Решение № 644 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г.

Решение № 644 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Е. Д. К. против решение № 1044/10.06.2009 г. на П. окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 859/2009 г. С него е обезсилено решението на П. районен съд на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК от 2007 г. и производството по делото е прекратено. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1550/13.11.2009 г. въпроси за това кой определя предмета на спора и в какви рамки съдът трябва да се произнесе. По повдигнатия въпрос съставът на Върховния касационен съд намира, че съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, което сам следва да квалифицира, а при неясност на претенцията, включително при вътрешно противоречие между твърдения и петитум, да предприеме действия по чл. 129, ал. 1 ГПК, като остави молбата без движение. Неясноти и противоречия, които не касаят редовността на исковата молба, може да отстрани като укаже за тях в проектодоклада по чл. 140 ГПК и задължително да ги изясни чрез въпроси по чл. 145, ал. 1 и указания по чл. 145, ал. 2 ГПК. Обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца /искането на молителя в охранителното производство/ следва да са ясно посочени в доклада на съда по чл. 146 ГПК, като по този начин страните, включително самият ищец /молител/ да могат да ги пояснят или да възразят, ако съдът неточно ги е докладвал. Решението на въззивния съд не е съобразено с дадения отговор. В случая исковата молба е подадена от Е. Д. Карданов, което предполага, че това са имената според официалните регистри на населението и издадените въз основа на тях документи за самоличност. Желанието е за промяна на фамилията от Карданов на Корданов, като са изложени неясни и взаимоизключващи се твърдения за обстоятелствата, които го налагат - известност в обществото с фамилията Корданов; записване с тази фамилия при принудителна промяна на името през 1983 г. /от Ерай Джавитов Корданов на Е. Д. К./; допусната грешка в регистрите и други документи. Петитумът също е неясен - дали е за промяна на фамилното име по чл. 19 ЗГР или за възстановяване по чл. 19а ЗГР, в резултат, на което ще се стигне и до съответното отбелязване в регистрите за гражданско състояние или е за отстраняване на грешка в тях или в друг документ, съответно тя техническа ли е или се дължи на друга причина. Исковата молба е оставена без движение, но съдът вместо да даде ясни указания за отстраняване на горните противоречия и неясноти, е поискал да се посочи акта, в който молителят е записан като К., тъй като в представения с исковата молба акт за раждане е Корданов /т. е., според желанието му/. Молителят чрез адв. М. С. на 09.06.2008 г. е отговорил, че това е удостоверението за раждане от 07.07.1986 г. Съдът отново е указал, че само актът за раждане е такъв за гражданско състояние, а не и издаденото въз основа на него удостоверение и е оставил отново исковата молба без движение за изпълнение на първото указание. С молба от 20.06.2008 г. адв. С. от името на клиента си е цитирала различни документи, съставен по различно време /от преди, по време и след принудителната промяна на имената на българските граждани/, в които собственото, бащиното и фамилното име на молителя са записани по различен начин. Отново е посочено, че фамилията "Корданов" е на стар голям род и с него е известен молителя. "Предвид изложеното" е поискано отразяване в регистрите на гражданското състояние на "съответната община" промяна на фамилното име от Ерай Джавитов на Е. Д. В определението по чл. 140 ГПК районният съд е определил предмета на спора като искане за промяна на фамилното име от "К." на "Корданов" и е дал правна квалификация на молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР. В открито съдебно заседание от 03.10.2008 г. е докладвано, че молбата е подадена от Ерай Д. К. с искане за промяна на името от Ерай Джавитов на Е. Д., което не отговаря нито на първоначалната, нито на последващите молби, включително относно лицето, сезирало съда, а и е за взаимоизключващо се искане. Указана е и материалноправната норма, която е приложима според съда - чл. 19 ЗГР. Адвокат М. С. като процесуален представител на молителя, както и участвалия прокурор от П. районна прокуратура, са заявили, че нямат възражения срещу доклада. Молителят е ангажирал свидетели за известността си в обществото като Е. Д. и най-вече с фамилията Корданов. Решението, което е постановено от районния съд е по иск за промяна на собствено и бащино име - от Е. Д. на Е. Д. и не съответства нито на молбите, нито на някои от докладите на съда. Във въззивната жалба има оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като било установено, че молителят е известен като Е. Д. и преди всичко с фамилията Корданов, поради което неправилно е отказана промяна на имената от Ерай Джавитов на Е. Д. Окръжният съд в обжалваното решение приел за установено, че в дубликата на удостоверението за раждане от 07.07.1986 г. молителят е записан с имената Ерай Джавитов, което пък според въззивната инстанция съответства на искането му, поради което е счетено, че липсва правен интерес от искането. Първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. Въззивното решение не съответства на предмета, по който се е произнесъл районния съд, нито на въззивната жалба, а и съдържа вътрешно противоречиви мотиви. То е постановено и по неизяснен предмет на молбата. Указанията на първоинстанционния съд по чл. 129, ал. 1 ГПК не са съобразени с нередовността на молбата, а и последващите действия по чл. 140, 146 ГПК не са изяснили предмета на искането и на съдебния спор. Въззивният съд е следвало служебно сам да предприеме нужните действия, защото порока засяга допустимостта на първоинстанционното решение. Освен това, в случая производството е охранително, а по силата на чл. 533 ГПК съдът служебно събира доказателства и може да взема предвид и факти, непосочени от молителя. Не е установено как е записан последно молителят в актовете за гражданско състояние - Ерай Джавитов или Е. Д. и от когото е подадена молбата, какво точно иска и дали се касае за молба по чл. 19 ЗГР за промяна на име /на трите, на собственото и бащиното или само на фамилията/; дали се иска възстановяване на име /имена/ по чл. 19а ЗГР или поправка, съответно тя техническа ли е /по чл. 76 ЗГР/ или друга, за която закон не предвижда специален ред за отстраняване и е допустимо искане по чл. 547 ГПК. Съдът е следвало служебно да изиска пълни преписи от акта за раждане и от личния регистрационен картон на молителя, от които да установи как е записан при раждане, какви промени, кога и на какво основание са извършвани и какви са последно имената му по регистрите на населението и актовете за гражданско състояние. Едва тогава може да направи преценка за правната квалификация на молбата, съответно тя допустима ли е за разглеждане, включително дали е от компетентността на гражданския съд и има ли правен интерес молителя. Като заинтересована страна съдът, на осн. чл. 544, ал. 2, т. 2 ГПК е следвало да конституира освен посочената в молбата като ответник Община К., още и Община П., където според молителя е постоянния му адрес. В заключение решението следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за предприемане на дадените в мотивировъчната част указания. Съдът, включително и при касация следи служебно за допустимостта на съдебното производство, поради което не е пречка да се произнесе по този въпрос и без касационни оплаквания, съответно да обезсили атакувания въззивен акт. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение