Решение № 17028 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2013 г.

Решение № 17028 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби-първата- от Катерина Иванова Жечева, чрез процесуалния й представител адв. Николай Палешников и втората-лично от Катерина Иванова Жечева и Наньо Иванов Манафов, двете- против решение № 2468 от 13.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2130/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд. С него е обявена за нищожна заповед № ОА-1354/16.11.1998 г., издадена от кмета на община Пловдив, с която е отменено отчуждаването на част от имот пл. № 211, кв. 656 стар, 141-нов по плана на "Северно от Панаирни палати" и е възстановено правото на собственост на наследниците на Иван Динов Манафов съгласно посочените площи в размер на: 66 кв. м. и 527.20 кв. м., по приложен към заповедта ситуационен план. И в двете касационни жалби са релевирани идентични доводи, че решението е недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. С подробно изложени съображения се твърди, че дружеството-жалбоподател не е имало правен интерес да иска прогласяване на нищожност на заповедта, а по същество не са били налице основания за прогласяване на такава нищожност. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. В две писмени защити поддържат жалбите, искат и присъждане на разноски. Ответникът - кметът на община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "ТРС" ЕАД, в представени две писмени защити, подадени чрез процесуалния си представител адв. Албена Йотова, оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Заинтересованата страна - Иванка Георгиева Андонова не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с обжалваната заповед са пререшени реституционни въпроси, които са били предмет на съдебно решение от 1994 г. на ОС - Пловдив. Намира че незаконосъобразно, в противоречие с чл. 177, ал. 2 от АПК, административният орган е извършил действие в противоречие с влязло в сила решение на съда и се е произнесъл отново относно отчуждаване на имот. Счита, че горепосоченото обосновава извод за тежък порок, свързан с издаване на акт извън законовите правомощия, поради което правилно съдът е преценил, че е налице нищожност. Доводите за неправилност на съдебното решение на ОС-Пловдив преценява като неотносими към настоящия спор, по съображения, че в съдебноадминистративното производство не могат да се решават спорове за собственост, подлежащи на разглеждане по общия исков ред. Предвид изложеното счита, че не са налице посочените в касационните жалби основания за отмяна на постановеното съдебно решение. Като прецени доводите на жалбоподателите и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският административен съд, сезиран с жалбата на "ТРС" ЕАД, е прогласил нищожност на заповед № ОА-1354/16.11.1998 г., издадена от кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 2, ал. 2 от ЗВСНОИ, е отменено отчуждаването на част от имот пл. № 211, кв. 656-стар, 141-нов, по плана на "Северно от Панаирни палати" и е възстановено правото на собственост на наследниците на Иван Динов Манафов в следните граници: площта между букви АБЛКИЗА - 66 кв. м. и между букви ЕЖОНГДЕ - 527. 20 кв. м., по приложен към заповедта ситуационен план. За да постанови този правен резултат съдът съобразил, че за жалбоподателя е налице правен интерес да иска прогласяване на нищожност на заповедта, която го засяга в качеството му на собственик на изградена преди 1989 г. сграда, тъй като реституираната площ се намира както под улица, така и под тази сграда. Съобразил също така, че в случая административният акт се явява вид титул за собственост /придобивно основание/. Оттам и приел, че не е необходимо при установен правен интерес между страните правомощието за констатиране на една такава нищожност на административен акт да се предоставя единствено на граждански съд и то само под формата на "косвен" съдебен контрол, вместо да се извърши с оглед правната уредба след 2007 г. в нарочно съдебно производство по реда на АПК. По съществото на спора съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, откъдето извел извод, че в тази хипотеза не е необходим акт на административен орган, който да постанови отмяна на отчуждаването. В допълнение посочил, че отчуждаването на имот с посочена площ през 1962 г. е извършено по благоустройствените закони, за чиято отмяна е предвиден специален ред съгласно ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, който ред е бил осъществен, като е налице и финален съдебен акт съгласно решение на Пловдивския окръжен съд, с което искането за възстановяване на останалата част от бившия имот е отхвърлено. С оглед на това приел, че няма как по друг ред да бъдат възстановени впоследствие правата на същите лица за останалата част от имота, за която е налице съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо отрича тези права. Счел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, обуславяща нищожност на актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Ответникът на практика е пререшил въпроса за отмяна на отчуждаването, като по този начин е и надхвърлил правомощията си, т. е. налице е особено съществен, тежък порок на оспорения административен акт, откъдето извел решаващ извод, че оспорената заповед е нищожна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно - при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. В двете касационни жалби са развити идентични доводи за липса на правен интерес у жалбоподателя да иска прогласяване на нищожност на акта Сочи се, че сградата, собственост на дружеството, е изградена незаконно, в отклонение от площта и мястото на "предаденото место" съгласно Заповед № 353/10.04.1984 г. на Председателя на ИК на ОНС Пловдив и одобрената проектна документация, а освен това е със застроена площ значително надвишаваща т. нар. "предадено място от 600 кв. м. ". Оттук е изведен извод, че жалбоподателят не притежава никаква собственост върху земята, както и че суперфицията като цяло е опорочена и по същество незаконосъобразна. Поддържа се също така, че сградата е незаконно изградена. По делото няма спор, че в реституирания имот на жалбоподателите отчасти попада триетажна сграда с изба-застроена площ 600 кв. м./телевизионен и радиосервиз/, за която е съставен АДС № 593/18.02.1998 г. на МРРБ, според който имотът е включен в капитала на "Телевизионни и радиосервизи" ЕАД. След като дружеството заявява самостоятелни права върху сочения обект, за което се легитимира с нотариален акт, то за него е налице и правно защитим интерес да иска прогласяване на нищожността на акта, с който е отменено отчуждаването на имота. В този смисъл са неотносими възраженията на касаторите за незаконно предоставено право на строеж или за незаконно изградена сграда, които могат да бъдат предявени в общия исков процес. В случая дружеството има противопоставими права, което обуславя и активната му процесуалноправна легитимация. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед на кмета на община Пловдив от 16.11.1998 г. е нищожна на няколко самостоятелни основания. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Безспорно е, че с решение от 08.03.1994 г. по адм. дело № 3547/1993 г. на Пловдивския окръжен съд частично е отменен отказа на кмета на община Пловдив да отмени отчуждаването на имот пл. № 211, по заявление на настоящите жалбоподатели, съгласно схема, неразделна част от съдебното решение, като за останалата част от имота жалбата е отхвърлена. Отчуждаването на имота с посочена площ през 1962 г. - 1000 кв. м. е извършено по благоустройствените закони, като за отмяната му е предвиден специален ред по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Този ред е бил използван от жалбоподателите и решението на Пловдивския окръжен съд е постановено именно в производство по специалния реституционен закон. До същия извод е стигнал и първоинстанционният съд, който законосъобразно е приел, че правата на жалбоподателите по отношение на останалата част от имота са отречени със сила на пресъдено нещо и е недопустимо да бъдат заявявани повторно в рамките на друго реституционно производство. Оспореният акт на кмета на община Пловдив противоречи на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд от 1994 г., поради което и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК е нищожен. Със същия са пререшени въпросите, предмет на влязлото в сила решение на ПОС, а освен това е извършвана нова преценка за наличието на основание за възстановяване на общо 1 000 кв. м., безспорно отчуждени по реституционните закони. Издателят на акта е действал в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК и в съответствие с правомощията си съдът правилно е прогласил нищожност на процесния административен акт. При тези обстоятелства, правилно административният съд с решението, предмет на касационните жалби, е обявил неговата нищожност. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция намира за правилни. Въз основа на правилно тълкуване на относимите към конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод. Правилно е приложил чл. 172, ал. 2 и чл. 177, ал. 2 от АПК и е обявил нищожността на акта. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски, с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид чл. 143, ал. 4 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е основателно, но недоказано-по делото няма няма документи, доказващи договорени, още по-малко заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, IV отделение,