Решение № 9141 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2014 г.

Решение № 9141 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Санте" ЕООД, гр. София против решение № 1010/24.02.2014 г. по адм. дело № 7032/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 59, ал. 11, т. 1 от Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/ и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/ не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1010/24.02.2014 г. по адм. дело № 7032/2012 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Санте" ЕООД, гр. София срещу заповед № РД-13-397/27.06.2012 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че са налице фактическите основания по чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО и обосновано е прекратен частично договор № 22-1303/2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по пакет "Клинична микробиология". Решението е правилно. По делото е установено, че при назначаването и отчитането на изследвания с кодове 02.12., 02.13, 02.14, 02.15, 02.16, 02.17 за микробиологично изследване на фекална маса и ректален секрет, на урина, материал от генитална система, ранови материали и гной, гърлен и назофарингиален секрет и храчка, същите са били и с антибиограма с 6 антибиотични диска /код 02.19/, като изрично е записано, че антибиограмата се извършва "само при изолиран причинител". При процесните изследвания такъв причинител не е бил открит, като в изследванията е отразено с "нормална бактериална флора", съответно "липсва бактериален растеж", в който случай не се извършва и не е извършвана антибиограма, тъй като няма микробиологичен материал, върху който тя да бъде извършена. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ при отчитане на дейност, която не е извършена - частично, за съответната клинична пътека или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. Правилно административният съд е приел, че е реализиран фактическият състав от цитираната норма и индивидуалният административен акт е издаден при точно прилагане на материалния закон. Спазени са административнопроизводствените правила при реализиране на процедурата по установяване на допуснатите несъответствия в медицинската дейност на лечебното заведение, а ангажираната отговорност е съответстваща на разпоредените от закона правни последици. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение