Решение № 4159 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13683/2011 г.

Решение № 4159 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13683/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 24.08.2011 г. по адм. дело № 4734/2010 г. по описа на Административния съд - София град, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 11-6500/13282/8.06.2010 г. за установяване на публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума в размер на 17 057,61 лева по общо заявление на единно плащане на площ за 2007 г. с уникален идентификационен номер 26/060407/00444, подадено от Красимир Димитров Тодоров. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли подадената жалба. Ответникът Красимир Димитров Тодоров е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че за кампания 2007 г. Красимир Димитров Тодоров подал общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер 26/060407/00444, като заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани за ограничения в райони, различни от планинските " 98, 79 хектара земеделски земи. При извършването на административни проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол, било констатирано, че 75,82 хектара земеделска земя попада във физически блокове, определени като "друга земеделска площ " ( код 6 ) в системата за идентификация на земеделските парцели. Съгласно Указанията за определяне на избираемостта на заявени площи по Схемата на единно плащане на площ, утвърдени с писмо № 93-44-23/4.06.2007 г. на министъра на земеделието и горите, площите, декларирани в рамките на физически блокове с код 6 не следва да се признават като допустими за подпомагане, освен ако нарочна проверка на място не установи, че те се обработват в посочения от кандидата размер и местоположение. Въз основа на тези указания заявените от Красимир Тодоров площи за 2007 г. не са били признати за допустими и субсидия не е била отпусната. Впоследствие, с писмо № 13 -43481/11.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", са били отменени указанията, дадени с писмо № 13-4351 от 15.02.2008 г. относно възможността за използване на констатациите от нарочните теренни проверки при определяне на плащанията за площ за 2007 г. Въз основа на това писмо било извършено преизчисление на субсидиите на кандидати, които са заявили площи в блокове с код 06, като били извършени проверки от общинските служби по земеделие и гори. На 25.09.2008 г. на Красимир Тодоров била платена сумата 17 057,61 лева. Според резултатите на извършения през ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата, проверките извършени от общинските служби по земеделие и гори, не били достатъчно основание за доплащане на площи, заявени в код 06. Тези констатации са били потвърдени и в становище на Генералната дирекция "Земеделие и развитие на земеделските райони " на Европейската комисия от 19.02.2010 г. С писмо № 02-0409/1673 от 30.05.2009 г. на министъра на земеделието и храните са представени резултатите от извършен анализ на всички площи, заявени във физически блокове с код 06. Въз основа на постъпилите нови данни, по отношение на Красимир Тодоров Димитров бил съставен акт № 11-6500/13282/8.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие ", с който било установено публично държавно вземане, съставляващо недължимо платена сума в размер на 17 057,61 лева по подаденото от него земеделския производител общо заявление за единно плащане на площ за 2007 г. с уникален идентификационен номер 26/060407/00444. Издателят на оспорения акт приел, че площите БЗС № № 75191-135-2, 75191-135 - 3, 75191-212-1, 75191 - 54-1 И 75191-54-2 са недопустими за подпомагане, поради което субсидията за тях е недължимо платена. От правна страна, административният съд приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидена форма. Съгласно чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс определяла като публични вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз Съдът приел, че сумата, посочена като недължимо платена, е била изплатена съобразно указанията, дадени с писмо № 01-040981600 от 12.08.2008 г. Не е било е установено поведение на лицето, което да е довело в заблуждение органите на разплащателната агенция, нито е установено производителят да е декларирал неверни данни. След като именно министърът на земеделието и храните е определял класификацията и описанието на различните видове земеделски площи, изплатените въз основа на неговите указания суми не са неправомерно получени. Макар практиките на Държавен фонд "Земеделие" да са били в нарушение на правилата на Общността, визирани в чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, сами по себе си, констатациите за нередностите не съставляват основание за намаляване на субсидиите на държавата, респективно за възстановяване на изплатените сума от земеделските производители. Съдът се позовал на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., излагайки аргументи, че сумата не подлежи на възстановяване, тъй като погрешната преценка по отношение на условията на подпомагане е направена от администрацията и не е обусловена от недобросъвестно поведение на земеделския производител. Поради това административният съд отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. В касационната жалба се твърди, че фактическите и правните констатации на съда са в противоречие с разпоредбите на европейското и националното законодателство. Съдът превратно тълкувал разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. При положение, че земеделският производител e обявил площи, недопустими за подпомагане, като отговарящи на критериите, налагало извод за недобросъвестност от страна на бенефициента. Сумата по съставения акт за установяване на публично държавно вземане била недължимо платена, тъй като били налице всички предпоставки за възстановяването й, предвидени в чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - грешка, състояща се в отсъствието на предпоставки за извършване на плащането и наличието на знание за това от страна на земеделския производител. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не противоречи на материалния закон. Съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на административния акт, тълкувайки точно приложимите правни норми Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че: кандидатът ползва заявените земеделски площи; площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние; размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Заявленията се проверяват с административни проверки и проверки на място съгласно чл. 37 ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП; установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 66, 67 и 68 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., които уреждат прилагането на намаления и изключване на получаването на помощ на земеделски стопани, допуснали умишлено или по небрежност нередности при обявяването на площи и ги е съпоставил с разпоредбата на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Така е достигнал до извода, че във всички предвидени случаи, при които се предприема намаление или изключване на помощта или възстановяване на недължимо платени суми, компетентният административен орган следва да се установи, че отсъстват условията за отпускане на помощта и че подадените от земеделските производители заявления са нередовни, тъй като не предоставят фактически точна информация. Действително, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Изключение от това правило се съдържа в разпоредбата на чл. 73, ал. 4, от Регламент (ЕО) № 796/2004, според която неправомерно получените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта не е резултат на погрешна преценка от страна на административния орган, а на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд