Решение № 13948 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2010 г.

Решение № 13948 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна и началника на МП "Пристанище Варна", подадена чрез процесуалния им представител юрк. Роева, срещу решение на Варненския окръжен съд № 98 от 8.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1735/06 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение към ЕАД № 2005/4-1450/7.03.06 г., постановено на 7.06.06 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-203 от 6.07.06 г. на зам.-началника на Митница Варна. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснато съществено процесуално нарушение и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите, съдът е преценил неправилно събраните по делото доказателства и е достигнал до неверни правни изводи. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба и по частната жалба - "Томилимпекс" - ЕООД, не изразява становище. Заинт. страна - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред ОС - Варна е било решение към ЕАД № 2005/4-1450/7.03.06 г., постановено на 7.06.06 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-203 от 6.07.06 г. на зам.- началника на Митница Варна. Със същото е определена дължима разлика до пълния размер на митническите задължения и другите държавни вземания - ДДС в размер на 541 лв. в резултат на извършена корекция на декларираната митническа стойност и определена нова такава по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: Принципът, въведен в митническото право при определяне митническата стойност на внасяни в Р. България стоки, е този по чл. 35 от ЗМ и това е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане. Необходима предпоставка за определянето на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗМ е тя да не може да бъде определена по реда на чл. 35 от закона. Представените в хода на съдебното производство писма и фактури от швейцарските митнически власти не са били налични към момента на издаването на оспореното решение, тъй като проверката е извършена след това. От друга страна, в мотивите на акта е посочено, че органът разполага с информация за внос на идентична стока по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ППЗМ и е определена такава в размер на 990 щ. д./мт. Доказателства за това, че е установена такава митническа стойност за идентични стоки в административната преписка липсват. Представените от митническия орган два броя ЕАД на друго лице са издадени по време преди процесния внос и освен това, в тях е посочена митническа стойност, съществено по-ниска от тази, която е определена в решението на началника на МП "Пристанище Варна". От страна на жалбоподателя са представени ЕАД, от които е видно, че към момента на деклариране на внасяната процесна стока, са налице реализирани вносове от друг вносител с по-ниска стойност. От заключението на ССЕ и приложените доказателства се установява, че идентични стоки са били внасяни от "Спетема кафе" - ООД и "Елиа - 2" - ЕООД, като цените са по-ниски от тези, които са декларирани от жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил спорния по делото въпрос, а именно - каква е митническата стойност на стоката по ЕАД № 2005/4-1450/7.03.06 г., представена пред МП"Пристанище Варна - дали декларираната с митническа стойност 720 щ. д. на тон, съобразно фактура № 406.20326/31.01.06 г. или 990 щ. д./мт, както е определена от митническите органи по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ в резултат на извършен последващ митнически контрол. За да отговори на спорния въпрос първоинстанционният съд е изложил много подробно установената фактическа обстановка, свързана както с извършения внос, така и с предприетите действия при последващия митнически контрол, дал е тълкуване на правните институти, относими към спора, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Според настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, наличните доказателства по делото действително пораждат съмнения в достоверността на договорената и заплатена митническа стойност на внесената стока по чл. 35, ал. 1 от ЗМ и дори установяват такава, но митническият орган не е събрал тези доказателства преди да издаде оспорения административен акт и да определи нова митническа стойност в съответствие с тях по реда на чл. 35 от ЗМ, а е извършил проверка на фактурата чрез швейцарските митнически власти едва след издаването на решението, с което митническата стойност е определена по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. Събраните и ангажирани доказателства от митническата администрация в хода на проверката, извършена преди издаването на акта, не дават възможност за определяне на митническата стойност при условията на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са правилни и логически обосновани. Доказателствата, събрани в хода на съдебното производство и приетата експертиза, установяват незаконосъобразност на определянето по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ на нова митническа облагаема стойност. Същото не е съобразено и с разпоредбата на чл. 71, ал. 3 от ППЗМ, която изисква при прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 1 от закона, ако се намерят повече от една договорна стойност на идентични стоки, за определяне на митническата стойност да се използва на по-ниската такава. Предвид изложеното, следва да бъде прието, че Варненският окръжен съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,