Решение № 8132 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2011 г.

Решение № 8132 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез пълномощника му - главен юрисконсулт Ирен Скубафи, против Решение № 2057/10.02.2011 г. по адм. дело № 4075/2010 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Ивет Стефанова Жаблянова, чрез пълномощника си - адв. Нейкова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение е уважил жалбата на Ивет Жаблянова, като е отменил Заповед № ЧР-П-19/26.02.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като незаконосъобразна. Със заповедта е прекратено служебното правоотношение на оспорващата Жаблянова, на длъжността "директор" на Дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" при МИЕТ, на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон - чл. 107, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл., а в частта й с която е прекратено служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. и в нарушение на формата, поради липса на мотиви. Решението е правилно. При установените правнорелевантни факти правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради частична липса на мотиви и нарушение на материалния закон. Видно от съдържанието на отменената заповед, същата не съдържа мотиви за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Мотивите са визирани като задължителен реквизит от съдържанието на всеки административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото дават представа на адресата на акта и заинтересованите лица за фактите, въз основа на които издателя му е приложил една или друга правна норма. Те също така дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Липсата им, както е в случая, нарушава формата и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и са основание за отмяната на акта - т. 2 от ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Ето защо само това е било достатъчно за отмяна на заповедта в частта й, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, като незаконосъобразна. При правилно приложение на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства са и другите изводи на съда относно материалната незаконосъобразност на заповедта, в частта й издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Разпоредбата визира хипотеза на прекратяване на служебно правоотношение в случаите на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от същия закон. Правилна и обоснована е преценката на съда, че в случая не са налице предпоставките на обективна невъзможност, които правната норма има предвид за приложението й. Посочените от касатора мотиви за наличие на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения не са такива. Липсата на разрешение за достъп до класифицирана информация за ниво на достъп "секретно", каквото ответницата Жаблянова не притежава, правилно е прието, че не е по нейна вина, тъй като това изискване за наличие на разрешение за достъп за изпълнение на заеманата длъжност е въведено по време на временното й отстраняване от работа, а не по време на работа и при наличие на отказ за достъп. Не е такова основание и временното отстраняване от длъжност на ответницата със Заповед № РД-16-791/14.09.2009 г., на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл., до приключване на образуваното срещу нея наказателно производство. Законосъобразен е извода на съда, че временното отстраняване от длъжност не означава обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Последното е свързано с наличие на трайно препятствие за неизпълнение, а не с временно, каквото е отстраняването от работа по чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. По изложените съображения касационният съд намира, че не са налице отменителните основания, визирани в касационната жалба за отмяна на обжалваното решение. Същото, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото и направеното искане от пълномощника на ответницата Жаблянова, за присъждане на разноски, придружено с договор за правна защита и съдействие за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на 400 лева, същото се явява основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав