Решение № 9895 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2014 г.

Решение № 9895 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 713/18.12.2013 г., постановено по административно дело № 777/2013 г., Административен съд - Пазарджик е: 1) отхвърлил оспорването на Дафинка Димитрова Добрева от гр. Ракитово срещу решение № 26 от 5.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № ПР-360 от 22.07.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване; 2) осъдил Дафинка Димитрова Добрева да заплати на ТП на НОИ - Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Дафинка Димитрова Добрева. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касаторката пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решаващият съдебен състав вярно е установил фактическата обстановка по спора. Със заявление вх. № МП-14266/4.06.2013 г. Дафинка Димитрова Добрева е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. С разпореждане № ПР-360 от 22.07.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в РУСО - Пазарджик на Добрева е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, поради това, че към датата на заявлението няма изискуемия осигурителен стаж от 34 години и 8 месеца (зачетени й е осигурителен стаж от трета категория труд 32 години, 8 месеца и 11 дни). Недоволна от разпореждането, Добрева го е обжалвала по административен ред с твърдението, че има 34 години, 9 месеца и 19 дни осигурителен стаж и право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оспореното пред Пазарджишкия административен съд решение № 26 от 5.09.2013 г. директорът на РУСО - Пазарджик е потвърдил разпореждането по съображения, че дори претендираният от жалбоподателката допълнителен осигурителен стаж от 8 месеца и 16 дни да бъде зачетен, то общият й осигурителен стаж ще бъде 33 години, 4 месеца и 27 дни, т.е. това няма да промени обстоятелството, че й липсва необходимият стаж за пенсиониране от минимум 34 години и 8 месеца. На свой ред Пловдивският административен съд не е уважил сезиралата го жалба на Добрева срещу решението на директора на ТП на НОИ - Пазарджик. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието на една от законовите предпоставки (наличие на минимално изискуемия стаж) за отпускане на исканата лична пенсия от жалбоподателката в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не би могло да се кредитират касаторовите оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти. Първоинстанционният съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото - писмени и гласни (показанията на свидетеля Мустафа Мехмедов Вигнев), и компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза (вещото лице е изчислило общ осигурителен стаж на жалбоподателката в размер на 33 години, 4 месеца и 17 дни, вкл. времето, в което тя е полагала грижи за инвалидизираната си дъщеря, съобразно чл. 43а от НПОС), както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда, че жалбата на Добрева е неоснователна. От съществено значение за изхода на спора пред първоинстанционния съд е било, че дори и с допълнително установения от съдебния експерт осигурителен стаж, общият стаж на Добрева е недостатъчен да бъдат изпълнени условията за пенсиониране в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в приложимата за казуса редакция, което прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното съдебно решение. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция, заявена в проведеното по настоящото дело съдебно заседание, за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,