Решение № 594 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрисконсулт М. Димитрова, против решение 393/24.01.2023 г., постановено по адм. дело 4967/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон. Твърди, че съдът не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства по делото, съответно неправилно са отчетени доказателствата по делото, и необосновано е прието за доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че по делото не са доказани незаконосъобразни действия. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответната страна - Т. Павлова, чрез адвокат С. Арнаудов, с писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваната част от съдебното решение е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на Т. Павлова обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лева, понесени в периода от 10.08.2019 г. до 02.06.2022 г. датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва считано от 02.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Също така в полза на Павлова са присъдени и изтекли мораторни лихви, считано от 10.08.2019 г. - датата на неправомерното увреждане от страна на органи на МВР до 01.06.2022 г. до датата на подаването на исковата молба в размер на 1141,10 лева. Присъдени са и разноски в полза на Павлова в размер на 395 лева, след което основното решение е поправено с решение 1584/13.03.2023 г., постановено по адм. дело 4967/2022 г. по описа на АССГ, като разноските са увеличени на 1700 лева. От фактическа страна по делото е установено, че на 10.08.2019 г. Т. Павлова, заедно с М. Петков (лице, с което ищцата живее на семейни начала) и дъщеря им е трябвало да заминат на екскурзия до Лондон, Англия, със самолет от летище София, но личната карта на Павлова е била иззета от служители на РДГП - Аерогари , ГПУ София, като обявена за невалидна от СДВР, поради което ищцата не успяла да замине, но Петков и дъщеря ѝ заминали. От приложения по делото доклад 513р-94336/21.11.2019 г. от СДВР е установено, че личната карта на Т. Павлова е обявена за невалидна на 11.07.2019 г. на основание регистрирана декларация с рег. 1475/11.07.2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, но при извършена справка в архив на БДС е установено, че посочената декларация се отнася до друга лична карта т.е. липсвало е основание личната карта на Павлова да бъде обявена за невалидна, защото при обработване на информацията по горепосочената декларация служителка в 05 РУ СДВР е допуснала техническа грешка при изписване номера на личната карта, посочена в декларацията, поради което неправилно е сменен статусът на личната карта на ищцата. Също така, в писмо от 22.11.2019 г. на директора на Дирекция Български документи за самоличност СДВР, изпратено до Т. Павлова се признава за допусната грешка, като е посочено, че са предприети мерки, но не и репариране на понесените от нея вреди. За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е събрал писмени и гласни доказателства от двама свидетели, които дали сведения за емоционалното състояние на Павлова. Те посочили, че тя е изживяла стрес, притеснение и разочарование, че не е могла да замине на екскурзията по повод [заличен текст]. Тя преживяла тежко случилото се, което било голям шок за нея, била неспокойна, подтисната и се затворила в себе си. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ - налице е незаконно действие на длъжностно лице на 03 сектор АОГТ към 05 РУ на СДВР, претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между тях. Посочено е, че Т. Павлова не е подавала заявление на анулиране на личната ѝ карта. Такова е подало друго лице В. Урейков, но поради допусната техническа грешка от служител в БДС към 05 РУ СДВР при обработване и въвеждане на данните в Национален автоматизиран информационен фонд Национален регистър на българските лични документи на подаденото от него заявление при изписване на една от цифрите на номера на личната карта, за невалидна е обявена личната карта на Т. Павлова. Именно това въвеждане на личната карта на Павлова за невалидна в информационната система на МВР е прието от съда, че представлява незаконосъобразно действие. Административният съд посочил, че по делото е налице и признание на компетентен административен орган и министърът на вътрешните работи, че действително поради грешка при обработване на лични документи в системата на Български документи за самоличност и последвалите въз основа на тази грешка действия на граничните органи, е иззета личната карта на Т. Павлова и тя не е допусната до полет за Лондон на 10.08.2019 г. В резултат на тези незаконосъобразни действия Павлова е понесла неимуществени вреди - емоционален стрес, провокиран от невъзможността да замине със семейството си на предварително плануваната екскурзия. Посочено е, че самият факт на фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване извън страната предполага настъпването на емоционален стрес, провокиран от подозрението, че тя е извършила нещо нередно. Така отчитайки интензитета на породените негативни емоции, исковият период, и съобразно чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд уважил изцяло исковата молба за сумата от 4000 лева. Предвид основателността на основния иск, за основателни са счетени и исковете за присъждане на мораторна лихва в размер на 1141,10 лева и за законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АССГ за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ налице е незаконно действие на длъжностно лице на 03 сектор АОГТ към 05 РУ на СДВР, изразяващо се в извършване на техническа грешка, в следствие на която личната карта на Т. Павлова е обявена за невалидна. От незаконосъобразното действие за ищцата реално са настъпили неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно с незаконосъобразното действие. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди, като е уважил изцяло исковата молба. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи изцяло иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Областната дирекция на МВР в София-град се нарича Столична дирекция на вътрешните работи, която съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР е юридическо лице, за разлика от Дирекция Български документи за самоличност , която е структура в специализираната администрация на МВР и няма статут на юридическо лице. В структурите на СДВР е включено 05 РУ, чийто служител към отдел БДС СДВР е допуснал техническата грешка при отразяване на декларация за друга лична карта. По делото безспорно е доказано незаконосъобразното действие на длъжностно лице на 03 сектор АОГТ към 05 РУ на СДВР, което незаконосъобразно действие е признато и от директора на Дирекция Български документи за самоличност СДВР в писмо от 22.11.2019 г., изпратено до Т. Павлова и от писмо на министъра на вътрешните работи, изпратено до омбудсмана. От гласните доказателства безспорно са доказани и претърпените от Павлова неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и негативни изживявания поради невъзможността да замине за Лондон заедно със семейството си. Доказана е и причинно-следствената връзка реално ако не е било незаконосъобразното действие на длъжностно лице на 03 сектор АОГТ към 05 РУ на СДВР, изразяващо се в обявяването за невалидна личната карта на Павлова, то тя нямаше да бъде спряна на летище София и би заминала на планираната екскурзия по случай [заличен текст]. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 4000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е уважил изцяло исковата молба. Предвид изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред настоящата инстанция. Съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие 31 от 06.03.2023 г. договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лева, платимо в брой или по банкова сметка. Като доказателство за плащането по делото са представени фактура 94039/09.03.2023 г. и извлечение от движение по сметка на адвокатското дружество. От страна на процесуалния представител на СДВР е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно. Спрямо материалния интерес по делото, в процесния случай приложима е нормата на чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е посочено, че при интерес от 1000 до 10 000 лв. адвокатското възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. т.е. размерът, който следва да се присъди в полза на Т. Павлова като разход за адвокатско възнаграждение е 700 лева. С оглед изложеното, и на основание чл. 221, ал. АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,