Решение № 4690 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2019 г.

Решение № 4690 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Министерството на външните работи против решение № 2936 от 02.05.2019 г. по адм. дело № 3038 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което отхвърлена жалбата на Министерство на външните работи срещу решение № 1040-21-84/15.02.2018 г., на Директора на ТП на НОИ С. –град. И. подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – С. град е оспорил касационната жалба в писмена защита. Ответникът Г. А. от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, установи следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е решение № 1040-21-84 от 15.02.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – С. град, потвърждаващо разпореждане № 21041 от 30.11.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала с Г. А. на 25.05.2017 г. при изпълнение на служебните му задължения като първи секретар "нотифициран", завеждащ консулска служба в гр. М., Съединени мексикански щати. С обжалваното решение Административен съд С.-град обосновано е приел, че злополуката е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа. По длъжностна характеристика Г. А. е имал задължение да поддържа и развива отношенията с банковите институции, като редовно следи за движението на банковите сметки на посолството. На 25.05.2017 г. се е предвижил със служебния автомобил до банка ВВVА, където получил срещу личен документ банкови извлечения на сметката на Посолството на Република България. На връщане от банката претърпял пътно-транспортно произшествие и бил закаран в болнично заведение, където след извършено рентгеново изследване му било предписано медикаментозно лечение и му е поставена мека яка за обездвижване за три дни на травмирания шиен участък от гръбначния стълб. От представената от осигурителя Министерство на външните работи карта на гр. М. (л. 330) не може да се направи категоричен извод, че мястото на ПТП е в кардинално различна посока и държавният служител без причина се е отклонил от изпълнение на възложената му работа по длъжностна характеристика. Следва да се вземе предвид обяснението на служителя, което не е опровергано от насрещната страна, относно причиняваните от натоварения трафик задръствания в Мексико сити и наложилото се отклонение по указание на GPS навигатора. Не са подкрепени от доказателства и твърденията на осигурителя, че на 25.05.2017 г. служителят не се е явил на работа без разрешение от прекия му ръководител. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира като трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. При извършената преценка за процесуалноправната законосъобразност на оспорения акт Административен съд С. – град неправилно е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издаваните решения по чл. 117, ал. 3 от КСО и разпорежданията по чл. 60, ал. 1 от КСО следва да съдържат мотиви по всеки релевантен факт от диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО: естеството на настъпилото внезапно увреждане на здравето, вкл. причинените от увреждането усложнения, обстоятелствата, при което е настъпило увреждането, вида и времетраенето на настъпилата неработоспособност. Решението по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на осъществения съдебен контрол, не съдържа точно и безпротиворечиво описание на настъпилото увреждане и съответно – на причинената от него временна неработоспособност. Според потвърденото разпореждане № 21041 от 30.11.2017 г. при претърпяното ПТП лицето е получило травма на шиен отдел на гръбнака тип "камшичен удар", счупване на гръбначен прешлен. Изводът относно характера на настъпилото увреждане - счупване на гръбначен прешлен, не е придружен от мотиви, но от прегледа на съдържащите се в административната преписка документи се установяват издадени болнични листове от МЦ "Артро" ООД и УМБАЛ "Св. Анна" - С. за продължителна временна неработоспособност, считано от 15.06.2017 г., с диагноза "счупване на гръбначен прешлен, закрито". Тази диагноза е опровергана чрез заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, която не е установила такъв вид увреждане. Претърпеният удар не е типичен камшичен, а челен, като в съдебно заседание на 20.09.2018 г. и на 07.03.2019 г. вещото лице - неврохирург е потвърдило, че счупване на гръбначен прешлен няма. След рентгеновото изследване в Мексико е била извършена и магнитно резонансна томография на 07.06.2017 г. в България със заключение: Цервикоспондилоза. Остеохондроза. Дискова херния. В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ – С. град се е позовал на ЕР № 3096/178 от 02.11.2017 г. за причинена от ПТП травма в шиен отдел, като настъпилите увреждания са наложили оперативна интервенция. В заключение обаче е посочено, че полученият камшичен удар е довел до болки в областта на главата и гръдния кош. Така формулирано, решението сочи за призната от осигурителния орган причинна връзка между настъпилото ПТП и констатираните веднага след това травматични увреждания, но не и за причинна връзка с констатираните по–късно болестни усложнения, довели до оперативна намеса. На основание чл. 72 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения се взема решение за причинна връзка от ТЕЛК и НЕЛК. Основателно е възражението на осигурителя Министерство на външните работи, че ЕР № 3096/178 от 02.11.2017 г. на ТЕЛК за общи заболявания към V МБАЛ – С. не е влязло в сила и не се ползва със стабилитет. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето задължителни за всички лица, органи и организации в страната са решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан. Липсват данни за извършено съобщаване на осигурителя по реда на чл. 112 а от Закона за здравето и за наличието на предпоставките по чл. 113, при които експертното решение ще придобие задължителна сила. От значение за спора е заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза (оспорено от процесуалния представител на осигуреното лице), съгласно което остехондрозата и спондилозата са заболявания на гръбначните прешлени с хронично-прогресиращо с възрастта развитие. В случая травмата (контузията) на шията по време на претърпяното ПТП е изиграла ролята на "катализатор" за откриване на съществуващите преди това промени в шийния отдел на гръбначния стълб на пострадалия Апостолов, но не и за последвалите операции. Клиничната картина при травматична дискова херния е значително по-тежка и се изявява непосредствено след инцидента. Гореустановените обстоятелства водят до извод, че в хода на административното производство не са били спазени административнопроцесуалните правила на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като на основание чл. 36, ал. 1 от АПК при необходимост бъдат събрани доказателства служебно. В резултат административният орган не е обосновал с надлежни доказателства наличието на причинна връзка между настъпилото в Мексико сити ПТП и причиненото от него увреждане, което не е уточнено като вид и диагноза. Изясняването на това обстоятелство е от значение за определяне на вида и продължителността на настъпилата неработоспособност. В тази насока следва да бъде преценено представеното ЕР на ТЕЛК за общи заболявания към V МБАЛ – С. № 0523/038 от 27.02.2019 г. за извършено преосвидетелстване на Г. А. и удължаване на срока на състояние на трайно намалена работоспособност в степен, намалена от 72 на 50 на сто, с начална дата 25.05.2017 г., и с причинна връзка трудова злополука. Следва да бъде обсъдено и наличието на трудова злополука по отношение на поставената на 05.06.2017 г. диагноза: Разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност на лява предмишница, която е определена от вещото лице като развитие на късна екхимоза /контузия/. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност, и като е отхвърлил жалбата на осигурителя като неоснователна, Административен съд С. – град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за издаване на нов акт след изясняване на всички обстоятелства от значение за случая и излагане на мотиви по наличието на всички елементи на трудовата злополука съгласно дефиницията на чл. 55, ал. 1 от КСО. Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. При непредставен списък на разноските служебно се установяват разноски в размер на 170 лв. за държавна такса, а юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 200 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,