Решение № 14995 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13681/2010 г.

Решение № 14995 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13681/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Юлий Николов Белев от гр. София срещу решение № 2022 от 21.06.2010 г. по адм. дело № 2588/2009 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с експертно решение № 405 от 29.07.2005 г. Националната експертна лекарска комисия е отменила 13 бр. болнични листове, издадени от лекари и Лекарска консултативна комисия (ЛКК) при ДКЦ ХVIII ЕООД, гр. София. Четири от отменените болнични листове са били издадени от ЛКК в състав касационния жалбоподател д-р Юлий Николов Белев - председател и членове ответниците по касационната жалба д-р Светла Желязкова Зарева и д-р Иван Крумов Данаилов. С разпореждане № 79 от 15.05.2006 г., издадено въз основа на ревизионен акт № 319Б от 26.04.2006 г., длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) е започнало процедура за събиране на сумата 2240,57 лв., от която главница 1667,52 лв. (общо изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по отменените 4 бр. болнични листове) и 573,05 лв. изтекли до 26.04.2006 г. лихви. С решение № 34 от 11.02.2009 г. главният директор на СУСО е отхвърлил общата жалба на тримата лекари срещу това разпореждане. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата, подадена само от д-р Юлий Николов Белев срещу решението на главния директор на СУСО. За да постанови този резултат административният съд е приел, че жалбоподателят не е оборил презумпцията по чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, че е виновен за вредоносния за ДОО резултат - изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност въз основа на отменени актове (болнични листове) на медицинската експертиза. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Основани са на аргумента, че в мотивите към решението първоинстанционният съд не е направил анализ на събраните по делото доказателства, поради което са необосновани направените от този съд изводи за деликтна отговорност, дължаща се на виновно поведение на касационния жалбоподател. В проведеното на 13.10.2011 г. съдебно заседание процесуалният представител по пълномощно на касационния жалбоподател е поискал касационната инстанция да съобрази и доводите в първоначалната жалба. Както се посочи и по-горе с експертно решение № 405 от 29.07.2005 г. Националната експертна лекарска комисия е отменила общо 13 бр. болнични листове за временна неработоспособност на Велислав Цветанов Велев от гр. София, 4 бр. от които - болнични листове № 10105712, № 10105774, № 10105938 и № 10105981 - са били издадени от ЛКК с председател касационния жалбоподател в нарушение на правилата по чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 9, ал. 1 и 4 от Наредбата за експертиза на работоспособността (НЕР - обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., отменена с § 3 на ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г., но с оглед на периода от време, през който са били издадени болничните листове - от 19.08.2004 г. до 13.10.2004 г. - тази наредба е била действащ и приложим нормативен акт). А според чл. 9, ал. 1 и 4 във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 2 НЕР (отм.) лекарските консултативни комисии вземат решения по здравословното състояние и работоспособността на лицата след задължителен клиничен преглед и при издаване на болничен лист вписват в личната амбулаторна карта на болния данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата, както и своята преценка за работоспособността на болния. От мотивите в решението на НЕЛК може да се направи извод, че първичният болничен лист (№ 10105802) за временна неработоспособност на Велислав Цветанов Велев е бил издаден от касационния жалбоподател еднолично като лекуващ лекар, а отменените от НЕЛК 4 бр. болнични листове са били издадени от ЛКК с председател касационния жалбоподател като продължения на първичния болничен лист и тъй като състоянието на болния е било описано в първичния болничен лист ЛКК и в частност д-р Белев са счели, че не е необходимо отново да повтарят описанието. Това е било прието за незаконосъобразност и болничните листове - отменени. В резултат на тази отмяна паричното обезщетение за временна неработоспособност се оказва изплатено на Велислав Цветанов Велев въз основа на отменени актове на медицинската експертиза по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и поради това представлява щета за държавното обществено осигуряване. Доказателствата по делото водят до този, а не до друг извод. Касационният жалбоподател не е оборил презумпцията по чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите като докаже противното. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,