Решение № 4977 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14545/2011 г.

Решение № 4977 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14545/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие" против решение № 136 от 13.10.2011 г. по дело № 107/2011 г. по описа на Административния съд - Силистра. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Георги Димитров Димов, не се представлява в съдебно заседание. С писмен отговор в хода по същество оспорва касационната жалба и намира решението за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Георги Димитров Димов първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22790 от 12.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 5917,18 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 19/150609/37959. Мотивите са свързани с констатирана впоследствие чрез кръстосани проверки официална информация в ИСАК, въз основа на която е намалена помощта за подпомаганите площи, заявена с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт. Освен това е нарушен действащият към момента на издаване на АУПДВ Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане, без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. От мотивите към акта не става ясно нито за какви площи са отпуснати парични средства, нито колко е надплатената част, и въз основа на какви обстоятелства е направен извод за недължимо плащане. Обосновано съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с предстоящо издаване на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. е извършено на 16 декември 2009 г. (л. 11 от делото), а административният акт е издаден на 12.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган се е позовал на отменения Регламент (ЕО) № 796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. позоваванията на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получило лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение, решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,