Решение № 3979 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 364/2009 г.

Решение № 3979 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 364/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник митница Пловдив, чрез процесуалния представител срещу решение № 1115 от 6.11.2008 г., постановено по адм. дело № 610 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е отменено решение № 1786 от 14.12.2007 г. на началник митница Пловдив за определяне на лихви, потвърдено с решение № 1-4412-0043 от 23.01.2008 г. на директора на РМД - Пловдив, с които на "Химик" АД - гр. Асеновград са определени лихви за доплащане за периода 27.12.2006 г. - 21.11.2007 г. в размер на 114, 71 лв. Релевира се оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при всички случаи на приключване на режима - активно усъвършенстване с отложено плащане с допускане за свободно обращение и крайна употреба, независимо от това дали има изпълнение или не на условията на режима предвид отлагането на момента на възникване на митническо задължение се дължи лихва като акцесорно задължение от момента на приемане на ЕАД по АУ (ОП до момента на възникване на митническото задължение (приключване на първоначално учреденият режим). Въз основа на това касаторът обосновава довод и оплакване, че неправилно съдът е приел, че не се дължи ДДС при извършване на митнически формалности при деклариране на стоки за свободно обръщение, тъй като съгласно чл. 2, т. 5 ЗДДС обект на облагане с ДДС е и вносът на стоки, а той е данъчно събитие по смисъла на чл. 16 ЗДДС. Иска отмяна на атакуваното решение. Ответниците "Химик" АД - гр. Асеновград и директор РМ-Пловдив, както и директор на ТД на НАП-Пловдив не становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решението на началник митница Пловдив за определяне на лихви, потвърдено с решение на директора на РМД - Пловдив съдът е приел, че незаконосъобразно на "Химик" АД - гр. Асеновград са определени лихви за доплащане за периода 27.12.2006 г. - 21.11.2007 г. в посочения размер. Административният съд е приел, че лихви не се дължат върху определеното ДДС за заплащане на основание чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС относно разрешението от митническите органи на дружеството да постави под митнически режим "активно усъвършенстване с отложено плащане" (АУ (ОП) на чуждестранна стока - отпадъци от полимери на етилена със срок на приключване на режима, определен съгласно чл. 122, ал. 1 и 2 от ЗМ - 12 месеца от датата на поставяне на стоката под режима. Въз основа на доказателствата съдът е установил, че разрешения първоначален режим е успешно приключен съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗМ, според която митническия икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим или получените компенсаторни или обработени продукти получат ново допустимо митническо направление и в процесния случай е прието, че такова е налице - допускане за свободно обращение и крайна употреба. Оттук е направен извод от съда, че срока за приключване на режима е спазен, поради което не е споделен извода на административния орган, че налице отклонение от митническия режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. Съдът е счел, че от страна на митническия орган не е отчетен фактът, че с приемането на България в Европейския съюз от 01.01.2007 г. влизат в сила преходните мерки, съдържащи се в Приложение V, т. 4 "Митнически съюз" към Договора за присъединяване на страната ни, които имат за цел да уредят заварените положения във връзка със започналите преди датата на присъединяването и неприключени режими. Съдът се е позовал на принципа, че започналите и неприключени режими след датата на присъединяване се довършват съгласно законодателството на Общността. Затова е налице позоваване в съдебното решение на Регламент № 2913/92, в който според чл. 4, т. 16, б. "а" митнически режим е и допускането за свободно обращение. Направен е извода на съда въз основа на цитирания регламент, че в процесния случай с декларирането за допускане в свободно обращение ЕАД на процесните стоки дружеството е приключило редовно разрешения му със съответното митнически режим АУ) ОП. Съдът е обсъдил, че не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 2 ЗДДС и затова не е възприел тезата за приложимост на чл. 203, ал. 3 ЗМ във връзка с чл. 334р, ал. 2 ППЗМ. Затова е прието, че въпреки възникналото за дружеството задължение за заплащане на ДДС, то не е възникнало задължението за лихви, тъй като в процесния случай не е налице отлагане на датата на възникване на митническото задължение или вземането му под отчет. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно. Няма спор по делото, че с ЕАД № 3000/5-11574 от 27.12.2006 г. са внесените стоки - отпадъци от полимери на етилена с произход от Германия и са поставени под митнически режим АУ (ОП с определен срок за приключване на този режим - 12 месеца, като твърденията на административния орган са, че тези стоки макар с произход от Общността са внесени от трета държава. Безспорно е установено, че доброволно вносителят е внесъл ДДС, поради което въпросът за дължимостта или не на това задължение правилно е преценен от първоинстанционния съд като е извън предмета на процесния спор (по делото няма данни да е искано възстановяване пред административен орган на платеното ДДС). Няма спор, че митническите органи не са установили като задължение митни сборове поради преференциалният произход на стоката - от Общността. Поради това съдът правилно е установил спорния предмет и че въпросът за дължимостта на лихвите е определено като акцесорно задължение. Според митническите органи задължението за лихви произтича от неизпълнение условията на съответния митнически режим за определен период, а в случая това е АУ) ОП. Този режим правилно съдът е установил, че е приключил с даването на ново митническо направление - свободно обращение на стоките, поради което не е налице отклонение от митнически режим, нито неговото неизпълнение. Освен това правилно съдът се е позовал на Регламент № 2913/92, в който според чл. 4, т. 16, б. "а" митнически режим е и допускането за свободно обращение. На това основание е направен и законосъобразния извод, че след като свободното обращение на стоките е допустимо митническо направление, режимът АУ (ОП е приключен редовно. Липсата на отклонение от допуснатия митнически режим - чл. 95, ал. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ и чл. 204, ал. 1, б. "о" от посочения регламент и установяването на приключване на този режим чрез даване на ново митническо направление съгласно цитирания регламент, не води до акцесорното задължение за лихва и правилно съдът е отменил като незаконосъобразно решението на митническия орган, с което тази лихва е определена. Тук следва да се отбележи, че след като с разрешението на митнически орган е дадено допустимо митническо направление - свободно обращение на стоки, то по силата на чл. 95, ал. 1 ЗМ административният орган е приел, че първоначално разрешение режим е приключен, поради което не е са налице условията за приложение на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. В тази връзка правилно е прието в съдебното решение, че в процесния случай ДДС се дължи към момента на приключване на митническите формалности по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗДДС. Посочената в митническия акт разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗДДС не може да обоснове начисляването на лихвата върху, ДДС, тъй като тази правна норма свързва възникване на лихви върху митническо задължение, което влече след себе си и начисляване на лихви, но само в случай на несъбран данък. Неправилно административният орган се е позовал и на чл. 203, ал. 3 ЗМ и на чл. 334р, ал. 2 ППЗМ, както и касатора е посочил съвпадащите по смисъл разпоредби от Регламент ЕИО № 2913/92, касаещи възникване на вносно митническо задължение и начисляването на лихви върху него, каквото не е налице в процесния случай. Законосъобразно е позоваването от административния съд на § 14 от ПЗР на ЗДДС, в който е посочено, че е внос и извършването на митнически формалности по деклариране на свободно обращение на стоки, за които са налице обстоятелства по приложение V, глава четвърта "Митнически съюз" от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Прилагайки тази разпоредба съдът правилно е приел, че данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем по реда на чл. 54, ал. 2 ЗДДС, когато се приключват митническите формалности, което в настоящия казус е станало с даване на допустимо митническо направление - свободно обращение на стоки. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е постановено при спазване на прилжимите материални разпоредби и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221 ал. 2 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I-А отделение