Решение № 8874 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15855/2009 г.

Решение № 8874 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15855/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Община Добрич срещу решение № 135 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 248/2009 г. на Административен съд гр. Добрич с молба да бъде обезсилено като недопустимо, респективно отменено като неправилно. Процесуалният представител на ответниците Вълчо Симеонов Вълчев и Георги Симеонов Вълчев представя писмен отговор, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски за тази инстанция. Ответникът Пламен Иванов Иванов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена заповед № 328 от 17.04.2009 г. на Кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 от ЗОС във връзка с чл. 34, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, е наредено Вълчо Симеонов Вълчев и Георги Симеонов Вълчев да освободят неправомерно ползваните от тях поземлени имоти, за които има съставени актове за общинска собственост от 18.02.2005 г., и същите да се предадат на Пламен Иванов Иванов, с който има сключен договор за наем от 14.11.2008 г.. Със същото решение Община Добрич е осъдена да заплати на Вълчо Симеонов Вълчев и Георги Симеонов Вълчев направените разноски по делото. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводът, че поради противоречие с материалноправни разпоредби, заповедта следва да бъде отменена, е обоснован и законосъобразен. По делото е безспорно установено, че както Общината, така и лицата срещу които е издаден административния акт, имат претенция за налично материално право за собственост върху двата имота. При съществуващи актове за общинска собственост, издадени във връзка с чл. 19 от ЗСПЗЗ, и неоспорени по съответния ред нотариални актове за дарение на името на ответниците, сключени през 1997 г., очевидно е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред, а не в административно производство. Наред с това, и независимо от вътрешното противоречие в заповедта, поради смесване на фактически и правни основания, които се изключват взаимно, в случая не са налице нито условията по чл. 65 от ЗОС, нито условията на чл. 34 от ЗСПЗЗ, които визират изземване на имоти от лица, които ги ползват без основание. По тези съображения оспореният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби и правилно съдът го е отменил. Касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице и затова решението следва да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски за тази инстанция от ответника Георги Симеонов Вълчев. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение