Решение № 14365 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2012 г.

Решение № 14365 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба Аки Халилов Джинсов от гр. Доспат, обл. Смолян, против решение № 32 от 05.03.2012 г. по адм. дело № 18 по описа за 2012 г. на Смолянския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 39/20.12.2011 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Смолян. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното съдебно решение Смолянският административен съд е отхвърлил (диспозитивът "оставя без уважение" е непрецизен) жалбата на Аки Халилов Джинсов от гр. Доспат, обл. Смолян, против решение № 39 от 20.12.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян и оставеното с него в сила разпореждане № 7010256121 от 13.10.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за определените размери на възобновената, считано от 07.05.1996 г. до 01.11.2001 г. вкл., лична социална пенсия за втора група инвалидност (трайно намалена работоспособност 71 - 90 на сто). За да постанови решението си, Смолянският административен съд е стигнал до правилния краен извод за мотивираност на оспорения акт и за недоказаност на твърденията на жалбоподателя за определяне на пенсията в по-малък размер. С оспореното разпореждане са определени за изплащане пенсии за инвалидност в следните месечни размери: от 07.05.1996 г. - 1800 лв.; от 01.07.1996 г. - 2160 лв.; от 01.10.1996 г. - 2808 лв.; от 01.05.1997 г. -14040 лв.; от 01.06.1997 г. - 16 300 лв.; от 01.07.1997 г. - 27 000 лв.; от 01.10.1997 г. - 28 900 лв.; от 01.01.1998 г. - 30 350 лв.; от 01.07.1998 г. - 33 000 лв., от 01.01.1999 г. - 34 650 лв.; от 01.07.1999 г. - 37 000 лв.; от 01.01.2000 г. - 44 лв.; от 01.01.2001 г. - 48 лв. Посочено е, че до 05.07.1999 г. сумите са неденоминирани, а от 02.11.2001 г. жалбоподателят е получавал суми за лична социална пенсия за инвалидност за втора група инвалидност. Като основания за отпускане на пенсиите са посочени чл. 45а от отменения Закон за пенсиите, в сила до 31.12.1999 г. и чл. 90 от КЗОО, в сила от 01.01.2000 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, "че с оспорваният административен акт, така и не стана ясно по каква методика, на основание и кой нормативен акт са определени размерите на пенсията за времето, през което същата се дължи след възобновяването". Минималните размери на социалната пенсия за нормативно установени с постановления на Министерския съвет. През първия период 07.05.1996 г. - 31.06.1996 г. е действало ПМС № 55 от 20.03.1996 г. за определяне нов размер на социалната пенсия и компенсации към пенсиите (обн., ДВ, бр. 27 от 29.03.1996 г., в сила от 01.04.1996 г., изм., бр. 62 от 23.07.1996 г., в сила от 01.07.1996 г., бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.04.2000 г.), с което е определен размер на социалната пенсия 1800 лв. месечно. С ПМС № 176 от 18.07.1996 г. за определяне нов размер на социалната пенсия, увеличение на пенсиите и компенсациите, изплащани към тях (обн., ДВ, бр. 62 от 23.07.1996 г.) социалната пенсия е определена в размер от 2160 лв. месечно, считано от 01.07.1996 г. С ПМС № 239 от 23.09.1996 г. за определяне нов размер на социалната пенсия и увеличение на пенсиите (обн., ДВ, бр. 83 от 01.10.1996 г., изм., бр. 29 от 08.04.1997 г., в сила от 01.05.1997 г.) от 01.10.1996 г. е определен нов размер на социалната пенсия 2808 лв. месечно. От 01.05.1997 г. новият размер на социалната пенсия е 14 040 лв. месечно (ПМС № 140 от 3.04.1997 г. - ДВ, бр. 29 от 08.04.1997 г.), от 01.06.1997 г. - 16 300 лв. (ПМС № 195 от 09.05.1997 г. - ДВ, бр. 39 от 16.05.1997 г.), от 01.07.1997 г. - 27 000 лв. (ПМС № 260 от 13.06.1997 г. - ДВ, бр. 49 от 20.06.1997 г.), от 01.10.1997 г. - 28 900 лв. (ПМС № 353 от 24.09.1997 г. - ДВ, бр. 86 от 30.09.1997 г.) и от 01.01.1998 г. - 30 350 лв. (ПМС № 455 от 9.12.1997 г. за определяне нов размер на социалната пенсия и увеличаване на пенсиите - ДВ, бр. 119 от 12.12.1997 г.). Следващите постановления за определяне на размерите на социалните пенсии за посочени в оспореното разпореждане: съответно 33 000 лв. от 01.07.1998 г. съгласно ПМС № 123 на МС от 03.06.1998 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия (ДВ, бр. 66 от 10.06.1998 г.); 34 650 лв. от 01.01.1999 г. с ПМС № 263 от 3.12.1998 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия (обн., ДВ, бр. 145 от 09.12.1998 г.); 37 лв. от 01.07.1999 г. съгласно ПМС № 110 от 04.06.1999 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия (обн., ДВ, бр. 53 от 11.06.1999 г., изм., бр. 56 от 22.06.1999 г., в сила от 05.07.1999 г.). От 01.01.2000 г. размерът на социалната пенсия за инвалидност по отменения чл. 90 от КСО е обвързан с размера на социалната пенсия за старост по отменения чл. 89 от КСО (отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.). До 30.06.2000 г. размерът възлиза на 44 лв. съгласно ПМС № 241 на МС от 27.12.1999 г. за определяне размера на социалната пенсия за старост (обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г.), а от 01.06.2001 г. - на 48.00 лв. съгласно ПМС № 106 на МС от 27.04.2001 г. за определяне нов размер на социалната пенсия за старост (ДВ, бр. 44 от 08.05.2001 г.). Към изложеното следва да се добави, че по делото е приложена справка - изчисление на общия размер на изплатените социални пенсии за инвалидност. При издаване на оспорените административни актове не са допуснати процесуалноправни или материалноправни нарушения, обосноваващи отмяната им. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,