Решение № 8767 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2396/2009 г.

Решение № 8767 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2396/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Образувано е по жалба на Анка Петрова Божилова от София, срещу Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България, (публ. ДВ бр. 5/20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти- частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на линията Пловдив-Свеленград-Турска (гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Харманли, обл. Хасково, в частта относно оценката на отчуждаваните части от незастроен поземлен имот № 77181.30.164 по кадастралната карта на землището на на гр. Харманли, м. "Петте каръча" с площ за имота от 1.000 кв. м. и незастроен поземлен имот № 77181.31.99 по кадастралната карта на землището на гр. Харманли, м. "Янаклъка", с площ за същият имот от 3.001 кв. м. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на МС в частта му определяща дължимото парично обезщетение за отчуждената част с площ от 0.737 кв. м. за първия имот и с площ от 0, 846 кв. м., за втория имот. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част и определянето на по-висок размер на обезщетението. Ответникът по делото Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни министъра на транспорта, министъра на финансите и НК "Железопътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, за която административния акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. След обсъждане на доказателствата по делото във връзка с жалбата и доводите на страните по делото, съдът приема за установено следното: В процедура по чл. 34а, ал. 1, във връзка с чл. 34б от ЗДС с обжалваното решение на МС за държавна нужда - изграждането на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на линията Пловдив- Свиленград-Турска (гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км) ч" са отчуждени 0.737 кв. м. от поземлен имот № 77181.30.164 по кадастралната карта на землището на на гр. Харманли, м. "Петте каръча" с площ за целия имот от 1.000 кв. м., и 0.846 кв. м. от незастроен поземлен имот № 77181.31.99 по кадастралната карта на землището на гр. Харманли, м. "Янаклъка", с площ за целия имот от 3.001 кв. м., собственост на Янка Латева Тишкова, бивш жител на гр. Харманли. С обжалваното решение за отчуждената част от първия имот е определено парично обезщетение в полза на жалбоподателката, в качеството й на собственик по завещание на същите имоти, в размер на 745 лв. а за втория имот, парично обезщетение в размер на 486 лв. Към административната преписка по издаване на обжалваното решение е приложена независима експертна оценка, с която на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, във връзка с § 1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС, по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ е определена пазарната цена на отчуждената част от горните имоти, с датата на възлагане на същата 30.07.2008 г. Съображенията за определяне пазарната оценка на отчуждаваната част от недвижимите имоти по този ред са били, че при извършеното проучване пазара на земеделски земи в землището на гр. Харманли, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти, липсва информация от съответните органи за броя и цената на сключените сделки за такива имоти през последните 12 месеца ( месец август 2007 г. - м. юли 2008 г.), поради което е била неприложима разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за определяне равностойността на паричното обезщетение по този ред. По искане на жалбоподателя, съдържащо се в жалбата му до съда, с определение от 12.03.3009 г. е назначена съдебно-оценителна експертиза, при която вещото лице да даде заключение за стойността на отчуждените недвижими имоти, при съобразяване с изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 1, 2 и 4 от ДР на ЗДС. Вещото лице е представило заключение, с което отново е определило размера на дължимото обезщетението по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, т. е. по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС а не по ал. 2 на чл. 32 от ЗДС. Съображенията му за това са, че при извършената от него проверка в службата по вписванията при Районен съд Харманли е констатирал сключени значително малък брой сделки за имоти с подобни характеристики и при цени, вариращи в твърде широки граници, при което една осреднена цена за пазара на тези имоти според него, не би отразила реалната пазарна стойност. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при извършената проверка в Службата по вписванията в Районен съд Харманли за период 12 месеца назад от възлагане на оценката е констатирало вписани само две сделки с недвижими имоти, от които едната в урбанизирана територия а другата в друга селищна територия и с предназначение различно от това на имотите, предмет на отчуждаването. Пазарната оценката на отчуждената част от двата имота вещото лице е определило по същия начин, както текущата пазарна цена определена от административния орган. Според него, тъй като предмет на отчуждаване са части от двата имота е не целите имоти и се нарушава целостта на имотите, като в бъдеще същите не могат да се ползват за целите, за които са ползвани до момента, получената начална цена е завишил с корекционен коефициент за стопанска дейност 1, 5. В резултат на това е увеличил пазарна цена за отчуждената част от имот № 77181.30.164 от 745 лв. както е по оценката на административния орган, на 1 117 лв., а за имот № 77181.31.99, от 486 лв. на 728 лв. При така установеното във фактическо отношение, Върховния административен съд намира, че не са налице изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изменение на текущата пазарна цена на частта от двата недвижими имота, предмет на отчуждаването поради липсата на предпоставките по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. От заключението на вещото лице по безспорен начин се установява, че липсват възмездни сделки за такива имоти сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, вписани в службата по вписванията при Районен съд Харманли, където е местонахождението на недвижимите имоти, Съдът не възприема и заключението на вещото лице, с което се предлага увеличение на текущата пазарна цена на недвижимите имоти с приложението на корекционен коефициент 1, 5, поради липсата на законово основание за това. Равностойното парично обезщетение в случая е определено по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗДС а не по ал. 2 на същия текст, т. е. по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ за реда за определяне на цените на земеделските земи. Предлагания от вещото лице корекционен коефициент за стопанска дейност за увеличение на оценката на отчуждаваната част на недвижимите имоти е приложим само в хипотезите на чл. 7, ал. 2, от Наредбата по чл. 36, ал 2 ЗСПЗЗ, т. е. за земите по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и за земите незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, разположени в обекти на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и намиращи се извън урбанизирани територии. Хипотезите са изчерпателни и случая не попада измежду тях. При тези обстоятелства, жалбата на Анка Петрова Божилова, срещу решението на МС на РБ в обжалваната му част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 38, ал. 7 от ЗДС, Върховния административен съд, четвърто отделение