Решение № 7516 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6637/2009 г.

Решение № 7516 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6637/2009 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 36 ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Северина Пенева Илиева от гр. Варна, подадена срещу решението на Висш съдебен съвет (ВСС) по т. 1.4.9, взето по протокол № 18/29.04.2009 г., като се иска отмяната му с оплаквания за незаконосъобразност. Развити са доводи за нарушаване на административнопроизводствени правила и на материалния закон - неспазване на чл. 24 от Процедурата за назначаване на административни ръководители и техни заместници и липса на мотиви към административния акт в нарушение на чл. 34 ал. 3 изр. 2 ЗСВ. За съвместно разглеждане в същото производство е присъединено адм. д. № 6884/2009 г. на ВАС, образувано по жалба на Илия Петров Пачолов от гр. Варна, подадена срещу същото решение. С неконкретизирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон се иска отмяна поради незаконосъобразност на същото решение. Жалбоподателката Северина Илиева се представлява от адв. Шопов, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата по съображенията, изложени в жалбата. Счита, че ВСС е нарушил съществено административнопроизводствените правила, като е постановил в едно заседание решенията за определяне комплексни оценки оценки на кандидатите и за назначаването на избрания кандидат. За жалбоподателят Илия Пачолов се явява упълномощен адв. Керезов и мотивира искането за отмяна на административния акт с оплаквания, идентични с оплакванията по първата жалба. Твърди, че по отношение на Пачолов решението не съдържа мотиви по смисъла на чл. 33 ал. 3 ЗСВ, тъй като за него няма направено предложение и не са изказани отрицателни становища при допуснати до избор няколко кандидати. Процесуалният представител на ответника Висш съдебен съвет юрисконсулт Харитонова оспорва допустимостта на жалбите и ги счита за просрочени, поради подаването им извън 7-дневния срок по чл. 187 ЗСВ. Алтернативно излага доводи за неоснователност на жалбите. В подробни писмени бележки поддържа становище за законосъобразност на обжалваното решение. Заинтересованата страна Виолета Бояджиева не се явява, вместо нея упълномощен адв. Трендафилова оспорва жалбите и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, предвид изричният отказ на двамата жалбоподатели от възражения срещу комплексната оценка. Претендира присъждане на разноски и адвокатски хонорар в полза на доверителката й. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оплакванията по двете жалби. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, по допустимостта на жалбите намира следното: Обжалваното решение има характеристиката на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, същото е неблагоприятно за двамата жалбоподатели и те имат правен интерес от обжалването му. Не се споделя становището на процесуалният представител на ВСС за просроченост на жалбите. Процесното решение е за избор и назначаване на административен ръководител в орган на съдебната власт, не е издадено в процедура по конкурс за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател, регламентирана Глава девета, раздел II ЗСВ, поради което специалната норма на чл. 187 ал. 1 ЗСВ не е приложима. Неоснователно е позоваването на определение, постановено по адм. д. № 6636/2009 г. на ВАС - в него нормите на чл. 160 и чл. 187 ЗСВ са обсъдени във връзка със суспензивния ефект на жалбата и момента на влизане в сила на административният акт, а не по отношение срока за подаване на жалбата. Решението по чл. 171 ал. 1 ЗСВ може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението, съгласно общата норма на чл. 36 ал. 1 ЗСВ и съдът намира, че този срок е спазен. Жалбата на Илиева е подадена по факса на 13.05.2009 г., а Пачолов е подал жалбата по пощата със запазен плик с пощенско клеймо от 13.05.2009 г., т. е., постъпили са в 14-дневен срок от издаване на решението и не са просрочени. При наличието на двете абсолютни положителни предпоставки за допустимост, съдебният състав намира, че жалбите подлежат на разглеждане по същество. За да упражни съдебен контрол върху обжалваното решение съобразно изискванията по чл. 146 АПК, съдът взе предвид събраните в административната преписка писмени доказателства и след съвкупният им анализ установи следното: Релевантните за спора правни норми се съдържат в чл. 129 ал. 6 от Конституцията на РБ, в чл. 38 ал. 3, чл. 167-171 ЗСВ и текстовете, касаещи атестирането на магистратите по Глава девета, раздел IV от закона, а също така и в Глава пета от Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател, в Методиката за атестиране, издадена от ВСС на основание чл. 208 ал. 2 ЗСВ и в приетите с решение на ВСС по протокол № 6/07.02.2009 г. правила, именувани Процедура за назначаване на административни ръководители и техни заместници (извън лицата по чл. 167 ал. 1 т. 1 ЗСВ), наричана по-нататък за краткост Процедурата. Нормативната уредба предвижда, че за административен ръководител на апелативен съд може да бъде назначен магистрат, който отговаря на изискванията на чл. 170 ал. 2 ЗСВ. Мандатът е петгодишен, с възможност за втори, като назначаването се извършва с решение на ВСС след провеждане на избор с тайно гласуване и мнозинство повече от половината от всички членове на колективния орган. Задължително е атестирането на кандидатите по общите критерии за всички магистрати и по специфичните такива за заемане на ръководна длъжност, както и изслушването им от ВСС, при равни условия. Решението на ВСС следва да е мотивирано, като в случаите, когато има предложение на орган по чл. 38 ал. 3 ЗСВ или на не по-малко от една пета от членовете на ВСС, актът се смята за мотивиран според изискванията на чл. 34 ал. 3 ЗСВ. С обжалваното решение по т. 1.4.9 от протокол № 18/29.04.2009 г., след проведен таен избор с бюлетини и полученият резултат 14 гласа "за", на основание чл. 171 ал. 1 ЗСВ Висшият съдебен съвет е назначил Виолета Иванова Бояджиева на длъжността "административен ръководител-председател" на Апелативен съд-Варна. Решението е издадено в административно производство, образувано с решение по т. 1.1.-Допълнителни точки, взето по протокол № 11/11.03.2009 г. на ВСС. С последното, на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 1/19.12.2007 г. на ВСС са обявени бройките на административните ръководители в органите на съдебната власт, които се освобождават поради изтичане на мандата им през периода 12.05.2009 г.-17.05.2009 г., между които е и длъжността административен ръководител на Апелативен съд гр. Варна предвид изтичане мандата на действащият председател на 12.05.2009 г. С т. 2 от същото решение е открита процедура за избор на нови ръководители на посочените в т. 1.1. органи на съдебната власт. Решението е обявено на интернет-страницата на ВСС на 17.03.2009 г. За участие в избора за длъжността административен ръководител на Апелативен съд-Варна са подали заявления Божидар Божидаров Манев, Вилиян Георгиев Петров, Иван Ангелов Лещев, Илия Петров Пачолов и Северина Пенева Илиева, а за Виолета Иванова Бояджиева, с нейно писмено съгласие, на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 ЗСВ председателят на Върховният касационен съд е направил мотивирано предложение. Всички кандидати са допуснати до участие и са атестирани по критериите, заложени в чл. 199-201 ЗСВ, Наредба № 1/2007 г. и приетите от ВСС процедурни правила. Приложените по делото писмени доказателства удостоверяват назначаването със заповеди на Председателя на ВКС на нарочни помощни атестационни комисии (ПАК) и провеждането на атестации за жалбоподателите и заинтересованата страна, с отразяване на резултатите от тях в съответен Единен формуляр за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители. Жалбоподателите Северина Илиева и Илия Пачолов са действащи магистрати, двамата поотделно изпълняват длъжността "заместник на административния ръководител" на Апелативен съд гр. Варна. При атестирането им от постоянната КПА са получили съответно 144 и 134 точки, и им е дадена положителна атестация в степен "много добра". И двамата са запознати с тези оценки и писмено са заявили, че нямат възражения по атестацията. С решения по т. 1.4.6 и 1.4.5, взети по протокол № 18/29.04.2009 г. на основание чл. 207 ал. 1 ЗСВ ВСС им е определил окончателни комплексни оценки -положителни в степен "много добра". Виолета Бояджиева е действащият административен ръководител на Апелативен съд-Варна, чийто първи мандат по смисъла на чл. 129 ал. 6 КРБ (редакция ДВ бр. 27/2006 г.) изтича на 12.05.2009 г. Атестирана е също с оценка "много добра" от КПА, но тя е възразила с оплакване за занижени точки по конкретни критерии. С решение по т. 1.4.3 от цитирания протокол ВСС й е определил окончателна комплексна оценка - положителна в степен "много добра". В съответствие с чл. 33 от Процедурата кандидатите за длъжността са поканени и са изслушани от ВСС, след което е избрана комисия по провеждане на избора и са проведени дискусии. От членовете на ВСС становище по кандидатурите е взел Иван Колев, който мотивирано е заявил, че ще подкрепи предложението на Председателя на ВКС за избор на Виолета Бояджиева. От стенографският протокол на заседанието, проведено на 29.04.2009 г. се установява, че ВСС е провел тайно гласуване с бюлетини едновременно за всички кандидати. След отваряне на пликовете, преценка редовността и преброяване на бюлетините от членовете на изборната комисия, нейният председател е докладвал получените резултати, както следва : за Божидар Манев са подадени 4 гласа "за", за Вилиян Петров - 1 глас "за", за Виолета Бояджиева -14 гласа "за", за Илия Пачолов са подадени 6 положителни гласа, а за Северина Илиева няма подадени положителни гласове. С оглед резултата, председателят на изборната комисия е обявил за избрана Виолета Иванова Бояджиева. С обжалваното решение по т. 1.4.9 и съобразно резултатите от гласуването ВСС е назначил Виолета Иванова Бояджиева на длъжността "административен ръководител - председател на Апелативен съд - Варна". Решението съдържа имплицитно отказ да бъдат назначени останалите кандидати, в т. ч. и жалбоподателите Северина Илиева и Илия Пачолов, поради непостигане на изискуемото по закон мнозинство - повече от половината от всички членове на ВСС. Обжалваното решение е взето в съответствие с изискванията по чл. 146 АПК - постановено е от компетентния по смисъла на чл. 171ал. 1 ЗСВ колективен административен орган, при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материални правни норми и с целта на закона. Неоснователно жалбоподателите поддържат допуснато съществено процедурно нарушение, Решението на КПА за определяне на атестационна оценка на кандидатите е подготвителен акт на помощен на ВСС орган, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Правото на атестираният по чл. 24 от Процедурата да възрази срещу решението на КПА не е тъждествено на правото на жалба срещу индивидуален административен акт, поради което неоснователно се твърди, че е налице налице нищожен предварителен отказ от процесуално право на жалба. Предвид получената за двамата жалбоподатели положителна оценка в най-високата степен "много добра" и изричният им писмен отказ от възражения, правилно КПА е внесла във ВСС атестационните оценка за окончателното им приемане в заседанието по изслушване и произвеждане избора на кандидатите. Решението по чл. 207 ал. 1 ЗСВ, с което ВСС определя окончателната атестационна оценка, е процедурно решение по смисъла на чл. 21 ал. 5 АПК и не подлежи на самостоятелно обжалване, затова с вземането му в същото заседание, в което са изслушани кандидатите и е проведен изборът, при спазената последователност, не са нарушени административнопроизводствените правила. Преценката на ВСС относно качествата на кандидатите се формира по критериите, заложени в чл. 199 и 201 ЗСВ, доразвити в чл. 34 от Процедурата, по-голямата част от които са отразени в единните формуляри за атестиране, както и от изслушването на кандидатите и се обективира в резултатите от гласуването. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол извън изискването за мотивираност на решението. Съгласно чл. 34 ал. 3 пр. 1 ЗСВ, за мотиви на решение на ВСС, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на ВСС отрицателни становища, ако има такива, а по разпоредбата на пр. 2, когато предложението е прието, за мотиви се смятат съображенията на вносителя на предложението. Обжалваното решение покрива хипотезата по чл. 34 ал. 3 пр. 2 ЗСВ, т. к за избраният кандидат Виолета Бояджиева е постъпило предложение от председателя на ВКС. Мотивите по предложението са изложени в обща част, касаеща обща положителна оценка за всички предложени магистрати, и индивидуално за всеки от тях, в т. ч. и за Виолета Бояджиева. Полученият за Бояджиева резултат от гласуването сочи на приемане на предложението и по смисъла на цитираната правна норма, съдът приема, че решението е мотивирано. Не се споделя изразеното в жалбата на Северина Илиева становище за изискване по чл. 34 ал. 3 ЗСВ мотивите да се съдържат в самото решение - внесеното от органа по чл. 38 ал. 3 т. 1 ЗСВ предложение е част от книжата, събрани в административното производство и съдържа мотиви, които по изричната законова разпоредба се смятат и за мотиви на административният акт, затова не е необходимо премотивирането му със същите съображения. Спрямо кандидата Пачолов няма изразени изрични отрицателни становища, но това не води до отмяна на административният акт, защото няма такова изискване по закон, когато магистратът лично е заявил кандидатурата си. При гласуването за него членовете на ВСС са изразили становището си в своя вот. Затова оплакванията и по двете жалби за немотивираност на решението са неоснователни и не обосновават отмяната му. С оглед изложеното, решението по т. 1.4.9 от протокол № 18/29.04.2009 г. на ВСС се явява законосъобразен по изискванията на чл. 146 АПК административен акт, а подадените жалби-неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Този правен резултат води до основателност на претенцията на заинтересуваната страна за присъждане на разноските, които са своевременно заявени и удостоверени с представеният договор за правна помощ. Разноските възлизат на стойност 2000 лв. и при липса на възражение от страна на жалбоподателите за прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на двамата жалбоподатели, солидарно. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, на основание чл. 172 ал. 2 пр. последно от Административнопроцесуалният кодекс