Решение № 14112 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2018 г.

Решение № 14112 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 820 от 11.12.2017 г., постановено по адм. д. № 890 по описа на Административен съд – Хасково (АС – Хасково) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 13763 от 12.07.2017 г., издадено от председателя на ДАБ и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила на Ш. Али, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните деца Ю. Юнис и Х. Юнис при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на сега обжалваното съдебно решение. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно приел, че административният акт е издаден при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт), доколкото последната била неприложима в спорното административно производство. Отделно от това се изразява становище, че законодателят не е предвидил задължително уведомяване на Дирекция социално подпомагане (ДСП) за всяко административно производство, по което се засягат права или интереси на дете. Наред с това, според касационния жалбоподател, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт, тъй като видно било от доказателствата по делото, че Ш. Али е получила копие на език, който владее на Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България. Предвид изложеното се твърди, че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти, а решението било немотивирано и постановено без съдът да обсъди приложените по делото доказателства. По така изложените съображения се иска отмяната на съдебния акт, предмет на касационен контрол. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба Ш. Али не се явява и не се представлява. По делото са постъпили отговор на касационната жалба и писмено становище от процесуалния й представител адв. Т. Данова, с които се иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността и допустимостта на решението, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Установява се, че след изпращане на делото по подсъдност от Административен съд София – град (АССГ) с Определение № 5411 от 02.08.2017 г. на АС – Хасково, същото е насрочено в открито съдебно заседание на 02.11.2017 г. с Разпореждане от 15.08.2017 г. (л. 1 от адм. д. № 890 по описа на АС – Хасково за 2017 г.) и е разпоредено призоваването на страните. Видно от протокола за проведеното на 02.11.2017 г. съдебно заседание като жалбоподател е вписана единствено Ш. Али, която се е явила лично и с назначения й от съда процесуален представител. В същото съдебно заседание е докладвана и жалбата, като такава подадена от Ш. Али срещу посоченото по – горе административно решение в неговата цялост. Въпреки така констатираното и докладвано в съдебно заседание, в обжалваното съдебно решение съдът е посочил, че производството по делото е образувано по жалба на Ш. Али, действаща лично и като законен представител на малолетните Ю. Юнис и Х. Юнис. В резултат на оспорването отменил изцяло Решение № 13763 от 12.07.2017 г., издадено от председателя на ДАБ и върнал преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила на Ш. Али, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните деца Ю. Юнис и Х. Юнис при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на сега обжалваното съдебно решение. За да отмени оспореното решение на председателя на ДАБ съдът приел, че административното производство било проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което оценил като основание за неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне. Съобразил, че проведеното с Ш. Али интервю било проведено без участието на представител на ДСП, което преценил, че в настоящия случай било задължително предвид това, че лицето търсило закрила за себе си и в качеството си на законен представител на малолетните си деца. Наред с това, съдът приел, че е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, тъй като по делото не са налице данни, нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната ДСП по настоящия адрес на малолетните деца, като по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад за децата. В допълнение съдът приел, че е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт. Изложил съображения, че майката на малолетните деца не е уведомена относно, правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица и в преписката не са съдържат доказателства, които да сочат, че административният орган е изпълнил императивните изисквания на специалния закон, в това число относно възможностите за получаване на правна помощ от децата. Позовал се на практика на Върховния административен съд. По тези съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, но е частично недопустимо и частично неправилно. Установява се, че по жалба с рег. № УП 10141 от 26.07.2017 г. по описа на ДАБ, подадена от Ш. Али срещу Решение № 13763 от 12.07.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, пред АССГ е било образувано адм. д. № 8672 по описа на този съд за 2017 г. С обжалваното административно решение е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш. Али, и на малолетните Ю. Юнис и Х. Юнис. Жалбата, по която е било образувано съдебното производство пред АССГ, е подадена от Ш. Али само в лично качество. Въпреки това, видно от нейния петитум, жалбоподателката е заявила искане за отмяната на цялото решение на председателя на ДАБ. При това положение съдът е следвало при извършване на проверка досежно редовността на жалбата и преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, и призоваване на страните, да изиска изрично уточнение от Ш. Али дали жалбата е насочена срещу спорното административно решение само в частта по отношение на нея или и тя е обжалвала последното и в качеството си на майка и законна представителка на малолетните деца Ю. Юнис и Х. Юнис. Тъй като съдът не е процедирал по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което в настоящия случай е довело до постановяването на недопустим съдебен акт. Свидетелство за посочената нередовност на жалбата е и факта, че въпреки вписаното в съдебния протокол от 02.11.2017 г., че жалбоподател е единствено Ш. Али, със съдебния акт, предмет на проверка, обжалваното административно решение е отменено изцяло, тоест и по отношение на двете деца, които впрочем са вписани като жалбоподатели в него, наред със своята майка. Предвид изложеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, е налице основание по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване, на основание чл. 221, ал. 3 АПК на обжалвания съдебен акт в частта, с която е отменено Решение № 13763 от 12.07.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на малолетните деца на Ш. Али – Ю. Юнис и Х. Юнис и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на Ш. Али, действаща като законен представител на малолетните деца Ю. Юнис и Х. Юнис за предоставяне на международна закрила. Делото в тази част следва да се върне на друг състав на първоинстанционния съд. За това касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК настоящият съд следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска изрично уточнение от майката и законна представителка на малолетните деца Ю. Юнис и Х. Юнис – Ш. Али да заяви в указан срок, дали е обжалвала решението на председателя на ДАБ и в това качество от името на децата, предвид заявения петитум за отмяна на същото в неговата цялост. В случай на положителен отговор съдът следва да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество в тази част. В останалата част решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Постановеният съдебен акт по жалбата на Ш. Али срещу Решение № 13763 от 12.07.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която на Ш. Али е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут не е мотивирано съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Доколкото, както по – горе се посочи, административният акт е отменен единствено по съображения, свързани с неизпълнение от страна на административния орган на специалните изисквания по ЗЗДт относно производствата, които засягат интересите на деца, в мотивите към решението не се съдържат относими към положението на Ш. Али съображения, фактите по делото, свързани с нейната бежанската история и отговор на възраженията й, направени в първоинстанционната жалба, и свързани с допуснати от административния орган нарушения на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), чл. 75, ал. 2 ЗУБ и чл. 35 и чл. 36 АПК, както и с приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Това налага отмяната на решението в посочената в този абзац част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане, при което съдът следва да постанови съдебния си акт в съответствие с изискванията на чл. 172а АПК, като въз основа на установеното по делото от фактическа страна по отношение на Ш. Али направи изводите си относно законосъобразността на решението на председателя на ДАБ в оспорената от нея част като даде мотивиран отговор на възраженията на страните. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ, чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение