигурителен институт Варна, в депозирано писмено становище, чрез ст.юриск.М. Кръстев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Варна е Експертно решение (ЕР) на HEJIK 90920 от заседание 82 от 06.06.2023 г. От фактическа страна по делото е установено следното: Р. Х. е оперирана два пъти през 2011 г. в Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология Света Марина - Плевен с установена диагноза [диагноза], като й е [заличен текст]. С Експертно решение 0174 на Трудова експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към МБАЛ Света Анна -Варна, взето на заседание 10, проведено на 24.01.2012 г., й е определена 90% трайно намалена работоспособност и срок на определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане за две години - до 01.01.2014 г. Оценката на ТНР от 90 % е установена при водеща диагноза: [диагноза], което е отбелязано с код по [заличен текст]. С решение на Специализирания състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, решението на ТЕЛК е отменено и върнато за ново произнасяне. С ЕР 3450 от заседание 160 от 11.12.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ Света Анна е определена оценка на работоспособността от 74% т.н.р. за срок от три години- до 01.12.2016 г. Посочена е същата водеща диагноза с код по [заличен текст]. При последващо освидетелстване, с ЕР 3293 от заседание 148 на 28.11.2016 г., ТЕЛК е определил лицето като работоспособно, макар и със същата водеща диагноза и код по МКБ, тъй като е посочено, че е извършено оперативно лечение по повод [заличен текст] с петгодишна давност, което не обуславя % т.н.р. С ЕР 0246 от зас.49 на НЕЛК от 17.03.2017 г., експертното решение на ТЕЛК е потвърдено с отбелязан код по [заличен текст] Като общо заболяване е вписано [заболяване]. Това решение е обжалвано по съдебен ред и отменено от АС- Варна като незаконосъобразно, като същото е влязло в сила по повод Решение 12635 от 18.10.2018 г. по адм.д.6283/2018 г. на Върховния административен съд. При повторното произнасяне на НЕЛК е издадено ЕР 150 от заседание 19 от 28.01.2019 г., с което на Р. Х. е определена 50% т.н.р. по забележка от раздел ХІІ на част от 8 от Наредбата за медицинската експертиза с код [заличен текст] и срок от 3 години- до 01.11.2019 г. На 04.11.2019 г. е издадено ЕР 3118 на ТЕЛК при МБАЛ Света Анна - Варна, валидно до 01.11.2022 г., с код [заличен текст]. и водеща диагноза [диагноза], като определената трайно намалена работоспособност е отново 50%. След провеждане на съответната процедура, със свое ЕР 91913 от 07.12.2022 г., ТЕЛК- І състав при МБАЛ Света Анна дава на Р. Х. оценка на здравословното състояние с код 1- работоспособна . Водещата диагноза е [диагноза] и код по [заличен текст]. В решението е посочено, че няма данни за рецидив и дисеминация, надвищаващи една година, поради което не е определен процент трайно намалена работоспособност. След обжалване на това решение е издадено и процесното експертно решение на НЕЛК, което е потвърдило изцяло констатациите на ТЕЛК. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон, както и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. За установяване на относимите към спора факти е назначил съдебно- медицинска експертиза и повторна такава. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. От назначените и приети от съда съдебно-медицински експертизи се потвърждава извода на НЕЛК, обективиран в оспореното решение, а именно, че Р. Х. не попада в раздел ХІ на Приложение І към НМЕ и съвсем правилно е отбелязано при последното преосвидетелстване, че нейното здравословно състояние влиза в код [заличен текст] и е по смисъла на т.7, раздел ХІІ на част 8-ма от НМЕ- 0% т.н.р. Отсъстват предпоставки да се приеме, че към последното преосвидетелстване Х. попада в раздел ХІ, тъй като от проведените интервенции са изминали повече от 10 години и дори и тогава здравословното й състояние да е било правилно отнесено към код [заличен текст], то с оглед сегашното й състояние, липсата на рецидив, както и неназнаването на [заличен текст], тя може да се определи като напълно излекуван пациент. Както са се произнесли и експертите, заболяването й не попада в т.2.1 [заличен текст], Раздел ХІ на Приложение І към чл.63, ал.1 от НМЕ. Първоинстанционният съд е развил правилни и правно издържани съображения относно измененията на подзаконовата нормативна база и нейното приложение, съобразено с хронологията на произнасянията на ТЕЛК и НЕЛК, с които съдът се солидаризира изцяло и не намира за нужно да преповтаря. При тези изводи и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответниците- НЕЛК и ТП на НОИ- Варна, следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.143, ал.3 АПК, вр.с чл. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева за всеки един от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,