Решение № 4769 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12291/2017 г.

Решение № 4769 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12291/2017 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. С. К. от гр. Б., подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 1356 от 03.08.2017 г., постановено по адм. дело № 290/2017 г. на Административен съд - Б. С него съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., с изх. № 01-6500/2013 от 28.03.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Претендира се и присъждане на сторените съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, с писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Иска, да се остави в сила решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба като развива много подробни доводи. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 1356 от 03.08.2017 г. по адм. дело № 290/2017 г. на Административен съд - Б. е отхвърлена жалбата на П. С. К. против Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., с изх. № 01-6500/2013 от 28.03.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е осъден жалбоподателят да заплати на Д. фонд "Земеделие" направените разноски по делото. Административният съд след като е изяснил фактите по делото е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Приел е, че нормата на чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. постановява, че не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявления по чл. 8, ал. 2 за прилагането на агроекологични дейности по съответното направление, когато декларираният брой животни от даден вид със съответния агроекологичен код е по-голям от разрешените в разрешителното за паша от същия вид. Броят на животните в разрешителното за паша е съобразен и със спазване нормите на натоварване на пасищата, одобрени от дирекциите за националните паркове, и поддържат гъстота на ЖЕ/ха съгласно плана за управление на съответния парк. В случая като е декларирал повече говеда от посочените в разрешителното за паша, жалбоподателят е нарушил и нормите за натоварване на пасищата. Съдът е отхвърлил основното възражение направено от жалбоподателя, а именно, че е служителите при ОС "Земеделие", след като са констатирали несъответствие между декларираните говеда и броя им, посочен в разрешителното за паша, е следвало да му окажат помощ, като му посочат, че има такова разминаване. По тези съображения съдът е постановил оспореният пред настоящата инстанция резултат. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Същото е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Не е спорно по делото, че П. К. е подал заявление за подпомагане за участие по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" от мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. При подаване на заявлението, видно от Таблицата за отглежданите животни 2016 г., броят на отглежданите животни е бил 73, като следва да се посочи, че в уведомителното писмо е посочено - 72 броя. Бенефициентът е представил при подаване на заявлението всички изискуеми се документи, в това число и издаденото от НП "Р." Разрешително за паша № 001121 от 18.05.2016 г., в което ясно е посочено, че броят на животните, разрешени за пашуване в определената площ е 67. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. земеделските стопани подават заявление за подпомагане съгласно изискванията на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Именно в чл. 6 от тази наредба е регламентирано, че служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи. В случая въпреки, че при подаване на заявлението е било налице разминаване между разрешения брой и този, който се генерира автоматично от системата на БАБХ в заявлението, служителят приел заявлението не е указал съдействие на кандидата и не го е информирал за начините на отстраняване и възможните последици. Разминаването между разрешения и заявения брой животни освен при приемане на заявлението е установен и при последващи (административна и на място) проверки, като на бенефициента са изпратени две писма от 29.11.2016 г. и 14.12.2016 г. с идентично съдържание, с които му е даден 14-дневен срок за отстраняване на констатирани несъответствия, описани в приложен контролен лист (доклад за проверката), който писма по делото няма данни бенефициента да е получил и което първоинстанционния съд неправилно е игнорирал и приел за несъществено. В случая не са налице доказателства да е спазена разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. /в приложимата й редакция/ съгласно, която непълнота на заявените данни или при липса на някой от документите по ал. 1 ДФЗ - РА уведомява съответния земеделски стопанин да отстрани допуснатите непълноти в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5 от 2009 г. Именно във връзка с изложеното настоящият състав приема, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение на административно производствените правила при издаване на процесното уведомително писмо. В случая административния орган направо е пристъпил към издаване на уведомителното писмо, без да изпълни задълженията вменени му с Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Не е изпълнил и задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като събира служебно доказателства за това. Налице е нарушение на административно производствените правила, което е довело нарушение на материалния закон, тъй като ако административния орган бе изпълнил законово вменените му задължение би стигнал до други правни изводи. В съдебното производство също не са представени доказателства за изпълнение на задължението на административния орган по посочения подзаконов акт. Като е достигнал до различен правен резултат, първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на приложимия материален закон, което следва да бъде отменено и вместо него, настоящият съдебен състав следва да постанови ново, с което да отмени обжалвания административен акт. След отмяната на уведомителното писмо делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане, при спазване на задълженията вменени му с Наредба № 7 от 24.02.2015 г., Наредба № 5 от 27.02.2009 г., чл. 35 и чл. 36 от АПК. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на сторените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за двете инстанции по приложен списък. Разноските са своевременно поискани и доказани, като с оглед фактическата и правна сложност на делото не следва да се уважава направеното възражение за прекомерност. Д. фонд "Земеделие" следва да бъден осъден да заплати на касатора сумата от 1015 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение