Решение № 284 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 489/2008 г.

Решение № 284 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 489/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. Ш. С. от с. Б., община Г., срещу решение № 479 от 29.10.07 г. по гр. д. № 451/06 г. на Б. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Ответниците в производството - Ш. Ш. С., Р. Ш. И., А. Ш. К. и З. Ш. О. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г. о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Б. окръжен съд е оставил в сила решение № 147 от 30.03.06 г. по гр. д. № 941/05 г. на РС Г. Д., с което е било прогласено за нищожно на основание чл. 42, б. "б" от ЗН саморъчното завещание на Ш. Б. С. от 10.02.04 г., вх.рег. № 2202, акт № 236, т.I, дело № 1924/15.09.05 г. на службата по вписванията при РС Г. Д. Въззивният съд е приел, че подписът в това завещание не принадлежи на завещателя, като е основал този извод на приетите по делото заключения на единична и тройна съдебно-почеркови експертизи. В касационната жалба се поддържа оплакване, че съдът е отказал да допусне нова тройна експертиза, въпреки че заключението на първата било оспорено. Неправилно било игнорирано обстоятелството, че завещателят е бил грамотен и е знаел да пише. Вещите лица следвало да дадат отговор на въпроса как се е изменил подписът на завещателя под влияние на възрастта и здравословното му състояние. Жалбата е неоснователна. Оспореното саморъчно завещание е в полза на жалбоподателя А. Ш. С. и на останалите ответници по предявения иск с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН - Р. Ш. И., А. Ш. К. и З. Ш. О. В съдебната практика последователно се приема, че тежестта за установяване валидността на едно оспорено саморъчно завещание се носи от лицето, което се ползва от него. В конкретния случай това означава, че ответниците по предявения иск е следвало да установят в съдебния процес, че завещанието е написано саморъчно и е подписано от завещателя. Данните по делото сочат, че подписът в процесното завещание не принадлежи на завещателя Ш. Б. С. По-важното в случая обаче е това, че ответниците, включително и жалбоподателят А. Ш. С., не са установили по никакъв начин, че завещанието е написано от завещателя. Те не са представили никакви образци от почерка му и по тази причина вещите лица не са могли да дадат заключение, което да потвърди становището на ответниците, че завещанието, което ги ползва, е написано от Ш. Б. С. Свидетелските показания, установяващи, че завещателят е бил грамотен и е можел да пише, по никакъв начин не установяват твърдението на ответниците, че именно той е написал оставеното в тяхна полза завещание. Ето защо правилно въззивният съд е игнорирал тези показания, още повече, че те не са безспорни, тъй като по делото има и други данни - че завещателят не е можел да пише, а само да се подписва. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че в съдебно заседание е оспорил заключението на тройната експертиза, която е изследвала единствено подписа на завещателя. Но дори това да беше така, недопускането на нова тройна експертиза не би представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като подписът е само един от елементите на оспореното завещание. При липса на доказателства, че завещанието е написано саморъчно от завещателя, без решаващо значение за предявения иск е дали подписът е негов. Ответниците е следвало да установят, че не само подписът, но и текстът на завещанието е изписан от завещателя Ш. Б. С., а такива доказателства по делото няма. При това положение правилно въззивният съд е уважил предявения иск. Жалбата срещу това решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,