Решение № 1423 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10913/2010 г.

Решение № 1423 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10913/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Бургас срещу решение № 740 от 23.06.2010 г. по адм. дело № 948/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 63 от 12.06.2009 г. касационният жалбоподател е приел, че Василка Христова Кирязова (баба на детето, родено от Красимира Николова Крязова) не е имала право на отпуск по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда за времето от 01.02.2006 г. до 17.04.2006 г., през което майката не е била осигурено лице и следва да възстанови неоснователно полученото от държавното обществено осигуряване обезщетение за отглеждане на малко дете за това време. С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат съдът е приел, че "административният орган, без да се основава на конкретна правна норма с прекратяващ субективното право (на отпуска за отглеждане на малко дете вместо неговата майка) ефект, по пътя на тълкуването е достигнал до извода, че щом се прекрати трудовото правоотношение на майката, това автоматично води до прекратяване на ползвания отпуск от бабата на детето (а) подобно разбиране ... представлява недопустимо разширително тълкуване на материалноправните предпоставки за прекратяване на този вид отпуск." С касационната жалба отново се акцентира на обстоятелството, че "Наредбата за работното време, почивките и отпуските е приета с ПМС № 72 от 301201986 г. и е в сила от 01.01.1987 г. и прегледът на редакциите на нейните приложения № 1 и № 2 показва, че от 1987 г. до 2001 г. в текста на декларацията по чл. 46, ал. 3 от същата наредба се съдържа следния текст: "задължаваме се при прекратяване на трудовия договор на някой от нас да уведомим предприятието (организацията)" и този факт, както и несамостоятелния характер на правото на отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ противоречи на извода на съда, че до изричното въвеждане на прекратяването на трудовото правоотношение на майката като основание за прекратяване на отпуска (на бабата) за отглеждане на малко дете, това основание не е било възможно да се изведе по друг начин". Този довод е неоснователен. Придобито субективно право може да бъде прекратено само при осъществяването на предвиден с правна норма юридически факт (събитие или явление), който поради този му ефект се нарича "правопрекратяващ". Правилен е изводът на Бургаския административен съд, че до създаването на т. 7 в чл. 46, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, прекратяването на осигуряването на майката не е било предвидено от законодателя като юридически факт (събитие с правно значение), прекратяващ правото на лицето, което ползва отпуск по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда за отглеждане на малкото дете на майката (така и реш. № 13683 от 16.11.2010 г. по адм. д. № 6729 от 2010 г. на ВАС - VI отд., т. е. изразеното с реш. № 3032 от 05.04.2004 г. по адм. д. № 10862 от 2003 г. становище е изоставено). Още повече, че сам касационният жалбоподател сочи в подадената от него жалба, че след 31.03.2001 г. в текста на декларацията - приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските цитираният от него текст "задължаваме се при прекратяване на трудовия договор на някой от нас да уведомим предприятието (организацията)" не съществува, т. е. задължението за такова деклариране е отпаднало. Следователно по никакъв начин, както правилно е приел Бургаският административен съд, до създаването на т. 7 на чл. 46, ал. 6 от цитираната наредба не може да се говори за съществуваща нормативно установена материалноправна предпоставка (правопогасяващ юридически факт), при чието възникване отпускът на лицата по чл. 164, ал. 3 КТ да се счита прекратен, респ. правото им да получават обезщетение за отглеждане на малко дете да се счита за отпаднало. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,