Решение № 2981 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2014 г.

Решение № 2981 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Елтън" ЕООД, чрез адв. Мирослав Димитров срещу Решение № 935 от 20.02.2014 г. по адм. дело № 14552/2012 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 7 състав.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първостепенният съд не е обсъдил събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Поддържа, че от анализа на доказателствата може да се достигне до противоположен извод, а именно, че е доказано реалното извършване на процесните доставки и на ревизираното лице следа да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяната на обжалваното решение със законните последици. Претендират се направените разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, представлявана от юрк. Калоферова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София град е Ревизионен акт /РА / № 2171112941 от 17.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта, потвърден с Решение № 2381 от 05.10.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП. С процесния РА на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС на "Елтън" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 92 668,55 лева по фактури, издадени от "Сим I Комерс" ЕООД, "Транс Строй Плюс" ЕООД, "Раи Пи 611" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД, "Ми 9" ЕООД и "Микроконсулт" ЕООД. Предмет на процесните фактури са стоки и услуги.

Видно от установеното в хода на ревизията по отношение на извършените на описаните доставчици насрещни проверки изготвените ИПДПОЗЛ, касаещи доставките с получател "Елтън" ЕООД са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК / констатации на стр. 4 - стр. 9 от РД/. Нито едно от дружествата не е открито на декларирания адрес на кореспонденция, не е представило изисканите документи относно спорните доставки - нито копия от фактури, нито копия от договори, от приемо-предавателни протоколи и др. справки. Ревизиращите не са проверили счетоводството на нито един от доставчиците.

На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ за изискване на документи, отнасящи до доставките по фактури, издадени от Сим I Комерс" ЕООД, "Транс Строй Плюс" ЕООД, "Раи Пи 611" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД, "Ми 9" ЕООД и "Микроконсулт" ЕООД, но то не е представило относими доказателства с изключение на документите, касаещи фактурите, издадени от "Ми 9" ЕООД / находящи се на л. 180 - л. 210 от делото/.

При тези факти приходните органи са обосновали извод за наличие на основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури с получател "Елтън" ЕООД поради липса на доказателства за извършването на доставките по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС.

Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение АССГ е достигнал до извода, че доказателства за реалното извършване на процесните доставки не се ангажирани от дружеството - касатор нито в рамките на ревизионното, нито по време на съдебното производство. По отношение на представените от ревизираното лице при обжалването на РА по административен ред писмени доказателства съдът е приел, че същите са частни свидетелстващи документи, които следва да се преценяват с оглед всички останали доказателства и с оглед липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не може да се направи извод за реалното осъществяване на доставките.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира, че твърдяните в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост не са налице.

1. При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил правилно фактическата обстановка.

1. Изводът на АССГ за материална законосъобразност на процесния РА е формиран при правилно прилагане на материалния закон съобразно приетите по делото доказателства.

Реалността на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки.

Съгласно националния данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им.

В процесния случай предмет на спорните фактури, издадени от Сим I Комерс" ЕООД, "Транс Строй Плюс" ЕООД, "Раи Пи 611" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД, "Ми 9" ЕООД и "Микроконсулт" ЕООД са стоки и услуги. Правилно е прието от първостепенния съд, че в рамките на ревизията и на съдебното производство не се ангажирани доказателства за наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, като условие за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Според чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

От страна на ревизираното лице, респ. и от неговия пряк доставчик не са ангажирани доказателства за наличието на определени договорни взаимоотношения както относно фактурите с предмет - стоки, така и тези с предмет - услуги. Нито доставчиците, нито ревизираното лице е представило копия от процесните фактури, както и копия от писмени документи, отнасящи се до всяка една от доставките по фактурите, издадени Сим I Комерс" ЕООД, "Транс Строй Плюс" ЕООД, "Раи Пи 611" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД, "Ми 9" ЕООД и "Микроконсулт" ЕООД. ИПДПОЗЛ при извършените насрещни проверки са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК и до изтичане на дадения срок документи във връзка с доставките не са представени. Както се установява от преписката, такива не са ангажирани от ревизирания субект - получател по доставките. Не става ясно нито какъв е точният предмет на всяка една от доставките, респ. дали доставчикът, посочен във фактурите, е могъл и е извършил съответните доставки на стоки и услуги. Няма представени договори, приемо-предавателни протоколи, протоколи обр. 19 / ако услугите са СМР/, спесификации / за стоките/ и др. писмени документи. Доказателствената тежест за установяване на факта за реалното извършване на доставките е за ревизираното лице, както му е указано с определение на съда от 16.01.2013 г. Отделно от това, по искане на жалбоподателя е била допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача, формулирана с жалбата, но поради процесуално бездействие експертизата е заличена. Следователно, обоснован и правилен е изводът на съда за наличие на материалноправно основание за отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съобразно оспорения РА по фактурите, издадени Сим I Комерс" ЕООД, "Транс Строй Плюс" ЕООД, "Раи Пи 611" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД, "Ми 9" ЕООД и "Микроконсулт" ЕООД.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ми 9" ЕООД е представен договор от 06.01.2010 г., сключен между "Елтън" ООД и "Ми 9" ЕООД, въз основа на който Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши доставка и монтаж на водопроводни и канализационни мрежи в обект, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. "Голям Братан" № 8, като всички материали, дейности и цени са подробно описани в спесификации, приложение № 1, неразделна част от договора. Срокът е тримесечен от датата на подписване на договора, а цената е в размер на 119 033,57 лева с ДДС. Приложени са спесификациите, представляващи Приложение № 1 към договора с описани дейности и цени на материали на стойност, съответстваща на тази по договора. Има изготвени приемо-предавателни протоколи заедно със спесификации към тях. Други доказателства не са ангажирани. При така описаните писмени доказателства не може да се направи категоричният извод, че доставчикът "Ми 9" ЕООД е извършил процесните доставки. Няма проверка в счетоводството на ревизираното лице и на самия доставчик за изследване на извършените счетоводни операции по процесните фактури, включително и да се установи дали доставчикът е разполагал със съответните материали / т. е. дали са били заприходени при него и съответно, изписани при осъществяване на доставките/, респ. как са били извършени услугите / доставка и монтаж на съответните ВИК части/. Не става ясно за кой обект се отнасят процесните доставки и такъв липсва описан както в договорите, така и в приемо-предавателните протоколи. Наличието на договор, протоколи и спесификации към фактурите, без точно и ясно описание на предмета на доставките, не води до заключението, че доставките са действително осъществени от посочения доставчик.

Така формираният от АССГ извод за законосъобразност на РА следва и от практиката на Съда на ЕС. В т. 37 от мотивите на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Съдът на ЕС е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е тълкувал правото на ЕС в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. " /т. 2 от диспозитива на решението/. Т. е. необходимо е да бъде установено извършването на съответната доставка на стока, респ. на услуга. В процесния случай не е доказано извършването на процесните доставки на стоки/ услуги, който извод на АССГ се възприема като правилен от настоящата касационна инстанция.

Гореизложеното обуславя извода за неоснователност на касационната жалба и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Във връзка с искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото се явява неоснователно, тъй като с обжалваното решение на дирекция "ОДОП" - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за цялото съдебно производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение