Решение № 11406 от 2.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2013 г.
ВАСVII отделение02.09.2013 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Термолаб" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София район Нови Искър, ул. "Кестен" № 18, представлявано от управителя Чавдар Велков, против заповед № РД-02-14-258/5.03.2013 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 11406 от 2.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 16 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).
Образувано е по жалба на "Термолаб" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София район Нови Искър, ул. "Кестен" № 18, представлявано от управителя Чавдар Велков, чрез процесуалния му представител адв. Емануилов, срещу заповед № РД-02-14-258/5.03.2013 г. издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която на дружеството е отнето разрешение № СРD 11- NB 2033 от 21.04.2008 г. и разрешение № 1/1.06.2010 г. към него.
Жалбоподателят излага доводи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон, немотивирана и при нарушение на административно производствените правила. Иска се заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждането на разноски.
Ответната страна - министърът на регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кованджиев оспорва жалбата, като неоснователна.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Като разгледа жалбата и извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът намери жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Процедурата по издаване на разрешение за оценяване на съответствието на строителни продукти е регламентирана в Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Утвърдената със заповед № РД-02-14-906/4.04.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство процедура е одобрена от Европейската комисия (ЕК). В съответствие с утвърдената процедура е извършена планова надзорна проверка от комисия, назначена със заповед № РД-02-14-2844 от 28.11.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство за спазване на условията при които са издадени разрешенията за оценяване на съответствието на строителните продукти. В рамките на ежегодната планова надзорна проверка на място е извършена и проверка за съответствие с изискванията на чл. 43 на Регламент (ЕС) № 305/2011 г. във връзка с подадено от дружеството заявление.
Комисията е установила 23 несъответствия с изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025: 2006 и на чл. 43 на Регламент (ЕС) № 305/2011 г., които са отразени в два листа за несъответствие към констативния протокол за извършената проверка.
Съгласно разпоредбата на чл. 12а, ал. 2 ЗТИП, на дружеството е даден двумесечен срок за извършване на коригиращи действия. В посочения срок дружеството не е представило доказателства в тази насока. При водената кореспонденция между дружеството и административния орган е поискано удължаване на срока и са изложени доводи относно промяната на ръководството на дружеството.
Заповедта издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която на дружеството е отнето разрешение № СРD 11- NB 2033 от 21.04.2008 г. и разрешение № 1/1.06.2010 г. към него е правилна и законосъобразна.
Твърденията на жалбоподателя, че не са взети впредвид доказателствата за извършени коригиращи дейности са неоснователни, тъй като такива не са представени пред административния орган и следователно не е имало как да бъдат обсъдени.
Въз основа на съставения констативен протокол за установените нарушения и доклада, съставен от комисията назначена със заповед № РД-02-14-2844 от 28.11.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство е издадена заповед № РД-02-14-258/5.03.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която на дружеството е отнето разрешение № СРD 11- NB 2033 от 21.04.2008 г. и разрешение № 1/1.06.2010 г. към него. Като правно основание в нея са посочени разпоредбите на чл. 12а, ал. 3 и 5, чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗТИП.
Разпоредбата на чл. 15 ЗТИП гласи, че органът, издал разрешението за извършване оценяване на съответствието, отнема или ограничава обхвата му, когато при проверките се установи, че нотифицираният орган:
- е престанал да отговаря на някое от изискванията по чл. 10;
- не е в състояние да продължи изпълнението на процедурите за оценяване на съответствието;
- не изпълнява процедурите за оценяване на съответствието съгласно изискванията на съответните наредби по чл. 7;
- не е изпълнил в определения срок предписанията, дадени при проверките по чл. 14в.
Видно от приложените по делото доказателства, констатациите на административния орган са правилни и законосъобразни. Административният орган е приел, че в законово определения двумесечен срок не са представени доказателства за проведени коригиращи действия.
При описаната фактическа обстановка, оспорената заповед съставлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените съдопроизводствените правила, и в съответствие на приложимия материален закон. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му. Формулираните в заповедта фактически твърдения на административния орган, по правилата за разпределение на доказателствената тежест подлежат на главно и пълно съдебно доказване, за да се установи истинността им, защото от това зависи извода относно спорното право. В рамките на съдебното производство пред настоящата инстанция жалбоподателят не е представил доказателства въз основа на които да обори констатациите на административния орган относно правнорелевантните факти за съответствие с посоченото законово изискване. Доказателствата по делото, възприетите от органа фактически констатации и формираният въз основа на тях диспозитив налагат извод, че заповедта е законосъобразна и не противоречи на материалноправните норми.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви в процесната заповед, тъй като такива се съдържат в доклада на комисията от 4.03.2013 г. (лист 83 от делото ) въз основа на който е издадена заповед № РД-02-14-258/5.03.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати посочените в жалбата нарушения, поради което същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение