Решение № 13144 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2018 г.

Решение № 13144 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

З. Михайлова, С. Светославов и В. Светославов (заместили в процеса починалият подател на касационното оспорване А. Михайлов) обжалват Решение № 3091/9.05.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 220/2018 г., с което е отменена Заповед № 18-4541/26.06.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София за одобряване на промяна в кадастралната карта и регистри на с. Мрамор, общ. Столична, състояща се в изменение на границите на поземлен имот с идентификатор 49206.2633.414 в съответствие с границите на УПИ XVIII-708 и XI-707, кв. 16, по регулационния план на с. Мрамор, район "Връбница", одобрен със заповед от 1953 г.

От ответниците Г. Михайлова, С. Светославова и Л. Светославова са на позиция за неоснователност на жалбата, началникът на СГКК – София не изразява становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна по резултата на заявеното нарушение на процесуалния закон. Решението е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

1. Съобразителната част на съдебния акт се състои от описание на развитието на административното производство, мотивите и разпоредителната част на заповедта и детайлно буквално възпроизвеждане на констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза. Съдът е направил два фактически извода – за приложена регулация от 1964 г. (с препратка към хронологията на състоянието на имотите) и за несъответствие на одобреното изменение с положението на имотите. Правните изводи се изчерпват с позоваване на решение на ВАС по адм. дело № 4186/2014 г., отменящо предходна заповед от 2013 г. за изменение на кадастъра за същия имот, като задължаващо органа да възстанови състоянието на КККР във вида отпреди промяната с отменената заповед, и с квалификацията на атакуваната заповед като несъответна на материалноправните разпоредби и целта на закона поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в несъобразяване на всички релевантни обстоятелства.

2. Оспореното решение е постановено в противоречие с изискването по чл. 172а, ал. 2 АПК за необходимото съдържание на мотивите към него. Отбелязаните по-горе съображения, които го обосновават, всъщност сочат на привидност на мотиви, приравнима на липсата им. Мотивите на съдебното решение трябва да обхванат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

а. Изменението на кадастъра е наредено с отменената заповед на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, т. е. в хипотезата на непълнота и грешка. Съдът въобще не е индивидуализирал елементите от фактическия състав на упражненото правомощие според приложената норма на ЗКИР, към които да бъдат съотнесени следващите от техническата експертиза и останалите доказателства установявания относно границите на поземлените имоти от обсега на промяната. Оценка на доказателствата в контекста на приложението на регулацията според меродавния план и съждения за произтичащия от този факт извод за съществуването на "непълноти или грешки" по смисъла на § 1, т. 16 ДРЗКИР не са намерили външен израз в съображенията на съда. Отсъства и очертана обективна връзка между дължимото отразяване на имотите в кадастралната карта и действителното им положение с критериите за определянето му.

б. По този начин възприетите от административния орган материалноправни предпоставки на осъществената промяна в кадастъра по същество са останали извън обхвата на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, а решаващият извод за отменяемостта на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от кодекса е бланкетен.

в. Съдът не е изследвал и характера на задължението на органа по кадастъра, обусловено от решението на ВАС по адм. дело № 4186/2014 г. Заповедта от 2013 г. е отменена единствено на процесуално основание – нередовно проведено административно производство, въпросът за наличието на фактическите основания за изменението не е обсъждан и съответно подлежащи на изпълнение съдебни указания по него не са били давани.

3. Немотивираността на решението е съществен негов процесуален порок, доколкото оставя касационния контрол без предмет – правилността на приложението на материалния закон от съда. Проверката на основата само на постановения правен резултат би нарушило принципа по чл. 131 АПК за двуинстанционност на съдебните производства по кодекса.

4. Неоснователен е главният касационен довод за допуснато от първостепенния съд съществено съдопроизводствено нарушение, изразяващо се в лишаването на А. Михайлов от правото на защита в производството, тъй като призовката до него не била получена от сина му В. Светославов. Достоверността на твърдението е опровергана от приетата пред касационната инстанция съдебно-почеркова експертиза, съгласно която подписът за получател в разписката от 26.01.2018 г. (л. 247 от адм. дело № 220/2018 г. на АССГ) е положен от Светославов. При констатирания порок на решението обаче този юридически факт е без правно значение за последващото развитие на съдебното производство.

5. Останалите възражения на касаторите са по правилността на решението и са неотносими към предявената негова недопустимост, а служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не установи порок на съдебния акт по чл. 209, т. 2 от кодекса.

6. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при което следва да бъде извършена надлежна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на законосъобразността на заповедта и резултатът от нея да отговаря на дължимото по чл. 172а, ал. 2 АПК.

б. По претендираните от насрещните страни съдебни разноски ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение