Решение № 6890 от 23.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. Алшартах, гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Войнов. Жалбата е против решение 177 от 10.03.2023г., постановено по адм. дело 165/2023г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че Турция отговаря на определението за трета сигурна страна. Твърди, че съдът не е извършил преценка относно предпоставките за прилагане на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане). Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - зам.-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Димитрова, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното първоинстанционно решение на Административен съд - Хасково следва да бъде оставено в сила и да бъде отхвърлена касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Алшартах, гражданин на Сирия, срещу решение 1369/23.01.2023г. на зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ на М. Алшартах е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като съдът е приел, че административния акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Приел за неоснователен довода за допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ органът при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Освен това административния съд е приел, че правилно административният орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Установено е, че няма обоснован фактически довод за преследване на чужденеца от официалните власти в Сирия и Турция. Съдът е приел, че не са установени действия, визирани в чл.8, ал.4 и ал.5 ЗУБ, включително не се съдържат подобни твърдения в бежанска история на чужденеца. Установил, че чужденеца изрично заявил, че не е бил арестуван или осъждан, както и че не са установени дискриминационни и други неблагоприятни действия насочени срещу него, водещи към риск от преследване, нито в Сирия, нито в Турция. Прието е, че не се сочат основателни причини поради, които същия не може да се завърне. На следващо място съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Първоинстанционния съд е приел, че правилно е установено, че Турция е трета сигурна държава, тъй като не са били застрашени свободата и живота на чуждия гражданин. Въз основа на това е прието за обоснован изводът на административния орган, че Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУБ. По тези съображения съдът е счел, че оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционният съд, че не се установява по отношение на М. Алшартах да е бил обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - арабин, вероизповедание мюсюлманин - сунит, семейно положение неженен, като личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл.30, ал.1, т.3 ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност. В интервюто, чужденецът е заявил, че след като е подал молбата си за международна закрила, самоволно е напуснал РПЦ - Харманли, защото неговите приятели напуснали Република България. Решил да замине за Германия, където бил задържан от германските власти, след което бил върнат в страната. Мотивирал молбата си с общата обстановка на несигурност в Сирия, заради войната. Заявил, че не е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. Правилно е констатирано, че в настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл.8, ал.1-6 ЗУБ. От проведеното интервю на 25.11.2022г. се установява, че чуждият гражданин не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан и не е бил преследван от официалните власти нито в Сирия, нито в Турция, включително по етнически или религиозни причини. Кандидатът не е заявил, че спрямо него са осъществявани дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец. Правилно съдът приел, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. От данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства М. Алшартах да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата му на произход, така и в държавата на пребиваване. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. Алшартах бежанска история и актуална информация относно Сирия и Турция с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Административният орган е приел за установено, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, което кореспондира с изтъкнатата от чужденеца причина да напусне страната си на произход. Обсъдени са и данните относно страната, в която той е пребивавал след като е напуснал Сирия Турция. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същия не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Турция. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Турция. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1-3 от ЗУБ при завръщането му в Турция. Неоснователно е твърдението на касатора, че Република Турция не следва да се приема за "трета сигурна държава". Чужденецът не е доказал, че Република Турция не е сигурна трета страна при неговите конкретни обстоятелства. По делото е представена справка за актуалната обстановка в Република Турция, от която може да се обоснове извода, че със Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Правилно е прието, че Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на §1, т.9 от ДР на ЗУБ. М. Алшартах е пребивавал в Турция, като не твърди, че се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Въз основа на което може да се обоснове извода, че чуждият гражданин е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). В решението си административния орган е изложил мотиви за приложението на тази норма. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Турция и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение