Решение № 4275 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ- Пловдив срещу Решение 853/10.05.2023 г., постановено по адм. дело 2746/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложеното в жалбата се иска отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски. Ответникът- ИВАН МЕГЛЕНЧЕВ И СИЕ ЕООД, чрез адв. М. Гунчева, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С Решение 853/10.05.2023 г., постановено по адм. дело 2746/2022 г., Административен съд- Пловдив е отменил по жалба на ИВАН МЕГЛЕНЧЕВ И СИЕ ЕООД Решение 2153-15-278 от 04.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане РЖ-5-15-01192267 от 08.09.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ и са присъдени разноски. Разпореждането е издадено на основание чл. 110, ал. 3 КСО, като е разпоредено дружеството да внесе сумата по ревизионен акт за начет от 19.08.2022 г. в размер на 2 687, 50 лева главница и 88, 96 лева лихва, или общо 2 776, 46 лева. Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но не е доказана причинна връзка между противоправното поведение на осигурителя и настъпилия вредоносен резултат. Административният съд е приел, че не е налице основанието, предвидено в чл.110, ал.1, т.1 от КСО за търсене на имуществена отговорност от дружеството по реда на ревизионното производство. От фактическа страна е установено, че Ревизионен акт за начет РА-5-15-01183355/19.08.2022 г. е съставен след извършена частична ревизия по разходите на ДОО на ИВАН МЕГЛЕНЧЕВ И СИЕ ЕООД за периода 02.02.2022 г. до 31.05.2022 г. в хода на ревизията е установено неправомерно изплатено на Д. Танева парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на двегодишна възраст по чл. 53 от КСО, въз основа на несвоевременно подадено от осигурителя ИВАН МЕГЛЕНЧЕВ И СИЕ ЕООД удостоверение приложение 10 към чл. 9 от НПОПДОО / в относимата редакция/ с декларирани обстоятелства, водещи до прекратяване на изплащане на обезщетението, а именно- настаняване на малолетното дете в детско заведение, вкл. детска ясла. Безспорно е установено по делото, че за Д. Танева е представено удостоверение, входирано на 18.01.2022 г. в НОИ, съгласно приложение 10 към чл.9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО, считано от 04.01.2022 г. На Д. Танева е бил разрешен отпуск от работодателя по чл.164, ал.1 КТ за периода от 04.01.2022 г. до 18.08.2022 г., като в удостоверението по НПОПДОО е било отбелязано, че към деня, от който е разрешен отпускът, лицето е осигурено за Общо заболяване и майчинство по безсрочно правоотношение. Впоследствие е представено удостоверение по образец съгласно приложение 10 към чл.9, ал.1 НПОПДОО с попълнен раздел І, без да е попълнен раздел ІІ Удостоверявам следните промени в обстоятелствата, като са повторени данните, съдържащи се в удостоверението от 18.01.2022 г. на 26.04.2022 г., осигурителят ИВАН МЕГЛЕНЧЕВ И СИЕ ЕООД е представил в ТП на НОИ за Д. Танчева удостоверение приложение 10 към чл.9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на двегодишна възраст по чл.53 КСО, считано от 04.01.2022 г. с попълнен раздел ІІ Удостоверявам следните промени в обстоятелствата, считано от 02.02.2022 г., като е посочено, че детето е настанено в детско заведение, вкл. детска ясла, но не е попълнена точка 24 Входящ номер и дата на представяне на осигурителя на заявление. На 27.06.2022 г. осигурителят е представил отново удостоверение по образец съгласно приложение 10 към чл.9, ал.1 НПОПДОО, считано от 04.01.2022 г. с попълнен раздел ІІ Удостоверявам следните промени в обстоятелствата , в което отново декларира, че детето е настанено в детско заведение, считано от 02.02.2022 г. самата майка Д. Танева е подала информация за настаняването на детето Амая на 02.02.2022 г. При това положение административният орган e приел, че осигурителят не е представил в НОИ в срок до 3 работни дни, считано от 02.02.2022 г. удостоверение приложение 10 към чл.9 НПОПДОО, което обосновава извършването на нарушение на чл.10 и чл.13 НПОПДОО. Вследствие на това е издаден ревизионен акт за начет и разпореждане, с което, на основание чл. 110, ал.3 от КСО, е разпоредено събирането на сумите. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, но при тяхната преценка е извел неправилни правни изводи. Д. Танева е осигурявана по реда на чл.4, ал.1, т.1 КСО като лице, подлежащо на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 53 от КСО след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а съгласно чл. 48 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Хипотезисът на чл.10 от НПОПДОО определя, че за всеки документ по чл.5, както и при промяна в ползването/прекратяването на законоустановен отпуск и/или прекратяване на правоотношението/осигуряването, осигурителите представят в НОИ ново удостоверение по образец съгласно Приложение 9 или ново удостоверение по образец, съгласно Приложение 10 с данни относно промяната в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението. Съгласно чл.13 от НПОПДОО, удостоверенията съгласно Приложения 9, 10 и 11 с данни относно промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетенията, се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 3- работни дни от получаване на декларация или заявление- декларация по чл.5 и/или от настъпване на съответните обстоятелства по чл.10. ИВАН МЕГЛЕНЧЕВ И СИЕ ЕООД не е спазил срока по чл.13 НПОПДОО, поради което неправилно е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, въз основа на удостоверение по образец съгласно Приложение 10 към чл.9, ал.1 от Наредбата към заявление- декларация по чл.53 КСО за периода 04.01.2022 г. до 18.08.2022 г. Вината на осигурителя е доказана и безспорна, тъй като майката Д. Танева е сезирала своевременно осигурителя за промяната- на 02.02.2022 г., но той не е подал навреме информацията с коректните данни, а задължението за деклариране на тези обстоятелства, вкл. и това, че трудовото правоотношение на лицето е прекратено, е негово. Тези некоректни данни са станали причина за неправилно извършени осигурителни разходи от осигурителния орган, а поради неизпълнението на задължението на осигурителя е продължило изплащането на отпуснатото обезщетение по чл.53 КСО на Д. Танева и след 02.02.2022 г., въпреки че е отпаднало основанието за това и за периода от 02.02.2022 г. до 31.05.2022 г. вкл. общата сума за времето възлиза на 2 687, 50 лева, като актът за начет обосновава обстоятелството, че с изплащането на недължимото парично обезщетение по чл.53 КСО се намалят средствата на държавното обществено осигуряване, т.е. произлизат вреди за осигурителния орган. Административният орган е издал един правилен и законосъобразен акт, който неправилно е бил отменен от съда. В решението си първоинстанционният съд е коментирал, че работодателят, явяващ се осигурител, не е имал нито законово задължение, нито е бил в състояние да следи дали детето е настанено в детско заведение. И двата извода на съда са неправилни. Първо, именно негово е задължението да подаде информация в НОИ/ чл.9 НПОПДОО/, което той е и сторил, а от друга страна същият е бил навременно сезиран от майката на 02.02.2022 г. със заявление- декларация, находяща се на стр.37-38 от първоинстанционното дело. Правилно и законосъобразно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на дружеството са налице основанията по чл.110, ал.3 КСО за събиране на дълг, установен с ревизионен акт за начет в размер на 2 776, 46 лева, от които 2 687, 50 лева главница и 88, 96 лева лихва, начислена към 19.08.2022 г. Същото важи и за решението на директора на ТП на НОИ-Пловдив. С оглед на гореизложеното, касационната инстанция счита касационната жалба за основателна. Налице са основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и същото следва да се отмени, а жалбата на ИВАН МЕГЛЕНЧЕВ И СИЕ ЕООД да се отхвърли като неоснователна. Касаторът е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, което при този изход на правния спор се явява основателно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ- Пловдив разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 400 лева, от които 200 лева заплатена държавна такса за касационното производство и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,