Решение № 16149 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2017 г.

Решение № 16149 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Марков, чрез адвокат С. Паунова, заменен в касационното производство от наследника С. Николова, против решение № 4531/5.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3923/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде отменено. Прави се искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Петков, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че искът на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява недоказан. Обосновано е прието, че договорът за правна защита и съдействие от 14.05.2015 г. е бил съставен само за целите на исковото производство. Не е доказана и неимуществена вреда, понесена от ищеца. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град е отхвърлил иска на Г. Марков против Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение в общ размер на 3000 лева, от които за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева и за причинени неимуществени вреди в размер на 2700 лева. С решение № 220/24.06.2015 г., постановено по АНД № 319/2015 г. по описа на Районен съд – Видин, е било отменено наказателно постановление № 115/18.03.2015 г. на началника на Митница Лом, с което на Г. Марков на основание чл. 123, ал. 1 ЗАДС във вр. чл. 99, ал. 2, т. 2 ЗАДС му е наложена глоба в размер на 1000 лева и на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС, ДАНС постановил отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението – цигари марка "Don" 20 къса в кутия – 10 броя кутии, или 400 къса цигари без български акцизен бандерол. Горепосоченото решение на РС - Видин е било обжалвано пред Административен съд - Видин, който с решение № 209/1.10.2015 г., постановено по КАНД № 197/2015 г., отменил наказателното постановление в частта, с която е отменено наказателно постановление № 115/18.03.2015 г. на началника на Митница Лом, в частта, с която на Г. Марков са отнети в полза на държавата 20 броя кутии цигари, на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС, и наказателното постановление е било потвърдено. В останалата част решението на РС - Видин е потвърдено. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че в представеното по делото на АС - Видин адвокатско пълномощно няма никакви уточнения относно уговорения и съответно заплатен хонорар. Едва при провеждане на исковото производство е представен договор за правна помощ, процесуално представителство и защита в съдебното производство пред РС - Видин по АНД № 319/2015 г., в който е посочено възнаграждение в размер на 300 лева, платимо в брой. Поради това съдът е приел, че договорът за правна защита и съдействие е частен диспозитивен документ, който няма достоверна дата за третите лица. Ищецът не е представил други доказателства, въз основа на които да се формира извод, че представеният договор е сключен именно на посочената в него дата. Отделно от това е посочено и обстоятелството, че този договор не е бил приложен нито по делото на РС - Видин, нито по касационното дело на АС - Видин. Поради това в заключение е прието, че представеният в исковото производство договор за правна помощ, процесуално представителство и защита в съдебното производство пред РС - Видин по АНД № 319/2015 г. не установява договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение по време и във връзка с производството по оспорване на НП, поради и което исковата претенция за заплащане на имуществени вреди е отхвърлена. За недоказан е приет и искът на Г. Марков против Агенция "Митници" за присъждане на неимуществени вреди в размер на 2700 лева. Посочено е, че по делото е установено наличието на първия елемент на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт (наказателно постановление № 115/18.03.2015 г. на началника на Митница Лом), но не са установени настъпили неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП. Решението е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени и неимуществени вреди, като резултат от отменен незаконосъобразен акт – наказателно постановление № 115/18.03.2015 г. на началника на Митница Лом, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева и неимуществени вреди в размер на 2700 лева. Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. Ищецът е бил представляван от адвокат, видно от адвокатско пълномощно от 25.05.2015 г. Но по АНД № 319/2015 г. по описа на Районен съд – Видин и по КАНД № 197/2015 г. по описа на Административен съд - Видин, не са били представени доказателства за възмездност на сделката – уговорен размер на възнаграждението и данни съответно за реалното му заплащане. Именно поради това като доказателство не може да се възприеме представения едва в исковото производство договор за правна помощ, процесуално представителство и защита в съдебното производство пред РС - Видин по АНД № 319/2015 г., защото този договор не е бил представен нито по АНД № 319/2015 г. по описа на Районен съд – Видин, нито по КАНД № 197/2015 г. по описа на Административен съд - Видин преди приключването на съответните дела. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция не счита, че частичната отмяна на наказателното постановление може да се приравни на отменено такова, съответно отменен административен акт. Правилно е съдебното решение и в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция на Г. Марков за присъждане на неимуществени вреди в размер на 2700 лева, причинени му в следствие на частично отменено наказателно постановление № 115/18.03.2015 г. на началника на Митница Лом. По делото не се е доказало ищецът да е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания, които да надминават характерните такива при издаване на наказателно постановление и които да са с по-висока степен на интензивност. Този факт се потвърждава и от обстоятелството, че наказателно постановление № 115 е издадено на 18.03.2015 г. от началника на Митница Лом, ищецът го е оспорил в предвидения за това срок и три месеца след това районния съд е постановил решение, с която първоначално НП е изцяло отменено. Действително, след няколко месеца състав на АС - Видин е отменил частично решението на районния съд, респективно наказателното постановление, но не и в частта му, с която е било отменено НП за наложената глоба в размер на 1000 лева, което е и основаният довод за притесненията и страданията на ищеца, въз основа на който е подадена и исковата молба в частта ? относно претендираните неимуществени вреди. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,