Решение № 15758 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3451/2019 г.

Решение № 15758 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3451/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Лео Газ" ЕООД, ЕИК: 201456101, със седалище и адрес на управление гр. Мартен, ул. "Юрий Гагарин" № 5, представлявано от А. Иванов. Оспорва се Решение № 47/9.01.2019 г., постановено по административно дело № 387/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК-19-Р-01/19.07.2018 г. на Началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – Русе при РДНСК – Северен централен район. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Оспорват се правните изводи на съда относно квалификацията на обекта като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, както и относно категоризирането му от първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗУТ. Касационната жалба се поддържа от адвокат Костадинова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Ответникът – Началник РО НСК – Русе при РДНСК – СЦР, се представлява от юрисконсулт Стойнов, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Русе е заповед, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на строеж "Пълначна станция за транспортируемо оборудване под налягане, състояща се от инсталация за пълнене на бутилки с течен въглероден двуокис, инсталация за пълнене на кислород под налягане, инсталации за прехвърляне на газови смеси и площадка за съхранение на амоняк", намиращ се в УПИ LI по плана на ТМ АД – Русе, землище на гр. Мартен, област Русе, тъй като се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, развивайки мотиви, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно – производствените правила и в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав счита, че преценката на съда относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед е извършена при непълно изясняване на относимите за случая факти. Правилно е прието, че процесният обект представлява строеж по смисъла на закона. В разпоредбата на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, не са изброени изчерпателно обектите, които попадат под това понятие, като критериите за определянето на даден обект като строеж не се изчерпват с принадлежността му към очертаните от нормата видове, разположение, техническите характеристики и начина на закрепването му към земята. С оглед на своите характеристики и най-вече предназначение, пълначната станция за транспортируемо оборудване под налягане, се квалифицира като строеж по функционален критерий и с оглед на изричното й признаване за такъв с правна норма. Съоръженията, предмет на оспорената заповед не са изрично посочени в § 5, т. 38 ДР ЗУТ, но попадат в обхвата на чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Необоснован посредством съответните доказателства обаче е изводът на съда относно категоризиране на строежа от първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. "г" ЗУТ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "а" от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, регламентира, че строежи от първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗУТ, а именно строежи, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества, са: строежи или части от тях (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории) за производство и съхраняване на суровини, вещества и материали с налягане, по-голямо или равно на 0,07 МРа. Съдът е приел, че в процесния обект се произвеждат и съхраняват материали с налягане по-голямо или равно на 0,07 МРа, без наличието на доказателства, установяващи това обстоятелство. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд – Русе е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебния акт при неизясняване на всички относими за спора факти. Това, както и въведената в чл. 220 от АПК забрана за Върховния административен съд да извършва нови фактически установявания, обуславя наличие на основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да установи, в това число и посредством специални знания на вещо лице, от коя категория е процесния строеж, като се съобрази с посочените по-горе разпоредби. Предвид този изход на спора, е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,