Решение № 10088 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2009 г.

Решение № 10088 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, и "Палмигруп" АД, гр. София, срещу решение № 1146/12.12.2008 г. по ахд № 5277/2007 г. на Административен съд София - град, първо отделение, 19 състав. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта му, с която е отменен ревизионен акт (РА) № ЦУ - 27/02.06.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - незаконосъобразно, иска произнасяне по същество на спора и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, взима становище за просрочие и недопустимост на другата касационна жалба. Касаторът - "Палмигруп" АД, гр. София, обжалва решението в частта за разноските и твърди, че неправилно не е присъден адвокатския хонорар по пълномощното за първата инстанция, иска присъждането му, оставяне в сила на решението в останалата част и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" и недопустимост или алтернативно - неоснователност на другата касационна жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната от този касатор част от решението, АССГ е приел, че обжалваният РА е издаден за данъчни периоди 11.01.2002 г. - 28.02.2002 г., м. 03.2002 г., м. 05.2002 г., м. 06.2002 г. м. 08 - м. 12. 2002 г., м. 01.2003 г. и данъчни задължения (по ЗДДС), за които има влезли в сила 7 броя ДРА, които е изброил подробно в решението си. В изпълнение на чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.) териториалният данъчен директор е уведомил регионалния данъчен директор за наличието на основание по чл. 115, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.) по отношение на"Палмигруп" АД и е предложил възлагането на ревизия за ревизираните вече данъчни периоди до 31.01.2003 г. Позовал се е на писмото на заместник - главния данъчен директор от 06.04.2005 г., в което се излагат данни за принудително отписване на "Никформ" ЛТД от Регистъра на компаниите, считано от 24.11.2000 г. Като е съобразил това, но без да извърши законосъобразна преценка на твърдяното наличие на основание за изменение на определените вече данъчни задължения, регионалният данъчен директор немотивирано е възложил извършване на нова данъчна ревизия. Във всички издадени актове за възлагане на данъчна ревизия (АВДР) няма посочено основание за изменение на данъчните задължения по чл. 115, ал. 2 ДПК - като фактическа формулировка и като правно основание. Такова основание не е посочено и в РА, което води до незаконосъобразност на същия. Даже и да се приеме, че посочването в описаното по-горе писмо на чл. 115, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.) е правното основание за възлагане на ревизията, то не е налице фактическо основание, тъй като отписването от регистъра датира от 2000 година и не е имало пречка тази информация да бъде събрана още при извършване на първите ревизии през 2002 и 2003 година. Не е налице кумулативно необходимата предпоставка по чл. 115, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.) - новото обстоятелство или писмено доказателство от съществено значение за решаване на спора да не е могло да бъде известно на данъчния орган до влизане в сила на данъчния орган. Писмата и данните в тях от 14.06.2006 година и 29.12.2006 година не следва да бъдат вземани предвид от съда при формиране на правните изводи досежно наличието, респективно липсата на предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.), тъй като не са съществували към момента на уведомяване на регионалния данъчен директор по реда на чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.). Решението като краен резултат е правилно и съобразено със законовите норми и с дългогодишната и непротиворечива практика на ВАС по приложение разпоредбите на чл. 115 и 116 ДПК (отм.). Следва да се има предвид, че доколкото по делото има издадени и заповеди за възлагане на ревизия - 3 броя при действието на ДОПК и РА е издаден при действието на ДОПК, в тях освен, че няма фактическо и правно основание за изменение на данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт по чл. 115, ал. 2 ДПК (отм.), няма посочени такива и по чл. 133, ал. 2 от ДОПК. Хипотезата на чл. 115, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.) е възпроизведена в чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК, като различията във формулировката не са от значение за настоящия казус. И за приложението на двете законови норми е от значение, че до издаване на първите влезли в сила ДРА през 2002 и 2003 г. не е имало никаква пречка за данъчните органи да узнаят принудително отписване на "Никформ" ЛТД от Регистъра на компаниите, считано от 24.11.2000 г. Процедурата за изменение на влезли в сила данъчни задължения не е възможност за поправка на грешки и пропуски от страна на данъчната администрация. Отделно от това непосочването на фактическо и правно основание за изменение на данъчните задължения по влезли в сила ДРА, както в АВДР, така и в ЗВР и РД и РА е самостоятелно основание за отмяна на РА, издаден за данъчни периоди и данъчни задължения, за които има стабилни данъчни актове. Правилна е преценката, че новите обстоятелства, респективно писмени доказателства следва да са налични към датата на започване на процедурата по чл. 116 ДПК (отм.). Независимо от това следва да се отбележи, че не е имало пречка да се направи запитването до Франция, Испания и Германия и по време на първите ревизии, а не през 2006 година. С оглед изложеното решението е правилно в тази си част и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на"Палмигруп" АД, гр. София, е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Уведомяването на техния процесуален представител за съдебното решение срещу подпис на гърба на решението на адвоката, без подпис на връчител и с дата под подписа на адвокат, която дата не е удостоверена от ничий подпис, е в нарушение на чл. 41, ал. 1 ГПК (отм.). Предвид нередовното уведомяване срокът за обжалване не е бил започнал да тече и съответно не е бил изтекъл към датата на подаване на касационната жалба. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, съдът е приел, че вписаният в договора за правна помощ хонорар, не следва да се присъжда, тъй като договорът не е подписан от адвокат - няма договор и няма удостоверяване на договарянето и заплащането на хонорара. Решението е правилно. Не е доказано твърдението на касатора, че се касае за недостатък на копието на договора - няма представен друг екземпляр с подпис на адвоката, който освен като страна по договора, се подписва и за да удостовери плащането. В графата "платимо както следва" също няма вписване, възнаграждението е описано само като договорено, поради което и на това основание липсват доказателства за извършено плащане. С оглед изложеното решението е правилно и в тази си част и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение