Решение № 4706 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10224/2016 г.

Решение № 4706 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10224/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Т. срещу решение № 3423 от 18.05.2016 г., постановено по административно дело № 6647/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отменено решение № 234/04.06.2015 г. по преписка № 165/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация и е постановено ново, с което е установено, че П. И. Т., в качеството на завеждащ ПСС-Б. и началник спасителна база на Българския червен кръст е предприел действия, с които е дискриминирал Н. Х. К. по признак "лично положение". По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният административен акт бъде потвърден. Постъпила е и касационна жалба от Български червен кръст (БЧК) с аналогични твърдения за неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде оставен сила оспореният пред първоинстанционния съд административен акт. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не изпраща представител, а в изпратено по факс част от становище на процесуален представител твърди, че не оспорва касационната жалба. О. Н. К. оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение като постановено от компетентния административен съд след надлежно сезиране с жалба от активно легитимирана страна срещу индивидуален административен акт е валидно и допустимо, но е неправилно. Предмет на съдебен контрол пред АССг е решение № 234/04.06.2015 г. на КЗД, с което е установено, че П. Т. в качеството му на завеждащ ПСС - Б. и началник спасителна база БЧК не е предприел действия, с които да е нарушил основни права на Н. К. или да е създал предпоставка за дискриминация по някой от защитените по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) признаци и е отхвърлил жалбата на К. Решението е постановено от КЗД по преписка, образува по жалба на К., в която са изложени твърдения, че повод предложено му от ръководството на ПСС участие в охраната на световната купа по ски в гр. Б. Т. на събрание на колегите му заявил, че се е самопредложил и не заслужава това участие, тъй като бил най-неподготвен спасител. След това започнал да проявява различно отношение към него изразено в това, че бил определян в наряда на един и същи пост от съществуващите шест, а останалите колеги изпълнявали задълженията си на принципа на ротацията, като при това след като го определял на този пост, подигравайки се с него питал останалите къде желаят да изпълняват задълженията си, отказвал да му предостави екипировка. През сезон 2012/2013 г. му било отказвано да почива, в дните, които желаел, а през месец януари 2013 г. имал само един почивен ден с обяснението, че са професионалисти и през сезона трябва да работят. През сезона 2013/2014 г. пък не го включвал в наряда с обяснението, че е ненужен, като например за периода 24.03.-30.03. имал един работен ден. Постоянно му правел забележки пред колегите, като му заявявал, че е по-добре да напусне, защото е ненужен, а също, че е дебел за работата като спасител. Преписката е образувана с разпореждане № 399/10.04.2014 г., в което са дадени указания на страните относно доказателствената тежест, която имат в производството по ЗЗДискр, но за това е изпратено уведомление изх. № 44-00-1834/16.04.2014 г. единствено на К.. Последният представя пред административния орган график за работа на база Б. за месеците април и май 2014 г., уведомление до директора на ПСС, изготвено от К., заповед № 30/08.05.2014 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "забележка" от завеждащ ПСС Б., възражението му срещу тази заповед, отговор на искането за даване на обяснения за нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание и самото искане на обяснения. По преписката е представено становище на БЧК, в което се излагат твърдения, че са констатирали отправяни обиди както от Т. към К., така и от К. към Т. без да се сочи периода, в който това ставало като считат, че така възникналите отношения са от личностен характер и за това са отговорни и двамата служители. Същевременно установяват, че поставянето на К. на един и същи пост не е в нарушение на правилата за работа, а твърдението му, че не е получавал своевременно работно облекло не отговаря на действителността. След проведеното открито заседание на административния орган К. депозира писмено изложение, в което излага твърдения, че колегите му работят на 24 часови дежурства, а той на 8 часов работен ден в продължение на осем месеца, като е полагал труд и събота и неделя, за което е представил графиците за работа през месеците май, юни, август септември и ноември 2014 г., както и че му е отказано да участва в проведени през летния сезон 7-8 акции. С друго писмено изложение уведомява КЗД, че законите на Т. са факт и от 15.01.2015 г. вече не работи в база Б.. О. Т. излага твърдения пред КЗД, че К. е започнал работата си като планински спасител на база Мальовица, при което той нямал преки впечатления за начина на изпълнение на работата му, но поради получена информация и сигнали, че не присъства в района на поста си и полага труд като ски учител през работно време през зимния сезон, а през летния берял гъби бил преместен в к. к. Б.. Твърди, че са неверни твърденията му относно това, че не е получавал на екипировката, тъй като същата се получава в съответствие с действаща наредба, която урежда и времето й на ползване, а при неполучаване спасителят не би могъл да изпълнява служебните си задължения, каквито твърдения няма. Твърди, че през зимния сезон 2012-13 г. се е работело постоянно с голяма натоварване, като през летния сезон К. е получил компенсация за дните, в които е следвало да почива през зимния сезон. Твърди, че изготвя графиците по райони за охрана и не смята, че поставянето на К. на един и същи пост е нарушение на правилата. Излага твърдения, че е бил обиждан от К.. Представя длъжностна характеристика, връчена на К. на 02.05.2011 г. По преписката са представени препоръка от Я. Д. - управител на хотел "Ален мак" к. к. Мальовица и заявление от Л. С. - управител на хотел "Мальовица", в които са изложени твърдения, че през времето, през което К. е работил в този комплекс не са имали проблеми и оплаквания от работата му като планински спасител, както и към останалите спасители. В хода на съдебното производство не са представени други доказателства. За да отмени административния акт съдът приема, че крайният извод на КЗД за липсата на установено нарушение на антидискриминационното законодателство, тъй като липсвали конкретни аргументи изложени в акта за липсата на доказателства, въпреки изложеното в становището на БЧК, че между спорещите К. и Т. е имало конфликт на лична основа и ситуации, в които били разменяна остри реплики. Съдът приема, че в случая изложението на подобни конкретни аргументи и доказателства за тях не било необходимо в подобни случаи, тъй като в становището на БЧК еднозначно свидетелствало за проявено неприемливо поведение на заинтересованата страна П. Т.. Този извод е обоснован с хипотезата на чл. 9 ЗЗДискр, тъй като фактът на отправяните обиди от страна на Т., който бил по-високо стоящ в служебната йерархия бил установен безспорно и напълно достатъчен да се направи предположение за това (?), при което тежестта на доказване била преминала върху Т., каквито указания му били дадени, но същият не бил ангажирал доказателства, че не е нарушено правото на равно третиране. Тези изводи на съда са произволни, не се подкрепят от събраните доказателства, а от цитираното становище на БЧК категорично не следват изводите, направени от АССг. На първо място от доказателствата по преписката категорично се установява, че макар в разпореждането за образуване да е разпределена доказателствената тежест между страните, липсват каквито и да е доказателства то да е съобщено на Т., като единствено в уведомлението до жалбодателя за образуването производство е посочено какви са неговите задължения относно доказателства. Въпреки това жалбодателят не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Представените графици за работа не обосновават извод, че същият е бил различно третиран, а още по-малко по-неблагоприятно в сравнение с останалите спасител. От становището на БЧК, което съдът е ценил избирателно също не може да бъде изведен извод за осъществена от страна на Т. дискриминация по признак "лично положение" спрямо К.. Напротив от съдържанието на същото се установява, че именно К. е проявявал обидно отношение на ръководителя си, не е зачитал решенията му и обидите на Т. не са в резултат на неравно третиране, а в отговор на поведението на К.. Същевременно съдът не е обсъдил факта, че от съдържанието на писмото се установява, че твърденията на К. за неправилно изготвяне на графиците за работа и лишаването му от екипировка категорично не са установени. При това в случая липсват доказателства, от които да се установи, че е налице извършено от страна на Т. неравно третиране на К. в качеството му на спасител в ПСС Б., а още по-малко същото да е по-неблагоприятно в сравнение с останалите спасители в тази служба. Размяната на обидни изрази между двамата не води до извод за неравно третиране, доколкото от писмото е установено, че и К. е отправял такива, при което обяснимо Т. е имал подобно поведение единствено спрямо него, което обаче отново не води до извод за осъществена дискриминация. При липсата на представени доказателства от страна К. в подкрепа на твърденията му относно фактите, въз основа на които същият твърди извършена спрямо него дискриминация не може да бъде споделен и изводът на АССг, че доказателствената тежест е преминала върху Т., който е следвало да представи доказателства, че осъщественото не представлява неравно третиране. Поради това настоящият състав намира, че решението е неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на К. против решението на КЗД бъде отхвърлено като неоснователна. Въпреки, че липсват наведени доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че решението е постановено при грубото им нарушение. Освен установеното по-горе едностранчиво и в полза на една от страните тълкуване на част от доказателствата и необсъждането им в пълнота, поотделно и съвкупност, съдът не е извършил дължимата проверка за редовност на подадената жалба и за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК в нарушение на задълженията му по чл. 158, ал. 1 и чл. 168, ал. 1 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение