Решение № 9510 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15684/2010 г.

Решение № 9510 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15684/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Иван Иванов - И - ков" със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. "Апр. въстание", № 21, вх. "А", ап. 5, ЕИК 826035518, подадена чрез адв. Ал. Маринов и адв. Н. Митева против решение № 129/24.06.2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, VIII състав, постановено по адм. д. № 1706 по описа за 2006 г. на този съд и по частна жалба на същия търговец срещу определение № 776/22.10.2010 г. на Варненския окръжен път, постановено по цитираното дело. С решението е отхвърлена жалбата на ЕТ "Иван Иванов - И - ков" против ДРА № 562/11.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - Разград, потвърден с Решение № 1312/18.01.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, с който на търговеца са установени задължения по ЗДДС с остатък данък за внасяне общо в размер на 63 902,93 лв. и лихви в размер на 12 362,38 лева за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2003 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 12. 2004 г., м. 09.2005 г. С определение № 776/22.10.2010 г. ВОС е изменил решение № 129/24.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1706/06 г. в частта за разноските, като е осъдил ЕТ "Иван Иванов - И - ков" да заплати в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 976,46 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Едноличният търговец декларирал пред ревизиращите органи, че документите му се намират в ЕТ "Стампорт - Валентин Василев", който е водил неговото счетоводство през проверяваните периоди. Според заключението по ССчЕ е водено счетоводство. В писмените бележки на адв. Л. Табаков е уточнено, че неправилно е приложен § 5, ал. 4 ПЗР на ДОПК, не е направен анализ на обстоятелствата по чл. 109, ал. 2 ДПК (отм.). Съдът трябвало да установи дали са получени реално доставки от ЕТ "Иван Иванов - И - ков". Нарушена е разпоредбата на чл. 20, т. 5 ЗДДС (отм., но приложим за процесните периоди). Фактът, че едноличния търговец не разполага с данъчни фактури към момента на упражняване правото на данъчен кредит не обосновава приложението на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.). Касаторът моли за отмяна на решението, отмяна на ДРА и присъждане на разноски. В частната жалба се сочи недопустимост и неправилност на определението, тъй като молбата по чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) е била просрочена, а и присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение е прекомерно завишен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната и на частната жалба, правилността на решението и на определението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 1706/06 г. административният съд е констатирал, че: С ДРА са установени задължения по ЗДДС (отм.) с остатък данък за внасяне общ размер на 63 902,93 лв. и лихви в размер на 12 362,38 лева. На основание чл. 24, ал. 1 и чл. 84 , чл. 86 ДПК (отм.) на ЕТ "Иван Иванов - И - ков" е връчено искане за представяне на писмени обяснения и документи, конкретно описани в него, имащи значение за данъчното облагане. В указания срок лицето е представило част от документите - писмени извлечения от БУЛБАНК и ПИМБ, кочан от касови бележки и писмени обяснения. В последните е посочено, че документите се намират в счетоводната фирма с наименование ЕТ "Стампорт - Валентин Василев". С протокол № 872/11.11.05 г. са приобщени документи, налични в данъчното досие. Собственикът на търговското предприятие на ЕТ "Стампорт - Валентин Василев"е дал обяснения според които не притежава никакви документи, свързани с дейността на ЕТ "Иван Иванов - И - ков". Ревизиращите органи са приели за налично обстоятелство по чл. 109, ал. 1, т. 3 ДПК (отм.), в следствие на което са предприели процесуални действия, насочени към определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 109 ДПК (отм.). Търговецът е попълнил чрез представителя си декларация по чл. 109, ал. 8 ДПК (отм.). Изслушано е заключение по ССчЕ, но според съда и чрез него не е доказано воденето на счетоводство, осигуряващо възможността за определяне на данъчната основа. Заключението не е оспорено от страните, включително и относно размера на процесните суми, които по начина на описването им от експерта и от данъчния орган съвпадат. Търговецът не е представил изисканите му по - рано документи. Липсата на фактурите е мотивирала извода на окръжния съд за отказ на правото на данъчен кредит, на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.). Установено е при ревизията, че ЕТ "Иван Иванов - И - ков" е подал заявление за дерегистрация вх. № 1702000151/14.09.2005 г. към което е приложена справка за реализирания общ облагаем оборот за последните 18 месеца преди текущия в размер на 35 538,75 лева. В бланката на протокол - описа на наличните активи към 14.09.2005 г. не са посочени данни за налични активи към датата на дерегистрация. Данъчните органи са установили, че към датата на дерегистрация жалбоподателят притежава активи на балансова стойност в размер на 87 000 лева. На основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) органът е начислил данък върху балансовата стойност на наличните активи. Данъчните органи са приели за пазарна цена балансовата стойност на наличните активи, защото в баланса активите са посочени по цена на придобиване. Методът е приет за разумен и е в съответствие с разпоредбата на чл. 20, т. 5, б. "г" ЗДДС (отм.). При гореизложените мотиви жалбата на ЕТ "Иван Иванов - И - ков" е преценена за неоснователна, а ДРА като законосъобразен. Решението на ВОС е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Твърдението на касатора, че съдебното производство е образувано при действието на ДОПК е вярно, но това не променя само по себе си резултата по делото. Ревизията и потвърдителното решение са издадени по време на действието на ДПК (отм.), в който смисъл законосъобразно е счетено, че е налице обстоятелство по чл. 109, ал. 1, т. 3 ДПК (отм.). Освен това ДЗЛ е подало декларация по чл. 109, ал. 8 ДПК (отм.). Оплакването за необсъждане на обстоятелства по чл. 109, ал. 2 ДПК (отм.) е направено за пръв път в писмените бележки, предоставени в касационното производство. Обосновани са изводите на окръжния съд по отношение на приложение разпоредбата на чл. 20, т. 5, б. "г" ЗДДС (отм.). Едноличният търговец не е поискал поставянето на задача на вещото лице относно пазарната цена на имота, така че липсата на заключение по този въпрос се дължи на пасивното поведение на търговеца. Последният не може да черпи права от това си поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 8 ЗДДС (отм.) фактурите трябва да бъдат съхранявани за срок от 5 години от изтичане на периода, за който се отнасят. В случая търговецът за когото е посочено, че е водил счетоводството на жалбоподателя, е обяснил чрез представителя си, че не съхранява счетоводни документи, включително фактури. Съгласно текста на чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.) задълженото лице е длъжно да уведоми писмено съответната ТДД при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчните документи. Обосновани са съдебните мотиви относно наличието на основание по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.). Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Частната жалба е допустима и неоснователна. Определението на окръжния съд е допустимо, тъй като същото е постановено в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.). Съобщението за съдебното решение е било връчено на 30.06.2010 г. на представител на Д "ОУИ" - гр. Варна, а молбата е подадена на 2.08.2010 г., тоест в срок. Юрисконсултското възнаграждение е определено в размера по чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,