Решение № 7906 от 30.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 41/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Трейднет Варна ЕООД, представлявано от управителя В. Марешка, подадена чрез процесуален представител адв. П. Станчев, против решение 1522/21.10.2020 г., постановено по адм. дело 22/2020 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 518-ФК/23.12.2019 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно административният съд е възприел, че е налице извършено нарушение, посочено като основание за прилагане на процесната ПАМ, тъй като не са събрани доказателства относно факта дали от метанколонките се извършват продажби на течни горива по смисъла на §1, т. 5 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г. на МФ/. В тази връзка излага доводи, че в хода на административното и съдебното производство не се доказва по безспорен начин, че дружеството извършва продажби, попадащи в обхвата на Приложение 1, част IV, б. в от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Касаторът излага доводи, че издадената ЗНПАМ е немотивирана, като твърди, че същата е наложена при съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при неправилно приложение на материалния закон и целта му. Поддържа се, че в заповедта липсват мотиви относно определение срок на мярката. По подробно изложени доводи в касационната жалба Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юриск. И. Апостолова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е била заповед 518-ФК/23.12.2019 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Трейднет Варна ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект два броя двустранни метан колонки с общо четири броя пистолети за зареждане в бензиностанция VМ Petrolumi, находящ се в гр. Добрич, м. Хиподрума, ул. Простор 3, стопанисван от дружеството, и забрана достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 4, б. г ЗДДС и чл. 118, ал. 4 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с установено нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че при извършена проверка на 18.12.2019 г. от контролните органи съвместно с техник от обслужващата обекта сервизна фирма е извършено прекъсване на връзката между метан колонките в обекта и Централно регистриращо устройство /ЦРУ/ и е направено зареждане на 0.57 кг. метан на автомобил от метан колонка 4. Установено е, че не е осигурена забрана за самостоятелна работа на средствата за измерване на разход метан колонките без връзка с ЦРУ, същите продължавали да отчитат зареждането на превозното средство с гориво. След възстановяване на връзката е разпечатан отчет с показанията на електронните броячи, получени в ЦРУ, според които преди прекъсване на връзката между метан колонките и ЦРУ количеството е 370719.25 кг., а след възстановяване на връзката - 370719.82 кг., като се установява разминаване с 0.57 кг. Извършената проверка е удостоверена с протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА 0354704 от 18.12.2019 г. ведно със съответните приложения. При тези констатации е прието, че Трейднет Варна ЕООД използва Електронна система с фискална памет /ЕСФП/, която позволява режим на работа при прекъсване на връзката и/или комуникацията/комуникациите между отделните модули не по установения в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ ред, съставляващо нарушение на разпоредбата на Приложение 1, част ІV, б. в от Наредба Н-18/2006 г. на МФ и основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 1, т. 4, б. г ЗДДС. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма при правилно приложение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта му. Направен е извод, че наложената ПАМ съответства на посочените от административния орган и установени в административното производство фактически и правни основания за нейното прилагане. Тезата на Трейднет Варна ЕООД, че продаваната от него стока - метан не представлява течно гориво, както и обосноваващия се на нея извод за липса на задължение за спазване на изискванията, предвидени в Приложение 1, раздел ІV, б. в от Наредба Н-18/2006 г., респективно липса на нарушение, е отхвърлена от първоинстанционния съд като неоснователна. В тази връзка съставът излага в мотивите си, че съгласно § 1, т. 5 от ДР на Наредбата течни горива са горивата и енергийните продукти, посочени в чл. 32, 33 и 33а от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, продавани чрез средства за измерване на разход. Съдът излага в мотивите си, че метанът като химично съединение е най-простият наситен въглеводород, който по физикохимични свойства представлява природен газ и който при нормална температура и налягане е трудно транспортируем. Най-често се транспортира като втечнен при високо налягане и ниска температура газ. На следващо място, съдът счита, че метан е и търговското наименование на природния газ. Гореописаното според състава поставя метана в категорията течни горива. Обоснован е извод, че за дружеството несъмнено е налице задължението да спазва специфичните правила, визирани в раздел ІV от Приложение 1 на Наредбата, сред които е и забрана за самостоятелна работа на средствата за измерване на разход без връзка с централното регистриращо устройство, което в случая не е изпълнено. Изложени са мотиви, че за налагането на ПАМ по реда на чл. 186 ЗДДС е достатъчно да бъде констатирано нарушение на горепосочената норма, при което органът е длъжен да издаде заповедта, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Административният съд е счел, че и определеният срок на ПАМ е законосъобразен като органа е изложил достатъчно мотиви, които обосновават продължителността й. В заключение е прието, че оспорената ЗНПАМ отговаря на всички условия за законосъобразност, поради което подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 4, б. г ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва електронни системи с фискална памет, които позволяват режим на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 ред. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно Приложение 1. А съгласно Раздел IV Специфични функционални изисквания към фискалните устройства, б. в от Приложение 1 електронните системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби/зареждания за собствени нужди на течни горива трябва да осигуряват забрана за самостоятелна работа на средствата за измерване на разход без връзка с централното регистриращо устройство. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Установени в хода на оспорването пред първата инстанция са фактите, че при извършено прекъсване на връзката между метан колонките в обекта и ЦРУ е направено зареждане с количество 0.57 кг. метан на автомобил от метан колонка, при което е установено, че реално се осъществява зареждане на метан, съответно работа на средствата за измерване на разход, без налична връзка с ЦРУ. Обстоятелство, което се доказва и от направените справки с показанията на електронните броячи. Същевременно в хода на проверката са представени доказателства, включващи свидетелство за регистрация на ЕСФП, паспорт на ЕСФП, договори за сервизно обслужване на ЕСФП 2 бр., валидни до 16.05.2020 г., сключени с Енсис ООД, от които се установява, че в процесния обект функционира ЕСФП за продажба на течни горива от одобрен тип. Видно и от представените пред първоинстанционния съд доказателства извлечения от публичния регистър на одобрени ЕСФП и публичния регистър на Българския институт по метрология на вписаните типове средства за измерване, се налага изводът, че наличната в обекта ЕСФП отговаря на техническите и функционални изисквания по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Липсата на забрана за самостоятелна работа на средствата за измерване на разход без връзка с ЦРУ, като специфично функционално изискване към ЕСФП за отчитане на оборотите от продажби/зареждания за собствени нужди на течни горива, към момента на издаване на свидетелството за одобрен тип на процесното ЕСФП от БИМ и въвеждането му в експлоатация не е установена нито от компетентните органи, нито от обслужващата сервизна фирма. До момента на проверката този дефект не е бил установен и от дружеството. В действителност при налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Самостоятелната работа на средство за измерване на разход колонка за метан в обекта, при прекъсната връзка между нея и ЦРУ, констатирана от органите по приходите, означава, че функциониращата в обекта ЕСФП не отговаря на изискванията, заложени в Приложение 1, раздел IV Специфични функционални изисквания към фискалните устройства, б. в от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, обстоятелство квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, но следва да се посочи, че в настоящия случай контролните органи не са изследвали въпроса на какво се дължи констатираното несъответствие на техническите и функционални изисквания на ЕСФП, при положение, че същата е одобрен тип ФУ. На следващо място, няма данни констатираната от органите по приходите работа на средствата за измерване на разход без връзка с ЦРУ да е довела до неотразяване на продажби и невъзможност за последващ контрол и проследяване на реализираните обороти. С оглед описаното се налага изводът, че независимо от наличието на формално нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, не е установено по безспорен начин от обективна страна противоправно поведение на субекта, обусловило това нарушение. При тези фактически данни, обсъдени ведно с представените по делото доказателства за отстраняване на констатираната неизправност приемо предавателен протокол от 11.02.2020 г. и сервизен протокол от 20.02.2020 г., неправилно първоинстанционният съд е приел, че приложената мярка изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В този смисъл и решение 158/25.09.2020 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. 118/2020 г., влязло в сила на 21.10.2020 г. За пълнота следва да се каже, че доводите в касационната жалба, че в хода на админинстративното и съдебното производство не се установява по безспорен начин обстоятелството, че от метанколонките се извършват продажби на течни горива по смисъла на § 1, т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, са необосновани. Както основателно сочи и първоинстанционният съд съгласно § 1, т. 5 от ДР от Наредба Н-18/2006 г. на МФ течни горива са горивата и енергийните продукти, посочени в чл. 32, 33 и 33а от ЗАДС, продавани чрез средства за измерване на разход. Видно от чл. 32, т. 6а от ЗАДС моторно гориво е природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00. От съдържанието на представените по делото доказателства се установява, че в процесния обект е налична компресорна станция за компресиран природен газ с 2 бр. двустранни метан колонки с общо 4 бр. пистолета за зареждане. В този смисъл, обстоятелството, че в процесната ЗНПАМ е употребен терминът метан, а не природен газ, не води до извода, че в процесния обект от метанколонките не се осъществява продажби на гориво. Останалите доводи в касационната жалба на Трейднет Варна ЕООД за прекратяване на административнонаказателното производство са неотносими към преценката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. По тези съображения, следва да се приеме за неправилен крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същественото на спора, с което да се отмени принудителната административна мярка. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. Претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд не следва да бъде уважена, тъй като не се представят доказателства, че същите са сторени. Приложените копия на фактури за заплащането на юридически услуги не могат да бъдат обвързани с конкретния правен спор и процесуално представителство и защита по адм. дело 22/2020 г. по описа на Административен съд Варна, както основателно сочи и първоинстанционният съд в проведено открито съдебно заседание на 23.09.2020 г. Претенция за присъждане на изплатено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция не се предявява. С оглед изложеното и предвид представените доказателства за заплатени държавни такси пред двете съдебни инстанции, то искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено за сумата от 420 лева. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,