Решение № 60234 от 4.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2084/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение04.01.2022 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25012507/25.01.2021 г. на Д. С. И., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка М. И. Г., за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 3652 от 20.05.2019 г., постановено по гр. д. № 8299/2018 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Д. С. И., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка М. И. Г., да заплати на С. Д. И. сумата 300 лв. – разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 60234 от 4.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2084/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25012507/25.01.2021 г. на Д. С. И., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на неговата майка М. И. Г., подадена чрез адв. В., за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 3652 от 20.05.2019 г., постановено по гр. д. № 8299/2018 г. на Софийски градски съд. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 541 от 13.07.2021 г. по делото. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя се доказателство, което молителят счита за относимо към соченото отменително основание. Ответникът по молбата С. Д. И., чрез процесуален представител адв. К. - В., оспорва молбата като неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено решение от 26.02.2018 г., поправено с решение от 25.04.2018 г., постановено по гр. д. № 63273/2017 г. на Софийски районен съд в обжалваните отхвърлителни части за разликата над присъдения размер на издръжката от 320 лв. до пълния претендиран размер от 750 лв. и за периода от 11.09.2016 г. до 11.09.2017 г., както и в частта, с която съдът отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението досежно датата, на която настъпила раздялата между родителите на малолетния ищец. Първоинстанционният съд е изискал служебна справка от НАП и НОИ относно доходите на бащата-ответник, приел е представените от тях удостоверения и представените от страните доказателства за доходите на родителите на ищеца, вкл. трудов договор, сключен между бащата-ответник и "Киа Моторс България" АД. С исковата молба е поискано от съда служебно да изиска справка и от работодателя на бащата "Киа Моторс България" АД или да издаде на ищеца съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с тези данни от работодателя, по което искане първоинстанционният съд е посочил, че ще се произнесе в о. с. з /виж определение по чл. 140 ГПК от 09.11.2017 г. /. В молбата за отмяна се сочи, че представеният документ – удостоверение с изх. № 25167030/13.11.2020 г., издадено от "Киа Моторс България" АД - работодателя на ответника по иска и по молбата за отмяна, относно неговия брутен доход за периода от месец октомври 2016 г. до месец септември 2017 г., е съставен за нуждите на производството, в което е определен първоначалният размер на дължимата от бащата издръжка, но въпреки настояването на адвокат-пълномощника на Д. И. в това вече приключило производство, този документ не е представен и не е взет предвид при определяне на размера на издръжката, която бащата дължи на детето си. Бащата-ответник представил само трудовия си договор, а не е представил документ за действителните си доходи, които надвишават значително размера на трудовото му възнаграждение съгласно представения трудов договор. Това е довело до определяне на размера на ежемесечната издръжка на база на по-ниски доходи и съответно е довело до определяне на по-нисък размер на ежемесечната издръжка. В молбата за отмяна се сочи, че са налице условията, уредени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителят и неговата майка са положили усилия в приключилото съдебно производство да установят действителните доходи на бащата на детето, но не са успели поради отказа на съда да изиска такъв документ. Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Соченото от молителя доказателство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ГПК всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ, въз основа на молба на страната. Молбата се представя с препис за връчване на третото лице, за да вземе становище по нея. В случая това не е направено от страната, която видно от съдебния протокол от проведеното съдебно заседание по делото е заявила чрез процесуалния си представител, че няма са сочи други доказателства. Полагайки добрата грижа за собствените си работи страната е могла да ангажира това доказателство, но не го е направила, включително във въззивното производство – ако е считала, че доказателството не е било допуснато от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 ГПК. Поради това настоящият съдебен състав намира, че представеното с молбата писмено доказателство не е относимо към соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, при което, както се посочи, се касае за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направени разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд.