Решение № 1547 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2019 г.

Решение № 1547 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на глава дванадесета от дял трети на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – София област, действащ чрез пълномощника Д. Христова (служител с юридическа правоспособност), срещу решение № 400 от 18.03.2019 г. на Административен съд – София област (АССО), постановено по административно дело № 82/2019 г. по описа на съда, с което е отменена по жалба на "Димирафарма" ЕООД писмена покана изх. № 23-1125-9 от 11.12.2017 г. за доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от директора на РЗОК – София област. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК – необоснованост, касаторът претендира обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което да се потвърди писмена покана изх. № 23-1125-9/11.12.2017 г. като законосъобразна. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски във връзка с обжалването пред настоящата инстанция. Ответникът по касация - "Димирафарма" ЕООД, ЕИК *********, в писмен отговор, подаден от пълномощника адвокат И. Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на решението на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд, е издадена след извършена по заповед № РД-20-635 от 22.11.2017 г. на директора на РЗОК – София област, проверка на аптека "Марешки", собственост на "Димирафарма" ЕООД, с адрес на аптеката гр. Ботевград, ул. "Цар Освободител" № 29, изпълняваща договор № 231125 от 13.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Проверката е била тематична, със задача: проверка по спазване на клаузите на посочения договор. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № 284/22.11.2017 г. от проверяващия контрольор, на който тя е възложена. При проверката е констатирано несъответствие между доставната цена на лекарствения продукт Harvoni, 90 mg/400 mg tabl. film. coat., с НЗОК код JF569, заплащан 100 % от НЗОК съгласно Позитивния лекарствен списък, и стойността, заплатена от НЗОК, за отпуснатия лекарствен продукт на здравноосигурено лице с рецептурна бланка от 01.09.2017 г. Заявената и отчетена към НЗОК от страна на аптеката, съответно заплатената от страна на НЗОК/РЗОК сума за отпуснатия лекарствен продукт на едно здравноосигурено лице, е в размер на 35 841, 55 лв., която сума е отчетена от аптеката в РЗОК – София област по изпълнената рецептурна бланка, а същият лекарствен продукт е заприходен в аптеката с фактура от 31.08.2017 г. на стойност ЗЗ 724, 84 лв. Сумата като разлика от доставната цена и продажната цена, в размер на 2 116, 71 лв., е приета за неоснователно получена от страна на търговеца на дребно и съответно директорът на РЗОК – София област е поканил дружеството - собственик на проверената аптека, да възстанови неоснователно получената сума в бюджета на Здравната каса. За да уважи сезиралата го жалба срещу писмената покана, Административен съд – София област е аргументирал теза, че оспореният пред него административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е изпълнил коректно дадените указания от касационната инстанция с предходен отменителен съдебен акт и е направил своите изводи в съответствие със практиката на шесто отделение на ВАС по сходни и/или идентични казуси. Изводът му за противоречие с относимите за казуса материалноправни разпоредби се споделя от настоящия съдебен състав, а касаторовите възражения са неоснователни. Съгласно чл. 72, ал. 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), условията и реда за осъществяване на контрола по ал. 9 се определя с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. Касае се за действащата към момента на проверката Инструкция № РД-16-43 от 15.09.2016 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Контролът, разписан в чл. 72, ал. 9 и ал. 10 от ЗЗО и посочената инструкция, е особен вид контрол по изпълнението на договорените условия, които се прилагат едновременно. Съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти - чл. 5, ал. 4, за лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) с ниво на заплащане 100 на сто, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. В чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ е уредено, че позитивният лекарствен списък се изготвя и поддържа от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и включва лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани със средства от бюджета на НЗОК, от държавния бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения. Съгласно цитираните разпоредби включително и чл. 5 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, лекарствен продукт може да се продава на цена не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1, от пределната цена по чл. 2, ал. 3 или регистрираната цена по чл. 2, ал. 4. Както бе посочено и по-горе, за лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100%, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. В този контекст следва да се акцентира върху това, че неправилно административният орган е игнорирал издаденото дебитно известие от 02.11.2017 г. към фактурата от 31.08.2017 г. за доставяне на процесния лекарствен продукт. Това дебитно известие е със съдържание за увеличена стойност по фактурата, като преди издаването му е изпратено писмо от 01.11.2017 г. до клиентите от доставчика "Фармнет" АД с обяснението, че поради техническа грешка в периода 04.08.2017 г. - 01.09.2017 г. лекарственият продукт е с некоректно фактурирана стойност от ЗЗ 724, 83 лв. с вкл. ДДС, вместо с действителната 35 841, 55 лв. с вкл. ДДС. В това писмо е посочено, че ще бъдат изпратени дебитни известия за сумата от разликата 2 116, 72 лв. с вкл. ДДС. Тези доказателства, преценени в хипотезите на чл. 115 и чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), изпълняват редовен фактически състав на редовна счетоводна операция. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Основание за издаване на известието е изменение на данъчната основа - увеличена стойност по фактура. Предвид изложените съображения дебитното известие не може да бъде преодоляно без зачитането му в отношенията "доставчик - аптека" по отношение на стойността на обсъждания лекарствен продукт. Наред с това, тези отношения между доставчика и аптеката са се развили преди издаване на заповедта за проверка и образуване на административното производство. В писмената покана и предхождащия я е констативен протокол то не е било обсъждано от административния орган и проверяващия контрольор, което е нарушение на административно-производствените правила, а преценката на това доказателство е от съществено значение за правилното решаване на спора. От горното явства, че не се установява липсата на основание дружеството собственик на аптеката да получи посочената в поканата сума, за която органът е поискал да се върне в бюджета на НЗОК, нито е налице нарушение от търговеца на дребно на приложимите в случая норми, включително и тази на чл. 5 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорното искане на касатора за присъждане на направените разноски също е неоснователно и не следва да се уважи, а ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което присъждането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение