Решение № 380 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2008 г.

Решение № 380 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Георги Костадинов Гърчанов и Ирина Кирова Гърчанова, двамата от гр. Царево, срещу решение № 522/6.06.2008 г., по адм. д. № 142/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, началник на РДНСК гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Георги Костадинов Гърчанов и Ирина Кирова Гърчанова срещу Заповед № 104/19.11.2007 г. на н-ка РДНСК гр. Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранен достъпът и ползуването на неприетия по законоустановения ред строеж "жилищна сграда", намираща се н УПИ III, кв. 83 по плана на кв. Василико, гр. Царево. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не са нарушени административнопроизводствени правила и че е издадена в съгласие с материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че процесната жилищна сграда не е приета по установения ред и е въведена в експлоатация, като без значение е при действието на кой закон същата е построена. И при действието на ЗТСУ (отм.) и по сега действуващия ЗУТ, жилищната сграда е следвало да се приеме по установения ред и след това да се въведе в експлоатация. Неоснователно е и оплакването, че съставеният акт не е бил връчен на жалбоподателите, след като срещу него е постъпило възражение, а освен това жалбоподателите са подали жалба срещу заповедта и са развили всички оплаквания, каквито са развивали и във възражението. Съдът е постановил обоснован съдебен акт, като приел фактическата обстановка в съгласие със събрания доказателствен материал, а правните изводи кореспондират с него. По делото, както пред първата инстанция, така и пред настоящата касационна инстанция не е представено доказателство за приемането на сградата по съответния ред. При отстраняване причините предизвикали забраната, съгласно чл. 178, ал. 7 ЗУТ, жалбоподателите могат да поискат вдигането й. Като се има предвид гореизложеното не са налице основанията за отмяна на решението съгласно чл. 209, т. 3 АПК, тъй като същото е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, както и не се установява допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК