Решение № 3451 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2016 г.

Решение № 3451 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "А." ЕООД, със седалище и адрес на управление - С. е подало касационна жалба срещу решение № 1626 от 19.07.2016 г. по адм. дело № 238/2016 г. по описа на Административния съд - В., с което е отхвърлен предявеният от него против Агенция "Митници" - С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по фактура № 452/01.10.2015 г. за обжалване по административен ред на решение изх. № 32-90038/19.05.2015 г., издадено от началника на МП "В.-З.", ведно със законната лихва, считано от 29.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Агенция "Митници" е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е възразила за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от страна на "А." ЕООД. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с решение № 32-90038/19.05.2015 г. началникът на Митнически пункт "В.-З." констатирал, че представените от "А." ЕООД пред българската митническа администрация фактури за внасяни от дружеството стоки са със занижена стойност и определил като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в общ размер на 679 669,38 лева. Решението било обжалвано от дружеството пред началника на Митница - В.. Жалбата била подадена от адвокат Г., упълномощен от "А." ЕООД, с пълномощно от 01.06.2015 г., въз основа на възлагателен договор за правна защита и процесуално представителство от същата дата, сключен между "А." ЕООД и Адвокатско съдружие "Д., Г. и партньори. Страните по договора постигнали съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева без ДДС за обжалването на решение № 32-90038/19.05.2015 г. по административен ред и за представителство и защита пред началника на Митница - В. и/или директора на Агенция "Митници". Жалбата на дружеството срещу решение № 32-90038/19.05.2015 г. била отхвърлена с решение № 32-169713/26.08.2015 г. на началника на М.-В.. Решение № 32-90038/19.05.2015 г. на началника на Митнически пунк "В. -запад", потвърдено с решение № 32-169713/26.08.2015 г. на началника на М.-В.. било обжалвано от "А." ЕООД по адм. дело № 2863/2015 г. по описа на Административния съд-В.. В хода на производството по обжалване дружеството внесло и искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с която предявило срещу Агенция "Митници" искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, представляващи разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения. По тази искова молба било образувано адм. дело № 238/2016 г. по описа на Административния съд-В.. За разглеждане била допусната една от исковите претенции за заплащане на обезщетение в размер на 4000 лева за имуществена вреда, представляваща разход за възнаграждение на адвокат по фактура № 452/01.10.2015 г., издадена от Адвокатско съдружие "Д., Г. и партньори" във връзка с обжалването по административен ред на решение № 32-90038/19.05.2015 г. на началника на Митнически пункт "В.-З.". Плащането по фактурата на сумата 4800 лева, от която 4000 лева адвокатско възнаграждение и 800 лева ДДС, било извършено на 29.10.2015 г. чрез превод в Банка "А." В хода на производството по адм. дело № 2863/2015 г. по описа на Административния съд -В., с молба от 1.12.2015 г., началникът на Митница - В. и началникът на МП "В. З." оттеглили решение № 32-90038/19.05.2015 г. на началника на Митнически пункт "В. З.", потвърдено с решение № 32-169713/26.08.2015 г., поради невъзможност за приобщаване към материалите по митническата преписка на посочените от турската митническа администрация фактури с по-висока стойност, С определение № 4145 от 15.12.2015 г. административният съд прекратил производството по адм. дело № 2863/2015 г. и присъдил в полза на "А." ЕООД съдебни разноски. За да се произнесе по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в изпълнение на чл. 204, ал. 3 АПК, административният съд извършил преценка на законосъобразността на оттегленото решение № 32-90038/19.05.2015 г. на началника на Митнически пункт "В. З.". Съдът приел, че решението не съответства на закона, тъй като в административното производство не били събрани доказателства, обосноваващи изменение на декларираната от "А." ЕООД митническа стойност, с оглед която митническият орган определил публично вземане в размер на 679 669,38 лева. Във връзка с обжалването на незаконосъобразния административен акт, дружеството направило разход за адвокатско възнаграждение, възлизащ на сумата 4000 лева. Разходът бил доказан от представения по делото възлагателен договор за правна защита и процесуално представителство от 01.06.2015 г, фактура № 452/01.10.2015 г., издадена от на Адвокатско съдружие "Д., Г. и партньори" и извлечение от сметката на Адвокатско съдружие "Д., Г. и партньори" в Банка "А." за плащането на сумата. Според съдът обаче, направеният разход не представлявал пряка и непосредствена последица от издаването на административния акт. Адвокатският хонорар бил заплатен поради осъществената в производството за обжалване по административен ред защита, за което страните сключили договор за правна защита и процесуално представителство. В изпълнение на сключения договор, ищецът заплатил на адвокатското съдружие уговорената сума за адвокатско възнаграждение. Тъй като всяка от страните по договора предоставила уговорената престация, не можело да се счита, че за ищеца е настъпила вреда. Такава би имало, ако договорът не беше изпълнен или беше изпълнен зле. Извършеното от ищеца плащане на адвокатското възнаграждение се превръщало в загуба по причина на законодателната уредба, която не предвиждала възстановяване на направените при обжалване пред горестоящия административен орган разноски. Съдът се позовал на чл. 220 от Закона за митниците, като отбелязал, че решенията на митническите органи се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който не предвижда отговорност за разноски при обжалване актове на администрацията по административен ред. По съображения, че направеният от ищеца разход за адвокатско възнаграждение не представлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, съдът отхвърлил предявения от "А." ЕООД против Агенция "Митници" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по фактура № 452/01.10.2015 г. за обжалване по административен ред на решение № 32-90038/19.05.2015 г., издадено от началника на Митнически пункт "В.-З.", ведно със законната лихва, считано от 29.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е правилно по резултат, макар да не споделя изцяло изложените мотиви. Разходът за възнаграждение на адвокат при обжалване по административен ред, направен от лице, спрямо което е издаден неблагоприятен административен акт, води до намаляване на имуществото на лицето. Адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и ангажирането й се явява пряка и непосредствена последица от издадения административен акт. В случаите на отмяна или оттегляне на незаконосъобразния акт, във връзка с обжалването на който е сключен договор за правно съдействие, и при отсъствието на друг правен ред, разходът за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение подлежи на възмездяване по реда и при условията на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За разлика от административния съд обаче, касационната инстанция не счита, че по делото е доказано намаляване на имуществото на "А." ЕООД по причина на заплащането на оказаната адвокатска услуга. Видно от представеното извлечение, по сметката на Адвокатско съдружие "Д., Г. и партньори" в Банка "А." е било извършено плащане на сумата 4800 лева по фактура № 452/01.10.2015 г., издадена на "А." ЕООД. Сумата е внесена от лицет о М. Ч.. По делото не са ангажирани доказателства за връзката на това лице с дружеството-жалбоподател, както и за това, че плащането е направено именно със средства на търговското дружество. При това положение, с оглед липсата на един от елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно, настъпила за дружеството имуществена вреда, искът подлежи на отхвърляне. Постановеното с този резултат решение на административния съд следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. В полза на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд