Решение № 7973 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2018 г.

Решение № 7973 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 661/22.03.2018 г. по адм. д. № 3469/2017 г. на Административен съд - П. В касационната жалба на Министерство на здравеопазването, подадена чрез старши юрисконсулт Р. Рогова, се оспорва решението в осъдителната му част и в частта на присъдените разноски. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се, че бездействието на Комисията за лечение в чужбина не може да се прецени като такова по чл. 204, ал. 4 АПК, поради това че компетентният орган да се произнесе по заявлението е министърът на здравеопазването. Счита, че не са налице основанията на чл. 204 АПК за уважаване на исковите претенции. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на Й. Шаркова, подадена чрез адвокат Г. Черничерска, се оспорва решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Счита решението за неправилно в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира заплащането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими. Касационната жалба на министерство на здравеопазването е неоснователна, а касационната жалба на г-жа Шаркова е частично основателна. След анализ на процедурата, регламентирана в Раздели III и IV на Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина, съдът обосновано е приел, че след вземане на решението на 29.10.2012 г., с което се отказва лечение в чужбина, Комисията за лечение в чужбина е следвало да направи предложение до министъра на здравеопазването за издаване на заповед, с която да разреши или откаже заплащането на дейностите по чл. 1, ал. 2 от Наредбата. Това бездействие препятства произнасянето на министъра на здравеопазването с краен административен акт по подаденото заявление, поради което и поддържаното пред касационната инстанция възражение за мълчалив отказ, е неоснователно. Установени от съда са елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - вреда, изразяваща се в направените разходи по лечение и причинно-следствена връзка – при уважаване на заявлението, разходите по лечението биха били за сметка на Министерство на здравеопазването. С оглед на горното, правилно е приета за основателна имуществената претенция на г-жа Шаркова до определения с Наредбата максимален размер. С оглед определянето на размера на неимуществените вреди, съдът не е съобразил интензитета на преживяванията с конкретния период на време на бездействие на Комисията за лечение в чужбина и данните за извършена трансплантация на г-жа Шаркова на 30.10.2012 г. Формалният подход и установено бездействие на администрацията, вероятно биха били фатални, ако Шаркова беше продължила да чака изготвянето на предложение от Комисията за лечение в чужбина до министъра на здравеопазването. Само поради лично предприетите действия, такъв резултат е избегнат. С оглед на тези конкретни факти присъденият размер на обезщетение, считам че следва да бъде увеличен. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд - П. е образувано по искова молба, предявена от Й. Шаркова, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 311 233, 67 лв., представляващи стойността на лечението на ищцата, включващо разходи за медицински прегледи, лабораторни изследвания, намиране на донор, извършване на трансплантация, закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. С Решение № 14697/01.12.2017 г., постановено по адм. дело № 7181/2016 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), е отменено решение № 712/13.04.2016 г. по адм. дело № 514/2015 г. на Административен съд – П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по доказателствата и приложението на закона. С обжалваното в настоящото производство решение съдът е осъдил Министерство на здравеопазването да заплати на Й. Шаркова обезщетение за имуществени вреди в размер на 180 000 лева, заплатени разходи за лечение в чужбина като последица от незаконосъобразно бездействие на Комисията за лечение в чужбина, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното му изплащане, като е отхвърлил предявения иск за сумата до пълния предявен размер от 311 233, 67 лева. Осъдил е Министерство на здравеопазването да заплати на Шаркова обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, като последица от незаконосъобразно бездействие на Комисията за лечение в чужбина, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното му изплащане, като е отхвърлил предявения иск за сумата до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и за претендираните лихви. С решението е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на ищцата 600, 72 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и да заплати на адвокат Г. Черничерска 9251 лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство пред всички инстанции при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Излагайки мотивите си, съдът е приел, че актът, с който Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) приключва преписката по подадено заявление за заплащане на средства от бюджета на МЗ за лечение в чужбина, се явява част от производството по издаване на индивидуален административен акт – заповед на министъра, и съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Инициираното от Шаркова производство пред КЛЧ е приключило с решение, взето с Протокол от 29.10.2012 г., съгласно което Комисията е отказала лечение в чужбина, с оглед на това, че лечението може да бъде проведено в България. Съдът е посочил, че след вземане на решението на 29.10.2012 г., е било необходимо да бъде направено предложение до Министъра на здравеопазването за издаването на заповед, с която да се разреши или откаже заплащане на дейност по чл. 1, ал. 2 от Наредбата. Такова предложение не е било направено, поради което съдът е приел, че е налице бездействие на административен орган (КЛЧ) по задължение, произтичащо пряко от подзаконов нормативен акт, което препятства произнасянето на компетентния административен орган. Съдът е преценил, че ако заявеното право е било своевременно признато, ищцата не би извършила разходи за лечение и това обуславя причинната връзка между незаконосъобразното бездействие и направените от ищцата разходи за лечение. По отношение на размера на имуществените вреди, претърпени от ищцата, съдът е приел за основателен и доказан размера от 180 000 лева, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, в приложимата редакция – ДВ, бр. 1 от 03.01.2012 г. Предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът е уважил претенцията за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., като за разликата до 100 000 лева искът е отхвърлен. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост в частта на разгледания иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, решението на съда е правилно по отношение на признатата основателност на иска, но не и по размера на присъденото обезщетение. От фактическа страна по делото е установено, че през месец юни 2012 г. на Й. Шаркова е поставена диагноза остра миелобластна левкемия. Ищцата е била хоспитализирана в УМБАЛ "Св. Георги" гр. П. Проведено й е лечение, както и впоследствие на 27.07.2012 г. и на 07.08.2012 г. до 16.08.2012 г. Ищцата е подала Заявление рег. № 95-00-156 от 09.08.2012 г. до Комисията за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването за финансиране на лечението й със средства на бюджета на МЗ. На 13.08.2012 г. Комисията за лечение в чужбина е провела първото си заседание по заявлението на Й. Шаркова, като видно от приложеното заверено копие на Извлечение от Протокол № 52, същите са изпратени "За становище от профилната комисия по трансплантология". На 16.08.2012 г. е бил изготвен приемо-предавателен протокол, с който на основание чл. 24, ал. 3 от Наредбата, медицинската документация на Шаркова е предадена за изготвяне на доклад в срок до 14 дни от датата на получаването й, което е сторено на 20.08.2012 г. В протокола изрично е посочено, че в доклада на профилната комисия по трансплантология следва задължително да се посочат възможностите за лечение в Република България. Във връзка с горното, Профилната комисия по трансплантология е провела заседание на 10.09.2012 г., на което е взето решение: "На този етап е желателно завършване на HLA – типизиране на фамилни членове. След получаване на тези резултати, да се разгледа отново. ". На 27.09.2012 г. Профилната комисия по трансплантология е провела заседание, като по делото е представено заверено копие от протокола, от който протокол се установява, че е взето решение пациентката да предостави становище на Трансплантационния комитет при НСБАЛХЗ за възможностите трансплантацията да се проведе в този център. Пред КЛЧ е представено на 22.10.2012 г. становище на външен експерт - доц. д-р Г. М., от което се установява, че документацията не позволява дифинитивно заключение, както и че всички възможности за лечение на това заболяване са налице в Република България. На 29.10.2012 г. Комисията за лечение в чужбина е провела заседание, като видно от приложеното по делото заверено копие на Извлечение от Протокол № 62, решението на комисията е, че: "Лечението може да се проведе в България – СБАЛХЗ", като мотив е посочено "становище на външен експерт", като проведени обсъждания се посочва "КЛЧ отказва лечение в чужбина", а като вид на документа "заповед". Междувременно – на 18.10.2012 г. Шаркова е постъпила в Академична учебна болница на Университет Марбург – Германия, където на 30.10.2012 г. е извършена трансплантация на стволови клетки и е останала в лечебното заведение в Германия до 21.12.2012 г. С писмо вх. № 95-00-156 от 02.10.2013 г. Шаркова е поискала от КЛЧ да й бъде изпратено копие от решението на Комисията от заседанието, проведено на 29.10.2012 г. Видно от приложеното по делото заверено копие на Извлечение от Протокол № 45, след проведено заседание на 07.10.2013 г. КЛЧ, след подробно обсъждане на всички извършени действия по отношение на Й. Шаркова, е взела решение да я информира, че процедурата не е приключила, както и причините за това. С писмо вх. № 95-00-156 от 21.01.2014 г. Шаркова отново е поискала от КЛЧ да й бъде изпратено копие от Решението на Комисията от заседанието, проведено преди 29.10.2012 г. Към настоящия момент няма произнасяне със заповед по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Обосновано съдът е приел, че решението на Комисията за лечение в чужбина е част от процедурата по издаване на заповед по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /отм. с ДВ бр. 26/29.03.2019 г. /. Като междинен акт, който подготвя заповедта на министъра, то не подлежи на самостоятелно обжалване, както правилно е изложено в мотивите. Разпоредбите на чл. 23 и следващите от Наредбата регламентират стриктно сроковете за разглеждане на заявленията за лечение в чужбина и за произнасяне на КЛЧ по тях. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата, въз основа на становищата на КЛЧ секретарят на комисията или определен от него технически сътрудник изготвя проект на заповед на министъра на здравеопазването незабавно след заседанието, на което е разгледано заявлението. Въз основа на предложението на КЛЧ, министърът на здравеопазването следва да издаде заповед по чл. 34, ал. 2 от Наредбата. От фактите изложени по-горе е видно, че КЛЧ е взела свое решение на 29.10.2012 г., с което е отказала финансирането на лечение в чужбина, поради това че лечението на Шаркова може да се проведе в България. Няма данни по делото, това решение на КЛЧ да е било изпратено на министъра на здравеопазването нито в указаните в Наредбата срокове, нито по-късно. Видно от молбите на Шаркова до КЛЧ, приложени по делото, копие от решението не е било предоставено и на нея. Нещо повече, независимо че комисията е взела своето решение по заявлението на Шаркова на 29.10.2012 г., след подадени от нея молби, Комисията нееднократно й отговаря, че процедурата по заявлението не е приключила и тя трябва да представи допълнително медицинска документация за заболяването си. Безспорно от данните по делото и от нормативната уредба е, че за КЛЧ е налице нормативно установено задължение, което тя не е изпълнила. Бездействието на тази Комисия е препятствало правото на ищцата да се приключи процедурата по подаденото от нея заявление за предоставяне на финансова помощ за лечение в чужбина. Съдът е изложил подробни мотиви за строго фиксираните срокове за произнасяне на КЛЧ, които тя не е спазила и с действията си е причинила чувство на несигурност, напрежение и стрес у ищцата. В този смисъл съдът е изложил обосновани изводи, като е посочил, че това бездействие е довело до настъпване на неимуществени вреди – сериозно притеснение, грижи и неспокойствие, депресивни състояния, социална изолация, силно притеснение и стрес. И. на тези преживявания е значителен. Той се изразява най-вече в упоритата и непроменена позиция на Комисията, която след неколкократни опити не отговаря на молбите на ищцата и не предприема действията, за които е задължена по закон. Следва да се има предвид здравословното състояние на ищцата, която при тази тежка диагноза е била принудена да търси правилния път за лечението си и е очаквала ежедневно становището на Комисията по подаденото от нея заявление. Налице е пряка причинна връзка между бездействието на КЛЧ да изпълни задълженията си по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 12/2011 г. и изживените от ищцата негативни емоции. При преценката на размера на причинените неимуществени вреди следва да се има предвид периодът, през който е продължило незаконосъобразното бездействие на Комисията, както и здравословното състояние на ищцата, изискващо бърза и навременна реакция при вземането на решение за предстоящото лечение. Становището на Комисията е било изключително важно за преценката дали да се разчита на помощ от държавата или да се търсят средства за лечение за собствена сметка. С оглед на това касационната инстанция намира, че обезщетението за неимуществени вреди е определено от административния съд в занижен размер и не е съобразено с действителните емоционални страдания, които ищцата е преживяла. В частта, с която е отхвърлен искът за обезщетението за причинени неимуществени вреди, решението следва да бъде отменено за сумата от 15 000 лв. до 50 000 лв. и искът да бъде уважен допълнително за сумата от 35 000 лв. По претенцията за обезщетение за имуществени вреди, решението е неправилно и следва да бъде отменено. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/2011 г. (отм.); урежда условията и реда за заплащане със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването за лечение в чужбина на заболявания на български граждани на възраст над 18 години, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. От това следва, че за да се предоставят средства за лечение от бюджета на МЗ, е необходимо да бъдат установени законовите предпоставки, а именно - метод на лечение, който в България не може да се осигури, но в чужбина е с доказана ефективност. Нито в хода на административното производство, нито в настоящото съдебно производство е установен фактът, че лечението, което ищцата е получила в чужбина, не може да бъде осигурено и в България. Установено е единствено незаконосъобразно бездействие на КЛЧ да изпрати становището си на министъра на здравеопазването, но от това бездействие не следват пряко и непосредствено вредите, изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечението й в чужбина. Не може да се предполага в какъв смисъл щеше да бъде постановена заповедта на министъра, нито какво би се установило в хода на евентуалното й съдебно обжалване. И в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че ищцата не би могла да получи адекватно лечение на заболяването си в България, за да се приеме, че са били налице предпоставките за предоставяне на финансова помощ за лечение от Българската държава. Административният съд е направил необоснован извод, че незаконосъобразното бездействие на Комисията има за причинно-следствена връзка направените разходи за лечение в чужбина. По делото ищцата не е установила, че лечението, от което се е нуждаела, не е приложимо в България. С оглед на това касационната инстанция приема, че е налице незаконосъобразно бездействие на Комисията за лечение в чужбина, но от него претендираните имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица. От установеното бездействие не следва, че са налице предпоставките, уредени в Наредбата за предоставяне на български граждани на помощ за лечение в чужбина. По тези съображения решението на административния съд следва да бъде отменено в частта на присъденото обезщетение за претърпени от Шаркова имуществени вреди от бездействието на КЛЧ в размер на 180 000 лв. и предявеният иск на това основание следва да бъде отхвърлен в този размер. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора, на ищцата следва да се присъдят разноски по делото в размер на 73 лв., а на адвокат Г. Черничерска следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 8120 лв. за всички съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 661/22.03.2018 г. по адм. д. № 3469/2017 г. на Административен съд - П. в частта, с която е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Й. Шаркова обезщетение за имуществени вреди в размер на 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева, заплатени разходи за лечение в чужбина, като последица от незаконосъобразно бездействие на Комисията за лечение в чужбина, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното му изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Шаркова иск срещу Министерство на здравеопазването за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 180 000 (сто и осемдесет хиляди лева), заплатени разходи за лечение в чужбина, като последица от незаконосъобразно бездействие на Комисията за лечение в чужбина, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното му изплащане. ОТМЕНЯ решение № 661/22.03.2018 г. по адм. д. № 3469/2017 г. на Административен съд - П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. Шаркова иск за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Комисията за лечение в чужбина, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното му изплащане, за сумата от 15 000 лева до 50 000 лева, както и за лихви за периода от датата на предявяване на исковата молба до датата на влизането на решението в сила, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Й. Шаркова, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, като последица от незаконосъобразно бездействие на Комисията за лечение в чужбина, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното му изплащане. ОТМЕНЯ решение № 661/22.03.2018 г. по адм. д. № 3469/2017 г. на Административен съд - П. в частта, с която е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Й. Шаркова сумата от 600, 72 лв. (шестстотин лева и седемдесет и две стотинки), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и да заплати на адвокат Г. Черничерска сумата от 9251 (девет хиляди двеста петдесет и един) лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция и пред ВАС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Й. Шаркова сумата от 73 (седемдесет и три) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и да заплати на адвокат Г. Черничерска сумата от 8120 (осем хиляди сто и двадесет) лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. Особено мнение на съдията Ж. П.: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав по отношение на постановеното по делото решение в частта, в която решението по адм. дело № 3469/2017 г. по описа на Административния съд-П. е отменено за разликата над уважения размер за обезщетяване на неимуществени вреди и искът, предявен от Й. Шаркова срещу Министерството на здравеопазването, е уважен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва. Намирам, че на Й. Шаркова не се дължи обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди на основата на изложената в исковата молба фактическа обстановка. В исковата молба се поддържа незаконно бездействие на Комисията за лечение в чужбина. Тезата, застъпена от ищеца, се характеризира с начално несъответствие с предписанията на нормативната уредба, очертаваща правомощията на комисията, което обосновава отхвърляне на исковете само на това основание. Комисията за лечение в чужбина е консултативен орган към министъра на здравеопазването. Дейността й се осъществява в рамките на производство, приключващо с издаването на подлежащ на обжалване индивидуален административен акт на министъра на здравеопазването. Производството не се характеризира с поредица от фактически действия, неизвършването на които би представлявало случай на бездействие, а с оценъчна дейност на комисията, свързана с издаването на актове, които нямат задължителна сила - комисията разглежда подадените от български граждани заявления за финасиране на лечение в чужбина и прави предложение до министъра на здравеопазването да се откаже или разреши заплащане на лечението/трансплантацията в чужбина. Ищцата е имала правна възможност да обжалва мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването или непроизнасянето в определен от закона срок на органа, компетентен да разреши отпускането на средства за трансплантация в чужбина. При произнасяне на съда, че отказът е незаконен, тя би получила правна възможност да претендира обезщетение за вреди от незаконен административен акт. Тя обаче не е подала жалба срещу мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването. При това положение следва да се приеме, че по нейното заявление за финансиране има формиран мълчалив отказ, който е влязъл в сила, тъй като не е бил обжалван. Това изключва възможността за предявяването на искови претенции за вреди, тъй като имуществената отговорност на ответника за вреди се ангажира само ако се установи, че е бил издаден незаконен административен акт, в резултат на който ищецът е понесъл вреди. Внасяйки впоследствие искова молба срещу Министерството на здравеопазването, с намерение да възстанови изцяло похарчените от нея собствени средства за лечение, ищцата е основала исковите си претенции на твърдения за фактическо бездействие на консултативния орган. Тези твърдения обаче няма как да се отнесат към дейност, изразяваща се във формирането на преценка за необходимостта от лечение в чужбина и размера на средствата, които ще се отпуснат по искането на лицето. Дори да се вложи по-широко разбиране при тълкуването на нормативното понятие "бездействие" и то да се разглежда като неизпълнение на възложените на орган или длъжностно лице административни задължения, в случая такова не е било установено. Доказателствата по делото сочат, че комисията не е бездействала, а е изпълнявала задълженията си по повод заявлението за финансиране, подадено от Й. Шаркова. Не може да не се отбележи, че е ищцата не е изчакала завършването на производството и е заминала на лечение в чужбина по свое усмотрение. По данни от медицинската документация заболяването й към този момент е било в ремисия, което изключва задължението на комисията да ускори разглеждането на заявлението поради наличието на спешност в състоянието на пациента. Същевременно с предявяването на исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди се претендира пълния размер на средствата, които Й. Шаркова е заплатила за лечението си, с което се избягва ограничението в размера на финансирането и изпълнението на условията, каквито винаги се поставят в случаите на отпускане на средства от държавата за лечение на български граждани в чужбина по установения в Наредба № 12 от 22 декември 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (отм.); ред. При отсъствието на основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предявените от Й. Шаркова срещу Министерството на здравеопазването искове подлежат на отхвърляне. Що се отнася до конкретния изход на спора, не е възможно при наличието на едно и също основание, от което произхождат предявените искови претенции, да се отхвърли иска за обезщетяване на имуществени вреди, а да се уважи иска за обезщетяване на неимуществени вреди.