Решение № 13240 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2014 г.

Решение № 13240 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на Община Благоевград срещу решение № 783/12.05.2014 г., по адм. д. № 155/2014 г. на Административен съд - Благоевград. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, като се излагат предимно доводи по същество и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Юрий Попниколов, в писмено възражение и в хода по същество, чрез процесуалният си представител адв. Христова излага становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави без уважение. Претендира разноски. Ответникът началник СГКК - Благоевград не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожността на заповед № КД-14-01-976/09.09.2013 г. на началника на СГКК - Благоевград, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗКИР по заявление на Юрий Попниколов е одобрено изменение в КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АГКК с нанасяне на нови имоти с идентификатори 04279.610.303, 04279.610.304 и 04279.610.305 и корекция на границите на имоти с идентификатори 04279.610.255 и 04279.610.256.Прието е, че не е налице твърдяната нищожност на заповедта, поради противоречие със съдебно решение № 1944 от 17.11.2011 г. по адм. д. № 519/2011 г. по описа на Административен съд - Благоевград, тъй като не е налице изискването по ал. 2, чл. 177 АПК - процесната заповед е издадена в ново административно производство, не противоречи на силата на присъдено нещо на решението, чийто мотиви не се ползват с такава сила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК, приложим на основание чл. 213 ЗУТ, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересуван може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да е налице тази хипотеза обаче следва оспорвания административен акт с искане за обяваване на нищожността му по чл. 177, ал. 2 АПК да съставлява повторно издаден акт от административният орган със същото съдържание като отменения, т. е. да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. В конкретния случай тези изисквания не са налице, както правилно е прието от административният съд, тъй като с решение № 1944 от 17.11.2011 г. по адм. д. № 519/2011 г. по описа на Административен съд - Благоевград /оставено в сила с решение № 9314 от 27.06.2012 г. по адм. д. № 2696/2012 г. на ВАС, второ отд./ е отменена заповед № КД-14-9/07.06.2011 г. на изп. директор на АГКК, т. е. на неидентичен адм. орган, която макар и да касае нанасяне на имоти с идентификатори 04279.610.303, 04279.610.304 и 04279.610.305 в КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АГКК не е постановена на същото правно основание и в идентично производство, а в изпълнение на съдебно решение № 89/17.02.2009 г. на Окръжен съд - Благоевград. Основанието за отмяна като незаконосъобразна на тази заповед е именно несъответното правно основание и процедура по нанасяне на описаните имоти, по отношение на които е установено, че КК и КР са влезли в сила и нанасянето им в кадастъра следва да бъде в производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, каквото е проведено при издаване на заповед № КД-14-01-976/09.09.2013 г. на началника на СГКК - Благоевград. Следователно не е налице твърдяната нищожност на заповедта, а законосъобразността на процедурата /непредявяване на Акта за непълноти и грешки на жалбоподателя като заинтересована страна/ е извън предмета на делото, тъй като касае законосъобразността на заповедта, а не нейната нищожност. В тази насока са преимуществено и доводите по касационната жалба, които не следва да бъдат обсъждани като ирелевантни. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Претенцията на ответникът Юрий Попниколов за присъждане на разноски за настоящата инстанция като своевременно заявена и с оглед изхода на делото се явява основателна, поради което касаторът дължи разноски в размер на 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение, надлежно внесено по приложения Договор за правна помощ . Възражението за прекомерност се явява неоснователно, предвид визирания мин. размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения / изм. и доп. бр. 28 от 28.03.2014 г./ Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК