Решение № 8834 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12282/2010 г.

Решение № 8834 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12282/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Вилям Костов Попов от гр. София, против решение № 2567/26.07.2010 г., постановено по а. д. № 2867/2010 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Попов срещу отказ, обективиран в писмо изх. № 92-00-100/25.03.2010 г. на главния секретар на президента на Република България (главния секретар) за предоставяне на обществена информация по заявление на касатора вх. № 92-00-100/12.03.2010 г. АССГ е приел, че исканата от Попов информация не е "обществена" по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ. Недоволен от решението, Попов го обжалва. Поддържа, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли то да бъде отменено, и се постанови друго - по съществото на спора, с което да бъде задължен главния секретар да му предостави поисканата от него информация. Ответникът - главният секретар, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи за естеството на исканата от него информация. При правилно установената фактическа обстановка, същността на повдигнатия пред касационната инстанция спор е дали АССГ правилно е тълкувал и приложил чл. 2, във вр. с чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ. Настоящият състав счита, че решението на АССГ съответства на материален закон. Изложени са съображения, че оспореният от Попов административен акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Основният касационен довод, изложен от Попов, се основава на легалното определение, дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ на понятието "обществена информация". Изхождайки от обстоятелството, че публикуваната на сайта на Президентството на РБ стенограма от разговора, проведен на 5.03.2010 г. между президента на РБ и вицепремиера на РБ и министър на финансите, е предизвикала широк обществен интерес, той обосновава основателността на искането си да получи копия от доказателствата, дали основания на президента да изкаже мнението си в лично качество по обсъждан от двамата въпрос. В подкрепа на твърдението, че исканата информация е "свързана с обществения живот", той сочи и факта, че въпросът е обсъждан на пресконференциите, дадени от президента на 12.03.2010 г. и на 1.04.2010 г. Настоящият състав на ВАС счита, че тълкувайки понятието "обществен живот" в широк смисъл на думата, безспорно въпросите обсъждани на срещата на двамата политици са свързани с него. Тълкуването обаче, следва да се извърши във връзка с целта на ЗДОИ като цяло, а не само с отделни негови текстове. Освен чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, относими към спора са и нормите на Раздел II от Глава I на закона - чл. 9 - 11. Тълкуването на посочените, релевантни за спора норми води до извод, че не всяка информация, свързана с обществения живот, представлява предмет на регулиране от страна на ЗДОИ. За да бъде предмет на разрешен достъп по силата на този закон, обществената информация следва да бъде от една от двете посочени там категории - официална или служебна. АССГ е обсъдил естеството на исканата от Попов информация и обосновано е стигнал до извод, че тя не е от категориите "официална" или "служебна" обществена информация. ВАС не счита за необходимо да преповтаря тези доводи, които напълно споделя. Настоящата инстанция намира за неоснователни и доводите на касатора, основани на личните му съждения, че "... не може да допусне, че той (президента) ще изкаже публично такова тежко обвинение без да държи в ръцете си сигурни доказателства за това. " - стр. 3, абз. 2 от касационната жалба. В случая съдът е длъжен да установи дали искането за достъп до обществена информация е такова по смисъла на чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 10 или чл. 11 от ЗДОИ, или търсената информация, дори и интересуваща обществото, не е от посочените категории официална или служебна. Доводът, развит от процесуалния представител на главния секретар, за същността на даденото в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, легално определение на понятието "надделяващ обществен интерес" е верен, но неотносим към конкретния спор. Сам касаторът не се позовава на съществуването на "надделяващ обществен интерес" към исканата от него информация. Ако обаче такова позоваване съществува, но то не е разбрано правилно от настоящия съдебен състав следва да се посочи, че съгл. чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ "Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес". Т. е. и в този случай законът изисква наличието на първо място на служебна обществена информация, а едва след установяването й, е постановена забраната за ограничаването й при наличие на надделяващ обществен интерес. Освен това, видно от цитираната норма на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, надделяващ обществен интерес ще е налице само когато "... чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3". По делото липсват твърдения, поради което и не са представени от страните и не са събрани събирани от съда доказателства за съществуването на посочените цели, които биха обусловили съществуването на надделяващ обществен интерес. По изложените съображения съдът намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Като валидно, допустимо и съответно на материалния закон, решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС