Решение № 983 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9611/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция Изпълнение на наказанията , чрез юрк. Н. Даганова, и от Е. Д. М., против решение 9129/18.06.2024 г., постановено по адм. дело 4732/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Е. Д. М. сумата от 550 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на дирекцията по повод на задържане на М. без основание и при разпоредено от съда незабавно освобождаване, в Затвора [населено място] за периода от 17:00 ч. на 09.01.2018 г. до 17:00 ч. на 10.01.2018 г., ведно със законната лихва от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Оспорва се изводът на съда за установени по делото както противоправно бездействие от страна на служители на ГДИН, така и понесени вреди. Моли за отмяна на решението, в съответната обжалвана част, евентуално, намаляване на размера на присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ГДИН не се представлява. Е. Д. М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена исковата му молба за неимуществени вреди над уважената сума от 550 лева до пълния предявен размер на иска от 30 000 лева, причинени му в следствие на горепосочените противоправни действия на служители към ГДИН. Излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваната част от съденото решение, като посочва, че неправилно административният съд не е отчел, че той претендира нарушение на правата му по чл. 6 ХОПЕС и чл. 5 ЕКЗПЧ. Съответно посочва, че неправилно е определен размерът на дължимото обезщетение, поради и което се иска отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на исковата молба в пълния ѝ предявен размер. В съдебно заседание Е. Д. М. се явява лично и се представлява от адв. Г. Георгиева, която поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваната част от решението. Също така оспорва касационната жалба на ГДИН и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба на ГДИН и неоснователност на касационната жалба на Е. Д. М.. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, двете касационни жалби са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Е. Д. М., подадена против Главна дирекция Изпълнение на наказанията за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., изразяващи се в тежък психически тормоз, претърпени от незаконосъобразното му задържане за 24 часа, в периода от 17:00 ч. на 09.01.2018 г. до 17:00 ч. на 10.01.2018 г., от служители на ГДИН, които са го задържали в Затвора [населено място] без основание, след като Специализираният наказателен съд разпоредил да бъде освободен незабавно по негово НОХД 646/2015 г. М. сочел, че неправомерното му задържане за 24 часа без правно основание представлява нарушение на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека, чл. 6 ХОПЕС и други. С оспореното решение съдът е осъдил Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на Е. Д. М. обезщетение в размер на 550 лв. за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника по задържане на М. без основание в Затвора [населено място] за периода от 17:00 ч. на 09.01.2018 г. до 17:00 ч. на 10.01.2018 г., ведно със законната лихва от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, като в останалата част за сумата над 550 лв. до пълния размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен. За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че Е. Д. М. постъпил в Затвора [населено място] на 05.06.2015 г. като подсъдим по НОХД 646/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с мярка за неотклонение задържане под стража . С протоколно определение от 09.01.2018 г. по горепосоченото дело мярката за неотклонение е изменена от задържане под стража в подписка , като определението е получено в Затвора в 17:16 ч., което ответникът посочил, че е извън работното време на администрацията, и съответно е приложен чл. 180, ал. 2 ЗИНЗС, според който актовете за освобождаване по реда на НПК се изпълняват в следващия работен ден, ако са получени след работно време. На 10.01.2018 г. обаче е установено, че затворническото досие на М. е изпратено за послужване на ВАС, а без него той не може да бъде освободен, поради и което е изискано, като след връщането на досието в 16:15 ч. на 10.01.2018 г., М. е освободен. След освобождаването му от Затвора [населено място], М. е задържан от органите на СДВР. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени доказателства, така и гласни такива от един свидетел процесуалният представител на М. по дело НОХД 646/2015 г. на СНС, която дала данни както относно емоционалното и психическо състояние на ищеца, така и описала какво се е служил в исковия период и действията от страна на служителите на ГДИН. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Посочил е, че в съдебното производство безспорно е установена незаконосъобразна административна дейност на ответника спрямо М. - на 09.01.2018 г. в 16:56 часа е постановено изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Е. Д. М. от "задържане под стража" в "подписка". Препис от съдебния акт е изпратен по факс на Затвора [населено място], където е получен в 17:16 ч. на 09.01.2018 г., но ГДИН е продължила да задържа ищеца и не го е освободила незабавно, а 24 часа по-късно. Така са извършени както фактически действия по задържане на ищеца без основание, така и незаконосъобразно бездействие от служители на ГДИН по реализиране на протоколно определение от 09.01.2018 по НОХД 646/2015 г. по описа на СНС, в периода от 17:00 ч. на 09.01.2018 г. до 17:00 ч. на 10.01.2018 г. Съдът посочил, че когато става въпрос за привеждане в изпълнение на мярка за неотклонение "задържане под стража" или за отмяна/замяната й в по лека, действията на компетентните органи следва да бъдат незабавни и няма как да се ограничат във времевата рамка от 08:30 до 17:00 часа при 5-дневна работна седмица. Прието е, че последващият документ за задържане на М. е издаден на 11.01.2018 г. по ДП 706/2008 г., съгласно Постановление 12464/2008 г. от 11.01.2018 г., поради което към 09.01.2018 г. не е имало основание за неговото задържане. Административният съд посочил, че дори организацията на работата в ГДИН да не позволява М. да бъде освободен извън работното време, то това не обосновава законност на продължилото след определението на съда задържане. Основание за задържането му не може да бъде и необходимостта от попълване на затворническото му досие. Поради това е прието, че в случая има противоречие с разпоредбите на Конституцията на Република България и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, във връзка с което АССГ направил анализ на нарушението на ЕКЗПЧ и на приложимата съдебна практика на ЕСПЧ. По отношение на понесените вреди съдът приел, че същите са доказани, защото самият факт на задържането без основание, при наличие на разпореждане за освобождаване от съда, след това престоят в Затвора [населено място] без правно основания, както и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, безспорно водят до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на задържаното лице. За доказана е приета и третата предпоставка за основателност на исковата молба наличието на причинно-следствената връзка между незаконосъобразните действия по задържане и проявеното бездействие по привеждането в изпълнение на съдебно определение и неимуществените вреди, която връзка е пряка и непосредствена. Така съобразявайки чл. 52 ЗЗД, естеството и характера на причинените страдания, обективното състояние на М., като произтичащо от неправомерното задържане, периодът, в който то е осъществено, както и съдебната практика, първоинстанционният съд приел, че справедливото обезщетяване на причинените му неимуществени вреди следва да е в размер на 550 лева, каквато и сума е присъдена като обезщетение, като в останалата част исковата молба е отхвърлена до пълния ѝ предявен размер от 30 000 лева. Поради частичната основателност на главния иск, за основателен е приет и акцесорния такъв за присъждане на законна лихва, считано от 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АССГ за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказани са незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДИН по задържане на М. без основание в Затвора [населено място] за периода от 17:00 ч. на 09.01.2018 г. до 17:00 ч. на 10.01.2018 г. От незаконосъобразните действия и бездействия в продължение на 24 часа за ищеца реално са настъпили неимуществени вреди като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно с тези незаконосъобразни действия и бездействия. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. По отношение на искането за намаляване на размера на присъденото обезщетение, следва да се има предвид, че от самия акт на незаконосъобразно задържане без основание в Затвора [населено място] Е. М. е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание. Засягането на основно право, посегателството върху свободата, задържането без законово основание несъмнено пораждат неимуществени вреди. Съответно, размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начинът на извършване на увреждането и характерът му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим размер на обезщетение. Първоинстанционният съд е отчел кумулативното отражение върху М. на установените фактори на средата, характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, като така определеното е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл размерът му не се явява несъразмерен и несправедлив и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето. За пълнота следва да се посочи, че производството за обезщетение не следва да се превръща в източник на обогатяване, поради и което определеното обезщетение в размер на 550 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е и изцяло съобразено с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай, която пък отразява актуалния икономически стандарт в страната. В този смисъл, определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен. По изложените съображения, касационните жалби са неоснователни. Съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Разноски на ГДИН не се следват, поради неоснователността на подадената от дирекцията касационна жалба. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,